Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
Габровец пътувал със семейството си за София. Щом навлезли в столичната гара, наредил: – Грабвайте багажа и да вървим в коридора на първа класа. Нека посрещачите ни видят откъде слизаме.
Габровец си избира плат за костюм. – Извинете, защо толкова дълго оглеждате опакото? – запитал продавачът. – За да видя как ще ми стои след няколко години…
– Иванчо, отиди до съседа да вземеш теслата че ми трябва. Връща се след малко Иванчо : – Тате, съседа каза че няма да я даде. – Остави го, скръндза, ходи донеси нашата.
Габровка разказва на приятелката си: – Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
На габровец му дошли гости. Постояли, поприказвали. По едно време домакинята подсетила мъжа си:– Няма ли да предложиш на гостите нещо освежително?– Разбира се! – отвърнал габровецът.И отворил широко прозорците…
Габровец пита малкия си син: – Помниш ли, сине, какво ти подари Дядо Коледа точно преди една година? – Да, тате! Един бонбон! Не виждаш ли, че аз още го смуча? – Дай, сине, да му махна целофана.
Габровец се вози в такси. Таксито започва да се изкачва по стръмна планина. Пътят е много тесен. И така на един завой колата изхвръква от пътя и почва да пада от много високо. Шофьора: – Господи! Ще умрем! Габровеца: – Абе, ти не се обяснявай, а вземи да изключиш километража!
Полицай задържа трима много пияни габровци на една софийска улица и ги води в полицейския участък. Началникът на участъка пита: – Къде е четвъртият човек? – Какъв четвърти? – Човекът, който им е платил сметката…
Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край. Бургазлията донесъл паламуд. Горнооряховецът донесъл суджук. Софиянецът донесъл печено пиле. Троянецът донесъл сливова. Разградчанинът донесъл кисело мляко. Габровецът довел брат си.
Габровец показва апартамента си на своите гости и казва: – Това е стаята ни за музика. – Но тук няма никакъв музикален инструмент? – Вярно е, но оттук най-добре се чува радиото на съседите.