11265
Пилот към пътниците: "Дами и господа, моля без паника, ще кацнем принудително в океана! Хората, които могат да плуват, да застанат от дясно на пътеката, а на другите – благодаря, че използвахте нашата авиокомпания."
Черен хумор
Пилот към пътниците: "Дами и господа, моля без паника, ще кацнем принудително в океана! Хората, които могат да плуват, да застанат от дясно на пътеката, а на другите – благодаря, че използвахте нашата авиокомпания."
Отишъл един пич на лекар. За изследване му дали три шишенца. Докторът му разяснил: – Първото е за урина, второто – за изпражнения, а третото за сперма. Помислил пичът и рекъл: – Ами то направо да ви оставя слиповете си!
– Знаете ли по какво си пада най-много една баба? – По стълбите.
Бабка отива на контролен преглед при лекаря. След прегледа пита: – Е докторе, как е, имам ли подобрение? – Да, бабке, по-добре си, вече спокойно можеш да се качваш по стълбите. Обаче много внимателно… – Ух, слава богу, докторе! Щото мамка му, направо ми беше писнало да се катеря по водосточните тръби до вкъщи…
– Защо слепите не скачат с парашут? – Защото на кучето водач ще му се пръсне сърцето от страх във въздуха.
В автобуса: – Хора, пръднах, може ли?
Дали право на един осъден на смърт да си каже последното желание: „Искам моя палач да е професионалист. Като ми резне главата да е бързо и нищо да не усетя“. Извикали няколко палача и му казали да си избере един. Първият палач хвърлил една ябълка във въздуха и я наразал с брадвата на парчета преди да е паднала на земята. Вторият си откъснал един косъм от главата, хвърлил го, и го срязал на две още във въздуха. „Ето този втория го искам“ казал осъденият. Сложил си главата на дръвника, палача замахнал, ударил…. След малко осъдения казал: „Абе какво става, нали беше много добър?“ Палача казал: „Ти само кимни и ще видиш“
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Расизма е като негъра – просто не трябва да го има.
"Любовта е като разстройството. Където те хване, там оставаш."
Някаква баба за пръв път трябва да напише чек. Стои в банката и се чуди какво да прави. Чиновникът й казва: – Само се подпиши отдолу. – Как да се подпиша? – Ами както се подписваш като пишеш писма примерно. Бабата усърдно изписва: "Целувам ви всички. Баба"
– Какво е по-лошо от едно бебе в кофа за боклук?– Едно бебе в 6 кофи за боклук…
Кара си един шофьор на тир из някво село и не щеш ли, от един двор на пътя му изскачат няколко патки. Той забива спирачки, но блъска две от тях. Слиза от камиона и решава да види на кого са патките, влиза в двора, а там стои една бабичка. Той й вика: – Бабо, тука сгазих две патки, ела да видиш да не са от твоите. Излиза старицата, поглежда ги и му отговаря: – А, не са от моите, аз такива плоски патки нямам.
Разковор в аптека7 – Имате ли черни презервативи? – Защо точно черни? – Един колега почина и искам да изкажа съболезнованията си на жена му.
– Какво се случило с мухата, която стояла на писалката? – Изписали я…
Едно семейство имало две момченца. На по-голямото постоянно купували играчки, а на другото не. Един ден по-голямото казало на по-малкото: – Мале виж се "къв си смотан и тъп. Наш"те на мене постоянно ми купуват разни работи, а на тебе нищо! По-малкото отговорило: – Може да съм смотан, ама не съм болен от левкемия!