5222
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
Черен хумор
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
– Какво се случило с мухата, която стояла на писалката? – Изписали я…
Една по-млада и една по-стара баба се карат: – Теб много те мразя. Затова няма да дойда на погребението ти – казва по-младата. – А аз, на твойто ще отида – отвръща по-старата.
Амнезията е хубаво нещо. Прочетеш един виц смееш се, прочиташ го пак, пак се засмееш.
– Какво казал Господ като направил втория циганин?– Да му еба майката, пак го препекох.
– Бабо, не влизай в асансьора! На кабинката пода е счупен! – Хехе, шегаджи-и-и-и-и-и-и…
Четирима души играят хаэарт в къщата на единия. Жена му го пита: – Кога ще спрете да играете хазарт в нашата къща? – Извинявай скъпа – утешава я той, – но тази къща вече не е наша.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. – Добре, добре, вървете – маха с ръка палачът. – Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си…
Линейка. В линейката шофьор, зад него се вози в носилка пациентът, а до главата на пациента е седнала медицинската сестра.Карат така известно време, но изведнъж на шофьора нещо му става, пуска волана, хваща се с две ръце за гърлото, опулва очи и започва да хъхри.Сестрата взела чантичката си и го ударила по главата, шофьорът се оправил и продължил да шофира.След 5 минути пак му станало нещо и се хванал хриптейки за гърлото. Сестрата отново го ударила с чантичката по главата, той се оправил и продължил да шофира.Когато за трети път се хванал за гушата, пациентът притеснено се обадил:– Извинете, ако нещо ви е зле, да седна аз да покарам, вие да си починете…– Споко, – прекъснал го шофьорът. – Само се ебавам със сестрата, мъжа й се обеси миналата седмица.
Двама приятели се срещат след като не са се виждали дълги години. Единият нещо дъвче в устата си и от време на време клати глава. Другият го пита: – Как си, не сме се виждали толкова отдавна? Още ли играеш така страстно на тото? – Ами – фъфлейки отговаря първият приятел – добре съм. Миналата седмица уцелих шест числа… – Браво! – прекъсва го с нетърпение. – И какво стана после, каква е печалбата? – Голяма – продължава, фъфлейки първият приятел. – Ударих джакпота! Само че забравих да пусна фиша – тъжно поклаща глава. – Какво?! Ама че заплес! Аз на твое място… щях да си изям топките от яд… – Ами аз какво мислиш, че правя в момента – фъфлейки отговаря първият приятел.
Двама ухажори на една и съща мадама си говорят: – Тя сигурно ме харесва! Каза, че й напомням за покойния й брат. Другият (злобно): – Е да, малко мязаш на труп!
– Ало, пътна помощ ли е? – Да, кажете. – Стана една катастрофа… Да дойдете да прибирете колата. – На кой адрес? – На "Евлоги Георгиев" № 42, 44 и малко на 45.
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже. – Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш. – Да, вярно е, аз съм диригент. – А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате. Диригентът много се зарадвал и казал: – Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят. – Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
Стар дядо си седи в двора на село. Пристига градски облечен младеж с тефтер и папка. – Какво искаш? – пита го дядото. – Ами правим преброяване на населението. – отговаря младежът. – Какво е това? – Ами искаме да разберем колко човека живеят в страната. – Е, губиш си времето с мене. Няма какво да ме питаш, и аз не знам колко са.
– Ти откъде познаваш прадядо ми? – Изобщо не го познавам. – Странно, разказваш същите вицове като него.