7032
– Кога ще изчезне расизмът? – Когато расистите станат далтонисти.
Черен хумор
– Кога ще изчезне расизмът? – Когато расистите станат далтонисти.
Водят престъпника към електрическия стол. – Дайте ми адреса на най-близките си – казва палачът. – За да им изпратите моя прах? – Не, за да им изпратя сметката за електричеството.
Четирима старци седят на игрището за голф и играят. – М-дааа, от година-на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки – казва единият. – Ахаа, и разстоянието от дупка – до дупка става все по-голямо… – добавя другият. – И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. – казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: – Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата….
Седят двама пенсионери и си пият ракията. Единият казва с угрижен вид: – Наборе, вече от пет години не ми става. – А на мен, да чукна на дърво, само от две.
– Някои филми трябва да се забранят не само за децата до 16, но и за възрастните над 80 години! – Защо? – За да не съжаляват за преживяните години.
Баба влиза в фото за снимка. Скарват се с фотографа и бабата казва: – Защо ли дойдох като в нас имам 3 апарата? – За кръвно ли?
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: – На колко години сте? – Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. – Браво! Сигурно е директорка там?
– Ало, пътна помощ ли е? – Да, кажете. – Стана една катастрофа… Да дойдете да прибирете колата. – На кой адрес? – На "Евлоги Георгиев" № 42, 44 и малко на 45.
– Къде си тръгнал? – На изложба. – Ти си мислиш, че на някого му е притрябвало да те гледа?
Гърбавият се обадил на пелтека:– Намерил съм ти подходяща работа, суфльор в театъра.– П-пак л-ли ми с-се под-диграваш? – обидил се пелтекът и решил да си отмъсти. Звъни на гърбавия и му казва:– П-помниш ли к-как се сним-махме миналата годи-ина? Ел-ла си вземи с-снимката, ч-че не мога да с-си затво-оря албу-ума.
– Чух, че може да се отслабне с плуване – казва пълна жена на приятелката си. – Така ли? А ти виждала ли си някога слаб кит?
– Четири крака и една ръка – що е то? – Щастлив ротвайлер.
Надпис над писоар в мъжка тоалетна: "Не се надценявай – ела по-близо".
Един човек се прибирал късно вечерта и за по-пряко решил да мине през гробищата. По едно време чува странен шум. Гледа – някакво старче с чук и длето кове нещо по един паметник. – Ей, дядка, как ме изплаши само! Помислих че е някой призрак. Какво правиш по това време тука? – Абе тия идиоти са ми объркали името на надгробната плоча и го поправям…