7896
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
Две бабички си приказват: – Миче, пък Пена умря. – Да умря, ама я лекуваха професори.