10383
Негър си купува черен мерцедес с черни стъкла и се прибира в къщи. Жена му го пита: – Купи ли автомобил? – Да. – И какъв цвят? – Телесен!
Черен хумор
Негър си купува черен мерцедес с черни стъкла и се прибира в къщи. Жена му го пита: – Купи ли автомобил? – Да. – И какъв цвят? – Телесен!
Звънят на рецепцията по телефона: – Кажете моля, този хотел не е ли "Елдорадо"? – Не господине, това е "Еспланада"? – Хм, излиза, че оня тип когото изхвърлих през прозореца на 10-я етаж е бил прав?
– От какво умря кучето ти? – От глад. – Как така? – Изядох го…
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява: – Седя си аз в парка на една пейка, и до мен сяда един младеж. Почва да ми хвърля закачливи погледи, примъква се към мен, пуска ми ръка, почва да ми шепне нежно, казва че ме обича, посяга да ми разкопчае блузката… И аз стоя, какво да правя – от толкова години не съм била с мъж. А той изведнъж става и казва – "честит първи април". Е как да не го застрелям?
Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение. На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил: – Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?
– Бесен съм! Изгубих си чадъра и не мога да си спомня къде съм го оставил! – Кога забеляза, че си го изгубил? – Ами, когато спря да вали и поисках да го затворя…
Стара двойка си седи пред камината в къщи. По едно време дядото започва да се подхилва под мустак. – Ко се хилиш бре? – му викнала бабата. – Абе сетих се че като те чуках първия път, ти ми пръдна. Бабата се сконфузила яко. След известно време дядото се разхилил пак: – За ко пак си се разхилил сега? – Абе сетих се че и втория път като те ебах ми пръдна. Бабата се сконфузила много яко. лед известно време бабата започнала да се подхилва ехидно. – Ти пък за ко се хилиш, ма? – попитал я дядото. – Абе сетих се че аз и сега мога да ти пръдна, ама ти сега немой ме наеба.
Баба Мара кани две свой приятелки на гости.Тъй като зобравяла доста, решила да си запише какво да ги почерпи. 1. бонбони 2. кафе 3. бисквитки Дошли бабите на гости. Мара обаче забравила къде е оставила така ценното листче. Въпреки това обаче се сетила, че трябва първо да ги почерпи с бонбони. След това им дала пак бонбони и така докато свършила цялата кутия. Тръгнали си двете баби и едната казала на другата: – Тая Мара и по една бонбона не почерпи. – Ти пък къде си виждала Мара? – попитала смаяно другата старица.
– С тази язва трябва да се храните по-малко, но често. – Докторе, с тази пенсия лесно мога да се храня по-малко, но не и често.
Мразя расизма! И негрите.
– Мамо, мамо, видях баба! – Абе аз не ти ли казах да не копаеш дълбоко на пясъчника!
– Ти откъде познаваш прадядо ми? – Изобщо не го познавам. – Странно, разказваш същите вицове като него.
На фасадата на погребална агенция пишело: "Карайте внимателно. Ние ще почакаме."
Инжинер развежда хора на тур обиколка из фабрика за гумени изделия.– Това е машина за ръкавици! – ТУФ! ТУФ! ТУФ! – на всяко едно „ТУФ!“ се прави една ръкавица.– Това е машина за биберони! – ТУФ! ПУК! ТУФ! ПУК! ТУФ! ПУК! – на всяко едно „ТУФ!“ се прави един биберон, а на всяко „ПУК!“ – биберона се дупчи.– Това е машина за презервативи – ТУФ! ТУФ! ПУК! ТУФ! ТУФ! ПУК!– А… защо на вяко второ „ТУФ!“ има едно „ПУК!“ ??? – пита един– Абе… бизнеса с биберони не ни върви!
Един 55-годишен мъж се влюбил в 18-годишно момиче и между другото му казал: – Ще ме опознаете и ще разберете, че в мен живеят двама мъже! – А, ако вие ме опознаете, ще разберете, че те съвсем няма да са ми достатъчни.