5826
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Черен хумор
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Интересно, защо когато си в библиотеката и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да те гледат лошо; а ако си в самолета и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да викат заедно с теб?
Вървяла по улицата девойка, а след нея младеж, който непрекъснато й правел комплименти. Девойката твърдо решила да не се обръща, но когато чула "Ах, какви големи, хубави зъби имаш!", не издържала, извърнала глава и попитала: – Кажи ми само, как позна за зъбите ми, без да си ги виждал никога? – Ами, като гледам какъв задник си отпрала – това с лоши зъби не можеш да го постигнеш.
Манго се прибира в къщи и казва на манговица: – Научих как се прави френска любов. – Как? – Ами ти ми го лапаш, а после аз те лижа. Искаш ли да пробваме? Духала манговица и по едно време рекла: – Айде сега ти да ме лижеш – и легнала с разтворени крака. Манго разпъдил мухите погледал, погледал и попитал: – Да те пазя ли ма? – Не. – Буааааа…
Една баба отишла на гробищата и понеже недовиждала попитала един човек: – Извинете, младежо, да знаете къде е парцел номер 52? – А, бабо, не се притеснявай, лягай където намериш свободно място!
– Как ти харесвам в новата си рокля? – Чудесно! Отзад изглеждаш, като че ли отпред си хубава.
– Кога негърката си изхвърля боклука? – На деветия месец.
Срещат се двама приятели. Единият се оплаква: – Ужас, почнах да играя с акции на борсата и си загубих всичките пари. – Е, недей да си такъв песимист де. Парите не са се загубили – просто сега принадлежат на някой друг.
Един 90 годишен дядо седи на една пейка в парка. По едно време минала една мацка с къса пола и той си казал: – Еееех, да бях с двайсет години по-млад…
Разхождали се два балона в пустинята и изведнъж единият казал: – Внимавай, кактуссссссссс…
– Къде си тръгнал? – На изложба. – Ти си мислиш, че на някого му е притрябвало да те гледа?
Оптимист на гробище:– Колко плюсове само!
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Някакъв решил да се беси. Вързал въжето на една върба над реката, увиснал и… въжето се скъсало. Изплувал с мъка на брега, плюл възмутено и казал: – Ей, за едно бесене и щях да се удавя бе!
Един мързеливец станал гробар.Дали му да копае гроб и му посочили мястото.Минавал край надгробните камъни и четял "Тук почива…. ." Стигнал на мястото за копане хвърлил лопатата и казал: -Тук почиват всички,само аз ли ще работя?
– Как децата от Чернобил броят до 30? – На пръсти.