Черен хумор
Спиритически сеанс. По едно време медиумът успява да установи контакт с покойния съпруг на вдовицата. Духът моли да му изпратят стек цигари. Вдовицата възкликва: – Но той не каза къде да му ги изпратя: в рая или в ада! – Мисля, че всичко е ясно – сухо казва медиумът. – Да е поискал кибрит?
Дали право на един осъден на смърт да си каже последното желание: „Искам моя палач да е професионалист. Като ми резне главата да е бързо и нищо да не усетя“. Извикали няколко палача и му казали да си избере един. Първият палач хвърлил една ябълка във въздуха и я наразал с брадвата на парчета преди да е паднала на земята. Вторият си откъснал един косъм от главата, хвърлил го, и го срязал на две още във въздуха. „Ето този втория го искам“ казал осъденият. Сложил си главата на дръвника, палача замахнал, ударил…. След малко осъдения казал: „Абе какво става, нали беше много добър?“ Палача казал: „Ти само кимни и ще видиш“
От градски кенеф се чува: – Хъъъ, хъъъъъ – в първата кабинка. – Хъъъ, хъъъъъ – във втората кабинка. – Хъъъ, пльок! – в третата. – Е, блазе ти… – Кво бе, изпуснах си часовника. След малко оттам пак: – Пльок. – Блазе ти. – Не бе, бръкнах да го извадя.
Един оптимист, един трезво мислещ и един песимист отиват при лекар. И тримата заболели по едно и също време, точно преди една седмица. Доктора пита първо оптимиста. – От колко време си болен? Оптимиста отговаря: – Съвсем скоро, вчера нямаше дори и една седмица. Пита трезво мислещият същото и той отговаря: – Точно преди седем дена. Накрая пита песимиста, откога е болен и той казва: – След три седмици ще стане месец.
Едно семейство имало две момченца. На по-голямото постоянно купували играчки, а на другото не. Един ден по-голямото казало на по-малкото: – Мале виж се "къв си смотан и тъп. Наш"те на мене постоянно ми купуват разни работи, а на тебе нищо! По-малкото отговорило: – Може да съм смотан, ама не съм болен от левкемия!
Един възрастен човек се разхождал по улицата с отворен цип отпред на панталона. Един човек се разминал с него и го попитал : – Ей, дядо, защо вървиш с отворен цип? Дядото му отговорил: – Абе, вчера когато се прибирах се беше разкопчала ризата и ми се вдърви врата! Та сега…
Какво са нахалство и наглост? – Нахалство е да се изсереш пред вратата на съседа, а наглост – да му поискаш после тоалетна хартия.
Един чичка отишъл да чука младо гадже. То обаче нали било учено му предложило да си сложи презерватив. Чичката се сепнал, замислил се и казал: – Абе ти знаеш ли умрял как трудно се облича? Драмаааа…
– Не бих искал да бъда втори съпруг на вдовица! – Аз пък не бих искал да съм първи!
– Някои филми трябва да се забранят не само за децата до 16, но и за възрастните над 80 години! – Защо? – За да не съжаляват за преживяните години.
– Дядо, дядо, помниш ли първото момиче, което си целувал? – Ох, аз и последното вече не помня…
Едно момиченце попитало баба си: – Бабо, какво е любовник? Бабата се плеснала по челото, отворила гардероба и оттам изпадал един скелет.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Една жена била много любопитна да види какво правят мъжете в градската баня. Отишла там и надникнала през някаква дупчица. Какво да види – един мъж седи оклюман, плюнчи си пръста и го поставя ту тук, ту там на оная си работа. Шашнала се жената, а любопитството направо я загризало. Изчакала човека да излезе от банята и го запитала защо прави така. Той й отговорил: – А бе издиша отнякъде ама и аз не знам откъде.
Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира. Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал: – Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят. Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл: – Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам. Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва. – Бре – плеснал се по челото дядото – пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!
– Щом ви видях, веднага си спомних за един хотел в столицата. – За кой хотел, господине? – За „Златната гъска“, госпожице.