10890
Интересно къде отиват мазохистите след смъртта си – в рая или в ада?
Черен хумор
Интересно къде отиват мазохистите след смъртта си – в рая или в ада?
Посред нощ баба бута дядото: – Абе откога не сме правили… нали се сещаш… Правят го. След това бабата казва: – Абе като беше млад, май не ти беше толкова дебел? – Като бях млад, не можеше да ми се сгъва на две.
Влиза един човек във Световният Бизнес Център, качва се в асансьора и казва на пиколкото:– 79 етаж ако обичате.Пиколото поглежда часовника си и казва:– Хм, 3 без 25, ми той след малко ще дойде!
Водят престъпника към електрическия стол. – Дайте ми адреса на най-близките си – казва палачът. – За да им изпратите моя прах? – Не, за да им изпратя сметката за електричеството.
Животът е несправедлив към мъжете… Родиш се – хората носят цветя на майка ти. Жениш се – носят подаръци на жена ти. И накрая умираш – и пак жена ти наследява всичко.
"Пътят към сърцето минава стомаха" – казал куршума с изместен център.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Понастинал възрастен професор отива на лекар. Лекарят го преслушва, след което започва да почуква по гърба му. – Влез! – казва разсеяно професорът.
Сред спермазотоидите имало един малък, кривичък, късоглед и с доста объркани гени, но много хитър. Той мечтаел да оплоди яйцеклетката. Настъпил сюблимният миг. Всички спермазотоиди се втурнали бясно към целта, но куцичкия извикал пронизително към тях: – Внимание, противозачатъчно хапче! Събратята му се втурнали уплашено назад. А дефектният закуцал към яйцеклетката и злорадствал: – Хе, хе, тъй се правят инвалидчета!
– Случвало ли ти се е нещо странно някога? – Не, не помня! – Имаш два часа срок да си спомниш! – Какво ще стане ако не си спомня? – Ще ти се случи!
Чиста съвест? Това е първият симптом на склерозата.
– Скъпа, какви са тия татуировки на гърдите ти? – Бившите ми гаджета. – Ама защо си ги татуирала там? – Представи си само какви ще им са физиономиите след 20 години…
Дама на възраст се оплаква на полицай: – Пред малко в парка ме нападна един! Сигурно е бил някакъв пиян или секс маниак! Полицаят се вглежда в дамата и уточнява: – Или сляп.
Един скинар хваща златната рибка. Тя проговаря: – Моля те, моля те, пусни ме а аз ще ти изпълня три желания! Скинарът я хвърлил на земята и стъпил отгоре с кубинката: – Не може! Ти си жълта! – и я размазал.
– Защо мирише пръднята? – За да могат и глухите да й се насладят!
– Как си? – Не се радвай, добре съм.