4354
На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види – двама здравеняци с носилка. – Какво искате? – Ние сме от моргата, идваме да те приберем. – Ама аз съм жива! – Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.
Черен хумор
На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види – двама здравеняци с носилка. – Какво искате? – Ние сме от моргата, идваме да те приберем. – Ама аз съм жива! – Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.
Въпрос: Какво разделя хората от маймуните? Отговор: Средиземно море.
Семейство се прибира от отпуска. Жената мълчаливо започва да разопакова багажа. Съпругът я прегръща: – Е, все пак, почивката ни не беше пълен провал, скъпа… Помисли си само, колко много хора никога не са виждали ледени висулки по палмите…
Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото ви да ги изказвате. (Волтер) Не съм съгласен с Вашите убеждения, готов ли сте да умрете за правото Ви да ги изказвате? (Валтер – 9 милиметров)
Блъскат се две коли. Разярен,единият шофьор изскача и се хвърля към другия: – Вижте какво направихте! Заради Вас си строших изкуствената челюст във волана! Знаете ли колко струва това днес? – Спокойно! – казал другият шофьор. Потърсете в тая кутия, може да решим проблема. В кутията се оказали стотина изкуствени челюсти. Пострадалият опитал една, втора, десетата му станала. – Брей, какъв късмет! Добре, че сте зъболекар! – Зъболекар! – учудил се другият. – Не, братче, гробар съм.
Не е толкова лошо това, че си дядо… Лошото е, че трябва да спиш с баба…
Двама дядовци си говорели. Единият казал: – Ех, Пеньо, много сме стари, ама има още хляб в нази? Другият отговорил: – Хляб има, ама салам няма!
Коя жена знае по всяко време къде се намира мъжа й? – Вдовицата.
Един нещастник попаднал с краката си под бавно движещ се валяк. Погледнал водача на валяка надолу и се смръщил: – Какво се пулиш, бе? Не си ли виждал валяк!
Две възрастни жени се прибират в хотелската си стая. Пред вратата се спират. – Не чуваш ли някакъв шум? – пита едната. – Чувам – отговаря другата. – Може би в нашето легло хърка мъж? – Може би, но не забравяй, че аз първа го чух.
Разликата между смъртта и секса е, че смъртта можеш да я практикуваш сам и никой няма да ти се смее.
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали. Слепият Джо пита: – Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво: – Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно: – Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: – Аз! Джо стиска още по-силно: – Кой аз? Тишина… – Кой аз? – стиска още по-силно – П-педро. – Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо. Тишина… – Питам, кой Педро?! – и още по-силно стиска… – Н-немият П-педро…
Един извратен искал да се люби с бременна жена. Отишъл в един публичен дом и попитал: – Имате ли бременни проститутки? – Съжалявам, нямаме. След като обиколил още няколко публични дома и резултатът пак бил отрицателен, той все пак не се отказал и влязъл в поредния с последна надежда: – Случайно да имате бременни проститутки, имам пари, но никъде не мога да намеря, а много искам да опитам с бременна. – Имаме, но цената е много голяма… След като се разбрали за цената извратеният отишъл в стаята при момичето, но за нейно учудване той започнал да човърка нещо между краката й. Тя го попитала: – Е, ще започваме ли, или… – Чакай, чакай, само да му наместя дупенцето!
– Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. – Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. – При катастрофа ли? – Не. Умря от глад.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика: – Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите. Оптимистът: – Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де! След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът: – Казах ли ти аз, че така ще стане! – Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е! – Какво например? – Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!