Младоженец води разговор с архитект, които трябва да построи къщата на младото семейство. – Искам кръгла къща! – Как така кръгла? – Казах-кръгла. Абсолютно всичко в нея трябва да е кръгло. – Добре де, ама как всичко, а мебелите? – Абе ти не ме ли чуваш? Съвсем ясно ти казах-всичко кръгло! – Ще се опитам, но все пак ми кажи защо е необходимо това? – Защото тъщата, нейната кожа, казва, че все ще се намери ъгълче и за нея у дома…
Ходих при психолог.Посрещна ме с думите:– К’во става, луд?
Лекар казва на новия си колега: – И запомни, няма здрави пациенти! Има само пациенти, които все още не са напълно изследвани.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
– Мога да ви препоръчам прекрасен адвокат! Един негов клиент го заплашваше смърт на електрически стол, а той успя… – Да го оправдае? – Не, да се пребори за понижение на електрическото напрежение.
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала: – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание, и един се обадил: – Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо… – Добре, добре – прекъснала го изнервена дамата – я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание, и се обажда друг: – А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: – А помните ли как го очистихме оня на Витоша?
