Семейни

Семейни

10646

Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?

Семейни

1373

Срещат се двама приятели:– Искам да си взема куче, жената не дава.– Мислиш ли, че кучето ще даде?

Семейни

4718

Между съпрузи: – Скъпи, ти трябва да се гордееш с мен! Аз съм интелектуалка. Рисувам, пея, пиша стихове, свиря на китара… – Ти би трябвало да благодариш на бога, че аз мога да готвя…

Семейни

9209

Семейство отива на море. – Защо слагаш в куфара този траурен костюм? – пита мъжа. – Защото много добре знаеш как плуваш.

Семейни

8718

Дете пита майка си: -Мамо, млечният път от мляко ли е направен? -Не,чедо.Ако беше, татко щеше да го подкваси!

Семейни

10453

– Не мога да разбера, защо на мъжете им се разрешава да имат само по една жена? – Когато се ожените, ще разберете, че законът защитава хората, които не могат да се защитават сами.

Семейни

3174

Между две жени: – Исках да изпратя дъщеря си на море за двадесет дни. – И защо не я изпрати? – Мъжът ми каза най-напред да си опита късмета с обява във вестника!

Семейни

6063

Баща и дъщеря излизат от крематориума и носят урна с прах. Дъщерята: – Тате, хайде да поставим праха на баба на пианото. Тя така обичаше да слуша как свиря…. Бащата: – Няма да стане, дъще. Ще го сложим в пясъчния часовник, нека гадината да поработи малко…

Семейни

1076

– Жозефина! Слез веднага от коленете на годеника си! – Гледай си работата, мамо! Тоя път те изпреварих!

Семейни

7721

Двама рибари седят на брега и ловят риба. По едно време единият казва: – Какво ли правят сега жените ни? – Еми, или плетат, или ходят по мъже. След кратко мълчание, първият си събира нещата да си ходи. – Къде тръгна, бе? – Абе, жена ми не може да плете…

Семейни

5553

– Един джентълмен никога не казва, че е напуснал жена си. – Да, той казва само, че е подобрил вкуса си.

Семейни

8801

Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.

Семейни

8335

Семейство пътува с влак. Малкото момченце гледа през прозореца. – Мамо, мамо – виж конче! – Мамо, мамо – виж стадо овчици! – Мамо, мамо – виж горичка! – Тате, тате – виж блондинка…

Семейни

1468

– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…

Семейни

11454

– Моят син моли за ръката на дъщеря ви! – Какво? Той няма ли си ръка? – Има си, но е изморена вече.

Семейни

3650

Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…