Черен хумор
Чавдар Войвода строява четата си в две редици и започва да кастрира всеки един. Резва първия и го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва втория и пак го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва третия и отново го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото е на Яне от втората редица!
– В бръснарницата са въвели автомат за подстригване. Пъхаш си главата вътре и той те подстригва. – Но нали главите на хората са различни! – О, само първия път…
Едно семейство имало две момченца. На по-голямото постоянно купували играчки, а на другото не. Един ден по-голямото казало на по-малкото: – Мале виж се "къв си смотан и тъп. Наш"те на мене постоянно ми купуват разни работи, а на тебе нищо! По-малкото отговорило: – Може да съм смотан, ама не съм болен от левкемия!
Един гърбав човек вървял през гората. Изведнъж пред него се появило джудже и казало: – О, ти си имаш гърбичка! Щрак – нямаш гърбичка! – щракнало с пръсти джуджето и гърбицата на човека изчезнала. Прибрал се той щастлив и разказал за джуджето на свой познат, който бил без ръка. Отишъл безръкият на същото място и наистина там било джуджето. Като го видяло, то казало: – О, ти си без ръчичка! Щрак – ето ти една гърбичка!
Мъж седи в кенефа със запек. Жена му минава и гаси лампата без да знае,че е вътре. От кенефа се чува: – Аъъъъуууоооиииии! Тя святка и вика: – Какво стана бе? – Охххх, помислих че са ми изхвръкнали очите.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Разговарят двама пенсионери: – Това, сексът, е много хубаво нещо! – А Нова година е още по-хубаво! – Защо? – Защото идва по-начесто.
Млад лекар преглежда починал човек. Негов приятел го пита:– По какво познавате, че този човек е починал?– Но, моля ви! Нали всички в къщата плачат?!
Поздрав по сръбско радио: "Белградските гробари поздравяват сите пенсионери с песента "Чекам те да дойдеш".
Звънят на рецепцията по телефона: – Кажете моля, този хотел не е ли "Елдорадо"? – Не господине, това е "Еспланада"? – Хм, излиза, че оня тип когото изхвърлих през прозореца на 10-я етаж е бил прав?
На покойния артист Асен Миланов се приписват следните думи: – Остарях, остаряаах. Косата ми опада, зъби не ми останаха, ръцете ми треперят, нищо не мога. Сал едното любене ми остана.
Навръх Коледа едно малко момиченце се загубило в мразовитата, тъмна гора. Но, разбира се, както всяка коледна приказка, и тази има щастлив край – никой не разбрал, и коледният празник в селото си продължил необезпокояван.
Някаква баба отишла на гробищата да види гроба на починалия си мъж, обаче защото отдавна не била идвала се изгубила. Гледа насреща си някакъв младеж и го пита: – Извинете, знаете ли къде е парцел 65? А оня й вика: – Ама бабо, защо изобщо си станала като не знаеш как да се върнеш?
Една по-млада и една по-стара баба се карат: – Теб много те мразя. Затова няма да дойда на погребението ти – казва по-младата. – А аз, на твойто ще отида – отвръща по-старата.
Малко момиченце сяда в скута на дядо си и пита: – Дядо, мен Господ ли ме е направил? – Да, мило дете – отговорил старецът. – Дядо, а Господ и теб ли е направил? – Да, мило дете. Момиченцето погалило сбръчканото лице на дядо си и казало с въздишка: – Е, явно Господ се справя много по-добре напоследък…
Палачът вдига брадвата над главата си и казва на осъдения: – Я свирни да се ориентирам, че днес си забравих очилата.