1303
– Няма по-голямо зло от съпругата! – Има – майка й!
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
Влиза един гангстер в поликлиниката,изважда един "Колт" и казва на дежурния лекар. – Докторе,този човек е прострелян.Той ми е близък приятел и ако умре ще те гръмна. Докторът изважда по-голям "Колт" и отговаря: -Ако твоят приятел умре на операционната маса ,аз ще разбера 15 сек.по-рано от тебе.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма: "Теория – това е когато знаете всичко, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но не знаете защо. При нас съчетаваме теорията с практиката. Нищо не работи и нямаме понятие защо."
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".