9834
Двама пенсионери наблюдават как в автосервиз сменят мотора на някаква кола. Единият казва: – Ех, да можеше и на хората така да се сменя двигателя. Другият допълва: – Или поне ауспуха.
Черен хумор
Двама пенсионери наблюдават как в автосервиз сменят мотора на някаква кола. Единият казва: – Ех, да можеше и на хората така да се сменя двигателя. Другият допълва: – Или поне ауспуха.
– Знаете ли по какво си пада най-много една баба? – По стълбите.
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…
На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види – двама здравеняци с носилка. – Какво искате? – Ние сме от моргата, идваме да те приберем. – Ама аз съм жива! – Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.
Двама некрофили си говорят: – Как си бе, приятел? – Екстра! Сега си чукам една двудневна…, ама да знаеш – тя е малко вкочанена, все едно чукам девственица! Ами ти как си, брато? – Ами аз се позадържах малко с една 30-дневна…, ама не мога да се оплача – къде ръгна, там влиза!
1999г. Евреите ветерани от 2-та Световна война решили да посетят лагера Бухенвалд. Сьбрали се в един рейс и тръгнали на пьт, но за беда рейса се развалил в последното село преди крайната точка. Шофьорьт разбрал, че не може сам да оправи рейса и трьгнал да тьрси помощ. Почукал на една кьща в селото.– Извинете за безпокойството, но се развали рейса на пьт за Бухенвалд и е пълен с евреи, ще можете ли да ми помогнете? – Сьжалявам, но имам само една малка микровьлнова фурна – отговорил германеца.
– Петре, дай ми двайсет и пет лева до заплата. – До заплата? И кога е това? – Нямам понятие. Нали ти работиш…
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. – Добре, добре, вървете – маха с ръка палачът. – Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си…
– Как децата от Чернобил броят до 30? – На пръсти.
Болен пита съседа си по легло: – Вчера, като ме донесоха от операционната, още бях под упойка. Лекарят каза ли нещо за мен? – За вас – нищо. Само попита дали ковчегът ще може да мине през тази тясна врата.
Двама патолози си говорят:– Абе помниш ли онази блондинка, дето й правихме аутопсия преди два дена?– Че как, и к`во за нея?– Ами клиторът й е като лимон.– А, толкова голям ли?– Не бе, толкова кисел.
Някакъв чичка отива на преглед. Докторът се шашка: – Абе, какви са тия гащи от олово дето ги носиш? – Ами не си ли чувал – Чернобил, радиация, мутации… Да си пазя поколението. – Хм… А защо нямаш пръсти на краката? – Веднъж ми се скъсаха тирантите.
Един заекващ спрял на улицата друг човек и го попитал: – И-и-извинете, ддда знаете къде е уч-уч-училището ззза зззаекващи? – Ти пък, за какво ти е училище, я гледай как хубаво си заекваш…
На плажа: – Бихте ли ми услужили за малко с вашия надуваем дюшек? – Какво говорите! Та това е мъжът ми…
На покойния артист Асен Миланов се приписват следните думи: – Остарях, остаряаах. Косата ми опада, зъби не ми останаха, ръцете ми треперят, нищо не мога. Сал едното любене ми остана.
От пощата връщат писмото на подателя с бележка: "Адресантът е починал, новият му адрес е неизвестен."