Черен хумор
Решили да махат расизма. И мислили… мислили… и накрая измислили да боядисат всички хора в зелено. И така, още на първия ден след боядисването се разваля автобус. Шофьора става и поглежда назад – всичко зелено. Помисля и казва: – Я, всички по-тъмно зелени да слезат да бутат.
– Вашето име! – С-с-с-с-с-сергей П-п-п-п-п-п-петров. – Вие, какво, заеквате ли? – Не. Заеквал е баща ми, а тоя тъпак, писарят в паспортния отдел… мамичката му…
– Госпожо, на колко сте години? – питат Марийка. – Какъвто номер обувки нося. – А кой номер носите? – Тридесет и втори. – И не ви убиват?…
– Как блондинка се опитва да убие червей? – Погребва го жив.
Някакъв старец се хвали: – Тайната на дълголетието ми е в това, че ям много чесън. Отнякъде се дочува мърморене: – Това за никой от познатите ти не е тайна…
Амнезията е хубаво нещо. Прочетеш един виц смееш се, прочиташ го пак, пак се засмееш.
В една болница една жена раждала. Родила детето и докторът го взел и започнал да го удря по масата. Жената извикала в ужас – Какво правиш?! А той и отвръща: – Майтап бе, роди се мъртво…
В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси. Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години. – Просто трябва да се чака, моето момиче – казва юбилярят. – Останалото са подробности.
Двама старци се оплакват един на друг: – Имам артрит, радикулит, склероза, Паркинсън, камъни в бъбреците, астма… – А стига бе, има ли нещо дето да го нямаш? – Да, зъби нямам.
– Ако от десетия етаж пуснеш едновременно циганин и негър кой ще падне пръв? – На кой му пука.
Кавалер пита дамата, с която току-що се е запознал: – На колко години сте? – Няма да ви кажа направо, само ще ви намекна. – кокетничи тя. – Дъщеря ми е в детската градина. – Браво! Сигурно е директорка там?
Някакъв се връща късно вечрта и жена му го подхваща: – Къде беше досега, какво прави толкова време? – Уф, мързи ме да разказвам сега… Утре всичко ще научиш от вестниците.
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…
Дете отива при майка си: – Мамо, мамо! Баба ме ухапа! – Казах ти да не влизаш в клетката!
Двама учени говорят за един колега: – Иванов е истински гений. Открил е лекарство против амнезия – казва единият. – Прав си – отбелязва другият, – само жалко, че е забравил формулата.
Един мъж умрял. Хората го сложили в ковчег. Носят го към гробищата да го погребват, а зад тях пълзят червеите и възторжено крещят : "Презентация! Презентация!"
