9608
В един казан се варят негър, евреин и циганин. Кой ще се сготви най-бързо? – На кого му пука!!! – казал Хитлер.
Черен хумор
В един казан се варят негър, евреин и циганин. Кой ще се сготви най-бързо? – На кого му пука!!! – казал Хитлер.
Дама на възраст се оплаква на полицай: – Пред малко в парка ме нападна един! Сигурно е бил някакъв пиян или секс маниак! Полицаят се вглежда в дамата и уточнява: – Или сляп.
– Най-после успях да отуча мъжа си да си гризе ноктите! – Как успя? – Много просто. Скрих му изкуствените зъби.
Клубът на пешеходците поздравява всички шофьори с песента на Каризма „Минаваш през мен“
Една баба отишла на гробищата и понеже недовиждала попитала един човек: – Извинете, младежо, да знаете къде е парцел номер 52? – А, бабо, не се притеснявай, лягай където намериш свободно място!
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Таткото много искаше момченце… Майката много искаше момиченце… И така им се роди Азис…
Млад лекар преглежда починал човек. Негов приятел го пита:– По какво познавате, че този човек е починал?– Но, моля ви! Нали всички в къщата плачат?!
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
Вик в навалицата: – Ей, някой да е губил пачка пари, залепена със зелена лентичка? – Да, да! Аз я загубих! – Ето, намерих лентичката.
Събудил се един 40 годишен девствен мъж една сутрин и си казал: – Днес е денят! Излязъл той и хванал първата срещната жена. За негова голяма изненада се съгласила веднага, но го предупредила че е болна от всички възможни венерически болести. Но тъй като той си бил решил… Съблекли се те, легнали и той попитал: – Абе аз съм чувал, че трябва да го вкарам някъде ама… А тя без да губи време му обяснила: – Разтваряш ми краката, надигаш коричката и където е гнойта – там.
Трансатлантически лайнер потънал. Спасили 40 мъже и 1 жена. След 40 дена жената казала: – Ох, не мога повече! – и умряла. След още 40 дена мъжете казали: – Ох, не можем повече! – и я заровили.
"Любовта е като разстройството. Където те хване, там оставаш."
– Започваме сутрешна проверка. – Иванов? Тук… – Петров? Тук… – Николов? Тук я, къде ли ще ходиш. – И изобщо какво ли проверявам, кой ще вземе да бяга от моргата?
Дядо Спиро отишъл в болницата да си направи основен медицински преглед. Качвали го на разни уреди, гледали го на рентген, взимали му всякакви секрети. Отива след седмица при доктора да разбере резултата. – Деде, няма какво да се лъжем. Най-много до месец ще ти се парализира цялата дясна страна – крак, ръка, всичко… Дядо Спиро се замислил, замислил па взел да си бърка из джобовете на панталона. Доктора го гледал, чудил се какво ли му стана на човека, накрая не се стърпял и го попитал: – Какво ти стана бе дядо, да не се шокира нещо, съжалявам ако… – А, няма нищо докторе, оная ми работа е виснала в десния крачол, спасявам каквото мога.
– Защо си включил една-единствена жена за похода из Балкана, и то най-грозната? – Защото, когато започне да ми харесва, ще разбера, че е време да се прибирам.