Черен хумор
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…
Болен пита съседа си по легло: – Вчера, като ме донесоха от операционната, още бях под упойка. Лекарят каза ли нещо за мен? – За вас – нищо. Само попита дали ковчегът ще може да мине през тази тясна врата.
Мъж седи в кенефа със запек. Жена му минава и гаси лампата без да знае,че е вътре. От кенефа се чува: – Аъъъъуууоооиииии! Тя святка и вика: – Какво стана бе? – Охххх, помислих че са ми изхвръкнали очите.
– Мамо, мамо, видях баба! – Абе аз не ти ли казах да не копаеш дълбоко на пясъчника!
Седели си двама ангели на едно облаче. Единият четял вестник, а другият се скъсвал да се хили. По едно време на първия му писнало и рекъл: – Какво ти е толкова смешно, бе човек? Вторият посочил надолу и отвърнал: – Гледай ги ония идиоти! Още ме оперират!…
Седят си баба и дядо на една спирка и чакат автобус. Дядото решил да заговори бабата: – Бабче, ти на колко си години? – На 72! – Ммм, хващаш окото още! Бабата се наперила и: – А ти дядо, на колко си години? – Ами на 80! – Еее, има още хляб в тебе. – Хмм, ами то хляб има ама салама свърши!!!
На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види – двама здравеняци с носилка. – Какво искате? – Ние сме от моргата, идваме да те приберем. – Ама аз съм жива! – Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.
И старостта си има своите прелести – човек може да си мие зъбите и да пее в същото време.
Вдовица нервно обяснява в погребалното бюро: – Казах ви да бъде със син костюм, а вие сте облекли мъжа ми в кафяв!? – Ед – провиква се агентът – размени ако обичаш главите на номер 2 и номер 5…
Вървяла по улицата девойка, а след нея младеж, който непрекъснато й правел комплименти. Девойката твърдо решила да не се обръща, но когато чула "Ах, какви големи, хубави зъби имаш!", не издържала, извърнала глава и попитала: – Кажи ми само, как позна за зъбите ми, без да си ги виждал никога? – Ами, като гледам какъв задник си отпрала – това с лоши зъби не можеш да го постигнеш.
Чавдар Войвода строява четата си в две редици и започва да кастрира всеки един. Резва първия и го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва втория и пак го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва третия и отново го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото е на Яне от втората редица!
– Поздравления! Чухме, че ти се е родило вече шесто внуче! – Да, поне внучета все още мога да правя.
– По какво се познава богат сомалиец? – По златния ролекс на кръста му.
– Защо слепите не скачат с парашут? – Защото на кучето водач ще му се пръсне сърцето от страх във въздуха.
Три деца си говорят: – Моя баща като пуши изкарва ееей такива кръгчета през устата… – А моя като пуши изкарва кръгчета не само през устата, а и през носа! – Еее, моя баща като пуши изкарва кръгчета и през устата, и през носа, и през гъза! – Да бе да, ти видял ли си го? – Абе не съм го виждал, ама съм виждал никотина по гащите.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!