Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Учител по музика към Иванчо: – Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант …
Слонът и мишката отишли в гражданското да се разписват: – Хубаво,че сте решили да се жените, ама размислихте ли? – попитал ги регистраторът. Мишката излязла няколко крачки напред: – Няма време за мислене. Налага се!
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…
– Защо Шерлок Холмс си няма приятелка? – Елементарно: Уотсън!
Холмс и Уотсън вечерят. Шерлок Холмс пита доктора: – Е, Уотсън, какво ще кажете за Баскервилското куче? – Прекрасно, Холмс! Може ли да си взема малко допълнително?
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.