Професионални вицове
Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Директорът на цирка обикаля из района и какво да види – дресьорът играе шах с един от конете. – Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. – Ами, интелигентен… Нищо особено, водя го 3:2.
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.
Счетоводител на преглед при психиатър: – Докторе, не мога да заспя! – А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. – Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Срещат се двама, отдавна не са се виждали: – Какво работиш сега? – Почнах работа в цирка, играя в един уникален номер – "сам срещу лъва". – А не те ли е страх? – От какво да ме е страх? Аз играя лъва.
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Индиец е на очен лекар. Там на таблото за проверяване на зрението му показват един ред от букви БКРДЖЧТПХ и го питат: – Виждате ли какво пише тук? – Естествено – казва индиеца. – Само не знам откъде знаете моминското име на жена ми!
Лекар посещава дома на двама болни – мъж и жена. След прегледа роднините им го питат: – Какво ще кажете, докторе? – Страхувам се – отговаря той, – че и двамата скоро ще овдовеят.
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…