Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
Габровец пътувал със семейството си за София. Щом навлезли в столичната гара, наредил: – Грабвайте багажа и да вървим в коридора на първа класа. Нека посрещачите ни видят откъде слизаме.
Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали тя му казала: "Дай си моето момче шепите да ти сложи леля малко орешки". То казало: " А-а сложи в на тате шепите". Тя го попитала:"Защо?", а момчето казало:"Неговите са по големи".
Полицай задържа трима много пияни габровци на една софийска улица и ги води в полицейския участък. Началникът на участъка пита: – Къде е четвъртият човек? – Какъв четвърти? – Човекът, който им е платил сметката…
Габровка замесила тесто – гости да посреща с питка със сиренце. Опекла една – гостите я изяли. Сложила втора – и нея изяли… Досвидяло й за трета и плеснала с ръце: – Ама как съм ги премерила! Тъкмо гостите се наядоха и питките свършиха!
Един габровец вика на минаващ работник: – Хей, приятел в двора ми има заровено имане, ако го изровиш ще го поделим по равно. – Ааа.. Не искам, на един друг цял кладенец направих без да открия друго освен вода.
Габровец и търновец чупели орехи и си говорели. Търновецът попитал: – А бе, вие габровците нали сте голяма работа, какво правите с черупките от орехи? Габровецът го изгледал и казал: – Продаваме ги на търновци да си варят чорба от тях.
Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край. Бургазлията донесъл паламуд. Горнооряховецът донесъл суджук. Софиянецът донесъл печено пиле. Троянецът донесъл сливова. Разградчанинът донесъл кисело мляко. Габровецът довел брат си.
Един габровец се качил на покрива на къщата си за да го поправи защото била се счупила една керемида. По едно време се подхлъзнал и взел да пада надолу. Прелитайки обаче до прозореца той извикал на жена си: "Женоо, днес готви за един по малко!"
Габровка разказва на приятелката си: – Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
Габровец си избира плат за костюм. – Извинете, защо толкова дълго оглеждате опакото? – запитал продавачът. – За да видя как ще ми стои след няколко години…
Мъж отива при шивач с детето си и казва: – Моля, ушийте ми официален костюм, но вземете мярка и от сина ми! – Защо? – учудено пита шивачът. – Ами защото после той ще го доизносва!