10095
– Бесен съм! Изгубих си чадъра и не мога да си спомня къде съм го оставил! – Кога забеляза, че си го изгубил? – Ами, когато спря да вали и поисках да го затворя…
Черен хумор
– Бесен съм! Изгубих си чадъра и не мога да си спомня къде съм го оставил! – Кога забеляза, че си го изгубил? – Ами, когато спря да вали и поисках да го затворя…
Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява: – А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега? Бабата: – Идиот! Ваня Петрова съм аз!
Водят осъден на смърт към ешафода. Последното ви желание? – Да бъде погребан в един и същи ден с Негово Величество Краля! – Но кралят е още жив! – Няма значение. Аз мога да почакам…
– Аз презервативи не ползвам – имам клаустрофобия! – Ха! Клаустрофобия! Нашия Гицо като го погребвахме три пъти изскачаше от гроба – това е клаустрофобия!
Баба Мара кани две свой приятелки на гости.Тъй като зобравяла доста, решила да си запише какво да ги почерпи. 1. бонбони 2. кафе 3. бисквитки Дошли бабите на гости. Мара обаче забравила къде е оставила така ценното листче. Въпреки това обаче се сетила, че трябва първо да ги почерпи с бонбони. След това им дала пак бонбони и така докато свършила цялата кутия. Тръгнали си двете баби и едната казала на другата: – Тая Мара и по една бонбона не почерпи. – Ти пък къде си виждала Мара? – попитала смаяно другата старица.
Кара си един шофьор на тир из някво село и не щеш ли, от един двор на пътя му изскачат няколко патки. Той забива спирачки, но блъска две от тях. Слиза от камиона и решава да види на кого са патките, влиза в двора, а там стои една бабичка. Той й вика: – Бабо, тука сгазих две патки, ела да видиш да не са от твоите. Излиза старицата, поглежда ги и му отговаря: – А, не са от моите, аз такива плоски патки нямам.
– Как децата от Чернобил броят до 30? – На пръсти.
Защо евреите не стават киноартисти: защото мразят фразата на режисьора – "Камера… работи".
Да пиеш Black&White в различни чаши.
Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: – Пешо, какво четеш бе? – Не знам. – отговорил другия. – Е как, нали четеш на глас бе? – Е да, ама нищо не чувам.
Срещат се двама приятели. Единият се оплаква: – Ужас, почнах да играя с акции на борсата и си загубих всичките пари. – Е, недей да си такъв песимист де. Парите не са се загубили – просто сега принадлежат на някой друг.
Чувам някакво натрапчиво мляскане на улицата, поглеждам през прозореца и кво да видя двама цигани ядат бой.
Въпрос: Какво разделя хората от маймуните? Отговор: Средиземно море.
Сър Джеймс, върл расист, ще има 50-ти рожден ден. Комитетът по честването се интересува от желанието на сър Джеймс, какви подаръци желае. Почти без да се замисли той отговаря: "Искам по пътя към замъка ми да се засадят петдесет високи дъба и на тях да виси по един обесен негър!" Събужда се той на рождения си ден, слънцето ярко и приветливо свети и от балкона на замъка си сър Джеймс вижда желанието си изпълнено! Но на най-далечния дъб негърът още помръдва! Може би, размекнат от тежестта на годините, въоръжен с личния си подарък от кралицата – златен нож за писма, сър Джеймс се затичва да освободи негъра. Стигайки под дървото обаче, той чува как през посинелите негърски устни напира: "Happy birthday to You"!…
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Прибира се бабата вкъщи и гледа внучката си влиза в стаята ама чисто гола. – Абе чедо, вика бабата, какво е това бе? – Това ми е секс нощницата – отговорила внучката. На другия ден бабата си ляга до дядото, ама чисто гола. Дядото я попогледнал така и й вика: – Какво е това, ма бабо? – Това ми е секс нощницата – отговаря бабата. – Ами да беше я поизгладила малко ма…