8074
Надпис на надгробна плоча:„Тук лежи жена ми, а аз у дома си почивам в мир!“
Черен хумор
Надпис на надгробна плоча:„Тук лежи жена ми, а аз у дома си почивам в мир!“
В покрайнините на затънтено градче в Америка, на мястото за изхвърляне на боклуците, има построена от кашони, парчета стара тенекия и други вехтории колиба, а около нея стар петел лениво гони няколко проскубани кокошки. От колибата излиза вехтошар и с "кът-кът-кът" започва да хвърля на животинките трохи. Петелът моментално зарязва кокошките и отива на трохите, а вехтошарят замислено казва: – Боже опази, да не изпаднем до такова положение!
Дядото е настинал и роднините се опитват да го убедят да отиде на лекар. – В никакъв случай! – противи се той. – Когато за последен път бях на лекар, веднага ме изпрати в казармата!
Старец седял на пейка в парка и горчиво плачел. Наблизо минавал млад мъж, спял се при стареца и попитал какво се е случило. Старецът отговорил: – Аз съм мултимилионер, имам огромна къща, най-бързата кола в света и наскоро се ожених за красива блондинка, която ме задоволява всяка нощ! Младият мъж казал: – Човече, ти имаш всичко, за което някога съм мечтал! Какъв ти е проблемът, че си в парка, вместо в къщи и плачеш, вместо да си щастлив? Старецът отговорил: – Не мога да си спомня къде живея.
Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар. – Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки! – Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово. – Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко? – Няма… Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов. Така и направил човекът – намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят: – Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!
До 40 години мъжът оглежда жената отгоре до долу. До 50 – горе-долу. На 60 – отгоре-отгоре.
Двама алпинисти изкачват планина. Стигат до половината и единият (заекващ) казва: – З-з-з… Другият го прекъсва: – Като стигнем върха ще ми го кажеш. Стигнали до върха: – Кажи сега. – З-з-забравихме палатките. – Хайде да се връщаме. Стигнали пак половината. Оня казал: – М-м-м… Другият казал: – Като стигнем ще ми кажеш. Слезли. – М-м-майтап бе.
– Иванчо, ти защо си пуснал тухла на главата на дядо ти? – Аз няма повече! – То повече не му и трябва…
– Не ме нервирайте! Скоро вече няма да имам място да крия труповете!
На един магазин за хранителни стоки пише "Давате ни половин кг. по 20 стотинки – ние Ви даваме един кг. каквото пожелаете!" Един старец влязъл в магазина и казал: – Ето, давам ви половин кг. по 20 стотинки, вие ми дайте един кг. по 20 стотинки.
– Всяко лято нашите ме пращат при баба и дядо. А аз толкова мразя гробищата…
Текат празненства по повод настъпването на 2001-ата година. Репортер спира минувач на лондонска улица: – Кажете, господине, какви са плановете Ви за новото хилядолетие? – Пределно скромни. В по-голямата му част ще съм мъртъв.
Възрастни съпрузи – склеротици все се карали кой е по-изкуфял: – Мъжо, я върви да купиш един пакет захар от магазина, да видим дали ще запомниш… Тръгнал дядото, и за да не се изложи, взел да си мисли на ум: – Захар, захар, захар… Обаче покрай него профучал младеж с мотор, който за малко да го блъсне, дядото се сепнал и почнал да повтаря: – Бонбони, бонбони, бонбони… Влязъл в магазина и казал на продавачката: – Дай едни вафли! Прибрал се с вафлите, а бабата почнала да му се смее: – Ха, видя ли, че си изкуфял дъртак! Аз за брашно го пращам, а той вафли ми носи!
Течност потопена в тяло след седем години тръгва на училище.
Публична лекция за секса. Лектора се разпалил, обяснява всичко и както обикновено въпрос от залата: – Кажете ако обичате кои мускули повдигат половия член? – На колко сте години? – 68, защо? – В такъв случай само бицепсите!
– Мамо – казва синът на престарялата си майка – когато си отидеш, да те погребем ли или да те кремираме?– Нямам предпочитания – отвръща майката – нека е изненада.