Черен хумор
В асансьора е закачена аварийна инструкция: "В случай на авария, моля звънете на телефон 938-98-81." Един се качва, натиска копчето и асансьорът полита стремглаво надолу като камък. Паникьосан човекът набира номера, и чува в слушалката: – Градска морга. С какво можем да ви помогнем?
Обява на спирка: Търсим циганин за ядрен опит, обадете се на тел……
– Представи си, лекарят ми забрани всичко – и алкохол, и цигари, и жени! – Сериозно! Я ми кажи, какво ще прави жена ти довечера?
На времето бях толкова нежен, толкова чувствителен… по ухото да ме пипнеш и ми ставаше…
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
Край една бензиностанция: – За Бога, защо вече пети час седите върху този варел бензин? – Опитвам се да откажа пушенето!
Текат празненства по повод настъпването на 2001-ата година. Репортер спира минувач на лондонска улица: – Кажете, господине, какви са плановете Ви за новото хилядолетие? – Пределно скромни. В по-голямата му част ще съм мъртъв.
Въпрос: Какво е това, което го има между едни стари гърди, а между млади го няма? Отговор: Пъпът.
Двама ухажори на една и съща мадама си говорят: – Тя сигурно ме харесва! Каза, че й напомням за покойния й брат. Другият (злобно): – Е да, малко мязаш на труп!
Едно негърче се боядисало бяло. Върнало се в къщи. Като го видяла майка му, веднага скочила: – Ти на бял ли ще ми се правиш? – дръпнала му един здрав пердах. След малко баща му: – Ти на бял ли ми се правиш? – спукал го от бой. Излезнало на улицата, там неговата банда, без да го пита и тя го спукала от бой. Седнало негърчето на една пейка и си казало: – Ей, от 15 мин. съм бял и вече мразя негрите!
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
– Щом ви видях, веднага си спомних за един хотел в столицата. – За кой хотел, господине? – За „Златната гъска“, госпожице.
Двама бездомни си говорят:– Едно време се возех на собствена кола…– Да бе, и майка ти я буташе!
– Да ти кажа, аз много лесно се разсмивам. Само да видя нещо смешно, и веднага си припадам от смях. – А как се бръснеш тогава?
Седят двама пенсионери и си пият ракията. Единият казва с угрижен вид: – Наборе, вече от пет години не ми става. – А на мен, да чукна на дърво, само от две.
Нареждане в предприятие: "Във връзка с обявения траур, всички монитори да се превключат на черно-бял режим".