4018
Двама ухажори на една и съща мадама си говорят: – Тя сигурно ме харесва! Каза, че й напомням за покойния й брат. Другият (злобно): – Е да, малко мязаш на труп!
Черен хумор
Двама ухажори на една и съща мадама си говорят: – Тя сигурно ме харесва! Каза, че й напомням за покойния й брат. Другият (злобно): – Е да, малко мязаш на труп!
Самолет лети над океана. Отказват двигателите и става ясно, че самолетът ще падне във водата. Пилотът съобщава: – Всички, които могат да плуват, моля да отидат на левия борд, за да напуснат самолета. Всички, които не могат да плуват, моля да се изтеглят на десния борд. А сега "лява страна" скача и плува! На "дясната страна" им благодарим за времето прекарано с нас по време на полета.
Спиритически сеанс. По едно време медиумът успява да установи контакт с покойния съпруг на вдовицата. Духът моли да му изпратят стек цигари. Вдовицата възкликва: – Но той не каза къде да му ги изпратя: в рая или в ада! – Мисля, че всичко е ясно – сухо казва медиумът. – Да е поискал кибрит?
Пожарникар спасява възрастна жена от пожар: – А сега, госпожо, стиснете зъби! Започваме да се спускаме! – О, но в такъв случай ще трябва да се върнем. Оставих ги на масата.
– Докторе, имам склероза! – Отдавна ли? – Какво отдавна? – Склерозата? – Каква склероза? И въобще, вие кой сте?!
В склада за муниции е поставен надпис: "Пушенето е забранено, но ако искаш да пушиш – запали си. После напусни през изхода, който е направила главата ти в покрива!".
От градски кенеф се чува: – Хъъъ, хъъъъъ – в първата кабинка. – Хъъъ, хъъъъъ – във втората кабинка. – Хъъъ, пльок! – в третата. – Е, блазе ти… – Кво бе, изпуснах си часовника. След малко оттам пак: – Пльок. – Блазе ти. – Не бе, бръкнах да го извадя.
Жега.– Пешо, искаш ли една ледена биричка?– И питаш?!– Не питам, гавря се…
Двама съседи си говорят: – Ей, много рано са ти пораснали дините! – Това не са дини, а грах. – И сливата ти много рано е окапала. – Това не е слива, а череша. – Е добре де, дай да не се караме… Я послушай как хубаво чурулика славейчето в храстите. – Това не е славейче, а гайгеров брояч.
– Докторе, имам два проблема – безсъние и склероза. Посред нощ се събуждам, ставам, отивам до тоалетната, после до сутринта се въртя и не мога да заспя… – А склерозата в какво се изразява? – Забравям да се върна от тоалетната.
Гледайки те, изникват два въпроса – къде е заминал цирка и защо са те оставили.
– Започваме сутрешна проверка. – Иванов? Тук… – Петров? Тук… – Николов? Тук я, къде ли ще ходиш. – И изобщо какво ли проверявам, кой ще вземе да бяга от моргата?
Посред нощ баба бута дядото: – Абе откога не сме правили… нали се сещаш… Правят го. След това бабата казва: – Абе като беше млад, май не ти беше толкова дебел? – Като бях млад, не можеше да ми се сгъва на две.
– Извинете, коя е тази жена там? Има толкова идиотски вид… – Това е сестра ми. – О, простете, не забелязах, че си приличате.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Отива един да му изследват спермата. Сестрата му дала една чашка и едно списание и го зарязала. Като изпълнил задачата, човекът почукал на вратата на кабинета и влязъл. Там сестрата правела свирка на един пациент. – Аааа, така значи! Имало и друг начин, а? – възмутил се човекът с чашката. – Трай бе! Ти си по здравна каса! – отговорила сестрата.