8556
Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: – На колко години сте? – Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. – Браво! Сигурно е директорка там?
Черен хумор
Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: – На колко години сте? – Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. – Браво! Сигурно е директорка там?
Стои някаква баба на спирката и чака рейса. Минава минувач и й казва: – Няма защо да чакаш, бабо. Този рейс се движи само в празнични дни. – Ама аз днес имам рожден ден.
Нудист отишъл на плаж. Още на входа видял много голяма табела: "Внимание! Върлува манаф!" Позачудил се, огледал се – нищо. Продължил по-натам и видял втора по-малка табела със същия надпис. Вече се поуплашил, пак се огледал – пак нищо. Съвсем до брега видял нова табела, съвсем малка, едва се подава от пясъка. Навел се и прочел: "Предупредих Ви още на входа!"
– Мамо, мамо, видях баба! – Абе аз не ти ли казах да не копаеш дълбоко на пясъчника!
– На какво мирише тук? – На Роза. – Тя да не е увяхнала? – Не, преоблича се…
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже. – Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш. – Да, вярно е, аз съм диригент. – А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате. Диригентът много се зарадвал и казал: – Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят. – Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
Ще Ви помогнем много бързо да отслабнете. Гаранция 100%. Отстъпка за американски граждани. За информация: Северна Корея Лагер N 071/SQ.
– Ало, болницата ли е? – Моргата е. – Рано ми е. – Нищо, ще изчакаме.
Расизма е като негъра – просто не трябва да го има.
В живота на мъжа има четири периода: – още не – вече да – още да – вече не.
Обява: "Погребални услуги. В случай на нужда: пълна дискретност."
Възрастна двойка решила да отпразнува златната си сватба в града където се били запознали. Влезли в кафенето, където се били срещали, седнали на любимата си маса и се замечтали за доброто старо време. Тогава жената казала: "Помниш ли къде правихме любов за първи път?". "Да", отговорил мъжът, "бяхме на полето и аз те подпрях на един плет…". "Искаш ли пак…?", попитала жената. И те излезли от кафенето. На съседната маса стоял полицай, който дочул случайно разговора на възрастната двойка. Поради напредналата им възраст и естеството на заниманието им, полицаят решил да ги проследи и да ги охранява, за да не ги притесни някой. Възрастните хора излезли на полето, съблекли се и край споменатият плет започнали да правят любов. Полицаят се скрил в един храст наблизо и видял неща, за които не си бил и помислял. След известно време двойката приключила и се облякла. Тогава полицаят не издържал, излязъл от храстите и казал: – Извинявам се, без да искам дочух разговора ви в кафенето и реших да ви охранявам, за да не би някой да ви притесни. Вие трябва да сте били страстна и гореща двойка на младини?. – О, не – отговорил мъжът. – Всъщност, когато бяхме млади плетът не беше електрифициран…
Надпис на урна: "Мир на праха ти. Молим, не кихайте!"
Дали на един пич куче, което било много добре обучено. Трябвало да го изпита. Мъжът хвърля пръчка, кучето носи. Записал в бележника: "Куче, носи пръчка веднага." За да усложни задачата се скрил в храст и хвърлил пръчката. Кучето я носи. "Куче носи пръчка в храст." За да усложни задачата отрязал единият крак на кучето. Хвърля пръчката – кучето носи. "Куче без крак носи пръчката." Отрязал втория – кучето носи, третия – кучето пак носи, последния – кучето не носи пръчката. Записал: "Куче без крака – не чува."
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Едно момченце плаче: – Какво се е случило, миличко? – Мама отиде и ми удави всичките котенца. – Ооо, това наистина е ужасно! – Да… ама..тя ми беше обещала аз да го направя.