Габровка замесила тесто – гости да посреща с питка със сиренце. Опекла една – гостите я изяли. Сложила втора – и нея изяли… Досвидяло й за трета и плеснала с ръце: – Ама как съм ги премерила! Тъкмо гостите се наядоха и питките свършиха!
Габровец пита малкия си син: – Помниш ли, сине, какво ти подари Дядо Коледа точно преди една година? – Да, тате! Един бонбон! Не виждаш ли, че аз още го смуча? – Дай, сине, да му махна целофана.
Едно габровче се похвалило на баща си: – Тате, тате, днес не се качих в автобуса, а бягах след него от училище до вкъщи и така спестих 40 ст. Баща му вместо да се зарадва му теглил един бой, като нареждал: – Цял живот ли ще те уча! Другият път да бягаш след някое такси да спестиш повече!
– Иванчо, отиди до съседа да вземеш теслата че ми трябва. Връща се след малко Иванчо : – Тате, съседа каза че няма да я даде. – Остави го, скръндза, ходи донеси нашата.
Габровка разказва на приятелката си: – Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
Габровец занесъл телевизора си на ремонт, защото бил без звук. След седмица отишъл да си го вземе, но техникът не намерил повреда. – Господине, как точно се повреди телевизора ви? – пита техникът. – Ами, гледам си мача и си бъркам с един пирон в ухото и изведнъж звукът изчезна…
Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край. Бургазлията донесъл паламуд. Горнооряховецът донесъл суджук. Софиянецът донесъл печено пиле. Троянецът донесъл сливова. Разградчанинът донесъл кисело мляко. Габровецът довел брат си.
Габровец се вози в такси. Таксито започва да се изкачва по стръмна планина. Пътят е много тесен. И така на един завой колата изхвръква от пътя и почва да пада от много високо. Шофьора: – Господи! Ще умрем! Габровеца: – Абе, ти не се обяснявай, а вземи да изключиш километража!
