Черен хумор
Двама старци си седят в градската градина, хранят птичките с трошички и приказват помежду си:– Абе тия птици много приличат на нашите политици. – казва единия – Докато са на земята се задоволяват с трохи, пък като излетят на високо ти се изсират на главата.
Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три… хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите, но не получил никаква информация.Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.– Ама, ама… това моето дете ли е? – попитал щастливия баща.– Дааа – отвърнал засмения доктор.Понечил човека да си вземе детето, но точно в мига преди доктора да му го подаде – ФРАС! и му размазал главата в стената.– Ама, ама… защо??? – успял да изломоти в ужас бащата.– Хе, хе, майтап бе – потупал го дружески доктора – беше мъртво родено.
– Най-после успях да отуча мъжа си да си гризе ноктите! – Как успя? – Много просто. Скрих му изкуствените зъби.
Срещат се двама приятели: – Представи си, нашето канарче пи бензин. После направи три кръгчета из стаята и се строполи на пода. – Умря ли? – Не, свърши му се бензинът.
Мъж отива на командировка, връща се след една седмица през ноща и що да види – в спалнята двама души във леглото… Хванал той една бухалка и бой, бой, пребил ги. След малко жена му влиза през вратата и му вика: – Свекъра и свекървата дойдоха на гости…
Шеф се връща с подчинените си от погребение на техен колега и им се кара: – Бива ли така бе! Горката вдовица… Разбирам, че много го обичахте Пешо, ама трябваше ли да викате "готин пич беше!" и да го подхвърляте във въздуха?
– Защо на негрите са им големи ноздрите? – Защото са им дебели пръстите.
– Представи си, лекарят ми забрани всичко – и алкохол, и цигари, и жени! – Сериозно! Я ми кажи, какво ще прави жена ти довечера?
Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира. Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал: – Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят. Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл: – Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам. Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва. – Бре – плеснал се по челото дядото – пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!
Младеж безуспешно ухажва младо момиче. Един ден отива при нея и й казва: – Или ще се омъжиш за мен, или сега ще се застрелям! – Приятелю, това са ми го казвали десетки мъже преди теб и аз на всички съм отвръщала с "не". Чува се изстрел и младежът пада в краката на момичето. Тя вади тефтерче и записва: "От двайсет и трима мъже един каза истината".
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Понастинал възрастен професор отива на лекар. Лекарят го преслушва, след което започва да почуква по гърба му. – Влез! – казва разсеяно професорът.
Столетниците от селището се събрали. Кметът ги поздравява с годишнината и казва: – Надявам се да ви поздравя и следващата година с вашата сто и първа годишнина! – Защо не – отговаря един старец. – Вие ми изглеждате в добро здраве.
На "Бирфест"-а компания възрастни мъже се наливат с бира. По едно време единият отива до преносимите тоалетни. Връща се чак след един час. – Къде се загуби, бе? – питат го от компанията. – Ами, падна ми ченето в тоалетната. – Е, и? – Ами почнах да го търся… извадих няколко и докато ги пробвам…
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
Въпрос: – Как се вика на куче с отрязани крака Отговор: – Какото и да му викаш то няма да дойде.
