3565
– Знаеш ли, че Иван спечли от тотото 500 хиляди. И то само седмица след сватбата! – Горкия. Никога не му е вървяло…
Вицове за семейни отношения, драми и комедии
След корабокрушение две малки момчета попадат на пустинен остров в океана. Едното от тях, много уплашено, започва да се моли: – Господи, ако се върна някога вкъщи, обещавам ти, че ще стана отличник, че няма да бия брат си, няма да слагам попови лъжички в супата на сестра си, няма да запушвам с памук лулата на дядо, няма да… – На твое място веднага бих прекъснал молитвата – казва второто момче. – Насам идва параход!
Млад татко отива при родителите си да се похвали, че му се е родило дете.На вратата го посреща баща му. – Тате, честит ви внук, много хубаво момче ми се роди, твоето име ще носи, само дето жената не е имала кърма в началото и една негърка го е закърмила, та му е потъмняла кожата и сега е чернокожо. А баща му се почесал, погледнал тъжно към сина си и казал: – Еми така е синко, тя и майка ти като те роди нямаше кърма,и една овца те закърми, та сега за това си такъв овен!
Бизнесмен поръчва на агенция организирането на рождения си ден в двора на къщата. – Искам да присъстват жена ми и любовницата ми, но в никакъв случай между тях да не стане скандал. – Добре – отговарят му от агенцията, – това е възможно. Какво ще кажете, ако ги спуснем на празника с парашути, които няма да се отворят?
Един мъж отива при доктора в селото и му казва. – Докторе искам да ме заразиш със СПИН. Доктора го поглежда изумен и го пита: – Защо бе ? А мъжът отвръща: – Ами, защото ако ме заразиш, ще заразя жена се, ако тя се зарази ще се зарази кмета, а той ще зарази жена си, ако тя се зарази ще се зарази и комшията да му еба майката дето ми бие кучето.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!