10046
Не е толкова лошо това, че си дядо… Лошото е, че трябва да спиш с баба…
Черен хумор
Не е толкова лошо това, че си дядо… Лошото е, че трябва да спиш с баба…
Защо в ковчезите на негрите има дупки? За да може червеите да излизат да повръщат.
Двама дядовци си говорели. Единият казал: – Ех, Пеньо, много сме стари, ама има още хляб в нази? Другият отговорил: – Хляб има, ама салам няма!
Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: – На колко години сте? – Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. – Браво! Сигурно е директорка там?
Една баба и един дядо решили да си припомнят младините. Дядото я поканил на среща в ресторант "Шератон". Дядото отишъл с букет цветя. Чакал, чакал три часа, но бабата не дошла. Прибрал се дядото бесен в къщи. Разкрещял се: – Ти що не дойде ма? – Мама не ме пусна.
Един нещастник попаднал с краката си под бавно движещ се валяк. Погледнал водача на валяка надолу и се смръщил: – Какво се пулиш, бе? Не си ли виждал валяк!
Надпис в тоалетна: "Тука и най-големите юнаци се посраха!"
Двама ухажори на една и съща мадама си говорят: – Тя сигурно ме харесва! Каза, че й напомням за покойния й брат. Другият (злобно): – Е да, малко мязаш на труп!
Вървяло едно вампирче през гората много гладно. Гледа на едно дърво вързана една гола мадама и до нея един много стар вампир седи и нещо се куми. – Ийй дядо, айде да й изпием кръвта на тая. – Не мога, синко, нямам зъби. – Ами как живееш тогава? – Карам я някак криво-ляво от месец на месец.
"Любовта е като разстройството. Където те хване, там оставаш."
– По кой закон мислите да ме обесите? – Ние всички ги бесим по един и същи закон – закона за всемирното притегляне.
– Поздравления! Чухме, че ти се е родило вече шесто внуче! – Да, поне внучета все още мога да правя.
Погребално бюро "Живот и здраве" поздравява старчески дом "При нас е хубаво" с песента "И вие при нас ще дойдете".
До 40 години мъжът оглежда жената отгоре до долу. До 50 – горе-долу. На 60 – отгоре-отгоре.
Когато осъденият на смърт Томас Мор се качвал на ешафода, помолил палача да му подаде ръка. – Съжалявам. – казал той, – На слизане няма да ви искам тази услуга.
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!