996
Оптимист на гробище:– Колко плюсове само!
Черен хумор
Оптимист на гробище:– Колко плюсове само!
Наедряла стара мома близо час стои пред клетката на мечката в зоологическата градина. – Господине – обръща се тя към пазача, – бихте ли ми казали дали това е мечка или мечок? Пазачът я изглежда озадачен. – Извинете, госпожице, но не мислите ли, че такъв интимен въпрос би трябвало да задават само представители от същия вид?
На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае: – На кого ме оставииииии… Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа… Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее… Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал: – Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции. На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита: – Говори ли с моя мерзавец? – Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него…
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже. – Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш. – Да, вярно е, аз съм диригент. – А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате. Диригентът много се зарадвал и казал: – Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят. – Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
Единственото хубаво нещо при болестта на Алцхаймер е, че всеки ден срещаш нови хора.
– Как блондинка се опитва да убие червей? – Погребва го жив.
– Здрасти, какво става с тебе, как живееш? – Абе като в харем… – Как така? – Ами знаеш, че все ще те наебат, ама не знаеш кога.
По какво се разбира, че един мъж е започнал да остарява? – Когато за пръв път не може за втори път. А по какво се разбира, че вече е остарял? – Когато за втори път не може за първи път.
Ако парашутът ви не се отвори, върнете се незабавно в самолета!
Тъмнина, тишина. Чува се глас: – Жена дай хартишка. Тъмнина, тишина. Чува се вик: – Ааааа, жена дала си ми шкурка.
Един възрастен човек се разхождал по улицата с отворен цип отпред на панталона. Един човек се разминал с него и го попитал : – Ей, дядо, защо вървиш с отворен цип? Дядото му отговорил: – Абе, вчера когато се прибирах се беше разкопчала ризата и ми се вдърви врата! Та сега…
Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: – Пешо, какво четеш бе? – Не знам. – отговорил другия. – Е как, нали четеш на глас бе? – Е да, ама нищо не чувам.
Влюбени се целуват. Тя (изплашено): – Ау, мисля, че ти глътнах дъвката! Той (успокоително): – Спокойно, скъпа, просто имам хрема!
Отиват американец, французин и българин на сафари в Африка. Вечерта се хвалят край огъня… Американецът: – Днес аз убих един слон и три антилопи. Французинът: – Аз – два жирафа и носорог. Българинът: – А пък аз само три носърчета. – Е, какви са тия носърчета? – попитали останалите. – Ами едни такива, как да ви ги опиша… На следващата вечер край огъня… Американецът: – Днес ударих лъв и две зебри. – Аз пък – леопард и антилопа, казал французинът. Българинът отново се похвалил с няколко носърчета. На третата вечер пак се хвалили, и когато българинът споменал за носърчетата, другите двама го попитали: – Обясни ни сега какви са тия носърчета… – Добре. Като си вървя из джунглата с пушката, изкачат от храстите едни такива черни, ръкомахат насреща ми и викат: – Но, сър! Но, сър!
– От какво умря кучето ти? – От глад. – Как така? – Изядох го…
– Толкова много съм спестил за черни дни, че тия черни дни вече ги чакам с нетърпение!