8048
Мразя расизма! И негрите.
Черен хумор
Мразя расизма! И негрите.
Звъни се на вратата на един старец: – Кой е там? – Пионери! Да ви донесем вода, дърва да ви нарежем…! – Кой? – Пионерииии…! В магазин да отидем, пода да измием…! – Кой, кой? – Твойта мамка! Пионери сме бе! Обяд ще ти сготвим, батерията на слуховия апарат ще ти сменим…
Вървяло едно вампирче през гората много гладно. Гледа на едно дърво вързана една гола мадама и до нея един много стар вампир седи и нещо се куми. – Ийй дядо, айде да й изпием кръвта на тая. – Не мога, синко, нямам зъби. – Ами как живееш тогава? – Карам я някак криво-ляво от месец на месец.
В един казан се варят негър, евреин и циганин. Кой ще се сготви най-бързо? – На кого му пука!!! – казал Хитлер.
Нощно заведение. Мъж кани на танц младо момиче. Както са прегърнати, той й казва: – Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти! Младежът получава плесница. След половин час пак отива при нея: – Извинявай! Аз наистина те харесвам! – Благодаря! – Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти! Отново плесница. Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря: – Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена! – Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й! – Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар?" Разбра ли? – Окей! Ще опитам… Отива пак при нея: – Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар? – Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост! – А, да, разбирам… И кой е срал под моста?
– Щом ви видях, веднага си спомних за един хотел в столицата. – За кой хотел, господине? – За „Златната гъска“, госпожице.
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
– Аз презервативи не ползвам – имам клаустрофобия! – Ха! Клаустрофобия! Нашия Гицо като го погребвахме три пъти изскачаше от гроба – това е клаустрофобия!
Седели си двама ангели на едно облаче. Единият четял вестник, а другият се скъсвал да се хили. По едно време на първия му писнало и рекъл: – Какво ти е толкова смешно, бе човек? Вторият посочил надолу и отвърнал: – Гледай ги ония идиоти! Още ме оперират!…
– Докторе, имам два проблема – безсъние и склероза. Посред нощ се събуждам, ставам, отивам до тоалетната, после до сутринта се въртя и не мога да заспя… – А склерозата в какво се изразява? – Забравям да се върна от тоалетната.
От пощата връщат писмото на подателя с бележка: "Адресантът е починал, новият му адрес е неизвестен."
– В този замък има ли призраци? – Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове – аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!
Срещат се две съседки: едната с наднормено тегло, а другата – кльощава. Дебеланата я измерва с досада и злорадо й казва: – Като те гледа човек, ще рече, че в страната ни е настъпил глад. Другата намръщено й отговорила: – А теб като те гледа, ще рече, че ти си причината.
Както обикновенно и в тази олимпиада негрите са лидери в бягането, а белите в стрелбата.
– Елза ме покани на рождения си ден. – Не отивай! Когато миналата година запали свещите на тортата, те бяха толкова много, че половината от гостите припаднаха от жега!
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…