9253
– Тате, защо лебедите имат такива дълги шии? – Да не се удавят, ако има наводнение.
Степени на пиянството: Първа степен – Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш: – Аз тебе те познавам от някъде. Втора степен – Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш: – Жена, хайде да ходим по курви. Трета степен – Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш: – Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея. Четвърта степен – Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита: – На къде, господине? – Тебе пък какво те интересува на къде. Пета степен – Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш: – Към къщи. Шеста степен – Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата. Седма степен – Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш: – Келнер донеси вратата, че искам да си ходя!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Yesterday ======= Yesterday, All those backups seemed a waste of pay. Now my database has gone away. Oh I believe in yesterday. Suddenly, There"s not half the files there used to be, And there"s a milestone hanging over me The system crashed so suddenly. I pushed something wrong What it was I could not say. Now all my data"s gone and I long for yesterday-ay-ay-ay. Yesterday, The need for back-ups seemed so far away. I knew my data was all here to stay, Now I believe in yesterday.
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Попитали Радио "Ереван": – Има ли живот след смъртта? – Има, но само за политическите трупове и то доста охолен!
Мъж се връща от среща с любовницата си и усеща, че много мирише на женски парфюм. Отива до кръчмата, пие една мастика – пак ухае на жена. Пие втора, трета накрая се залива с мастика и леко опиянен и добил кураж отива вкъщи. На вратата жена му го помирисва: – Простак, колкото и женски парфюм да излееш отгоре си пак ще усетя, че си ходил в кръчмата!