5670
– Цяла нощ си мислех за вас, докторе! – Нима? – Да, докторе. Явно вечерта бях изяла някаква развалена храна.
Черен хумор
– Цяла нощ си мислех за вас, докторе! – Нима? – Да, докторе. Явно вечерта бях изяла някаква развалена храна.
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика: – Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите. Оптимистът: – Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де! След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът: – Казах ли ти аз, че така ще стане! – Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е! – Какво например? – Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!
Срещат се двама приятели. Единият се оплаква: – Ужас, почнах да играя с акции на борсата и си загубих всичките пари. – Е, недей да си такъв песимист де. Парите не са се загубили – просто сега принадлежат на някой друг.
Блъскат се две коли. Разярен,единият шофьор изскача и се хвърля към другия: – Вижте какво направихте! Заради Вас си строших изкуствената челюст във волана! Знаете ли колко струва това днес? – Спокойно! – казал другият шофьор. Потърсете в тая кутия, може да решим проблема. В кутията се оказали стотина изкуствени челюсти. Пострадалият опитал една, втора, десетата му станала. – Брей, какъв късмет! Добре, че сте зъболекар! – Зъболекар! – учудил се другият. – Не, братче, гробар съм.
Тя беше много добре сложена… Само лявата й ръка стърчеше от куфара…
Един заекващ спрял на улицата друг човек и го попитал: – И-и-извинете, ддда знаете къде е уч-уч-училището ззза зззаекващи? – Ти пък, за какво ти е училище, я гледай как хубаво си заекваш…
– По-добре късно, отколкото никога! – прошепва един самоубиец и слага главата си на релсата, гледайки след отдалечаващия се влак.
Пена среща Мария в тролея с цветя и я пита: – Къде отиваш? – На гробищата. – А ще се връщаш ли?
Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията: – Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец! След няколко дена другия излиза на двора и какво да види – кучето му захапало заека за врата… Заекът цял в кръв и кал, мъртъв… Ами сега? Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника. Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и – право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква: – Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия. – Защо, какво става? – Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Тъмнина, тишина. Чува се глас: – Жена дай хартишка. Тъмнина, тишина. Чува се вик: – Ааааа, жена дала си ми шкурка.
Възрастна дама трябва да мине през гробищата вечер. За щастие видяла един мъж и се присламчила към него: – Господине, може ли да вървя с вас, че много ме е страх? – Може, и мен ме беше много страх приживе…
Какво е черно, в черно, в черно, в черно? Бременна негърка в тъмен тунел през нощта!
В ЮАР решили да премахнат расовата дискриминация и вместо да наричат хората бели и черни взели решение всички да се наричат зелени. Веднъж един автобус се повредил и трябвало да се бута. Шофьорът казал на пътниците: – Хайде сега по-тъмнозелените да слязат да бутат автобуса!
Пиян се прибира късно вечерта през гробищата и гледа някакъв тип чука мадама върху един гроб. – Ей, пич, дай малко и аз, а? – На ти лопатата, изкопай си сам нещо!
– Ало! Ало! Пред блок 205 има убийство! Ау, още едно! Ау, и още едно! Господи, откъде се изключва този автомат!
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!