Черен хумор
Младеж безуспешно ухажва младо момиче. Един ден отива при нея и й казва: – Или ще се омъжиш за мен, или сега ще се застрелям! – Приятелю, това са ми го казвали десетки мъже преди теб и аз на всички съм отвръщала с "не". Чува се изстрел и младежът пада в краката на момичето. Тя вади тефтерче и записва: "От двайсет и трима мъже един каза истината".
Един нещастник попаднал с краката си под бавно движещ се валяк. Погледнал водача на валяка надолу и се смръщил: – Какво се пулиш, бе? Не си ли виждал валяк!
Знаете ли защо негрите ядат само бял шоколад? За да не си хапят пръстите.
– Елза ме покани на рождения си ден. – Не отивай! Когато миналата година запали свещите на тортата, те бяха толкова много, че половината от гостите припаднаха от жега!
– Можеш ли да кажеш, че се е сбъднала някоя от детските ти мечти? – Да, когато мама ме дърпаше за косата, мечтаех да съм плешив.
Двама младежи си говорели: – Знаеш ли каква е разликата между чорапите и чорапогащите? – попитал единия. – Не. – отговорил другия. – Ами чорапите миришат на едно място, а пък чорапогащите на две.
Мъж отива на доктор и му казва: – Докторе, вече трети ден не мога да се изпикая. – Съблечете се! Съблича се мъжът. – Ама… оная работа ви е вързана на възел! Мъжът се тресва по челото: – Ебаси, пак забравих да купя хляб!
Пилот към пътниците: "Дами и господа, моля без паника, ще кацнем принудително в океана! Хората, които могат да плуват, да застанат от дясно на пътеката, а на другите – благодаря, че използвахте нашата авиокомпания."
Прибира се бабата вкъщи и гледа внучката си влиза в стаята ама чисто гола. – Абе чедо, вика бабата, какво е това бе? – Това ми е секс нощницата – отговорила внучката. На другия ден бабата си ляга до дядото, ама чисто гола. Дядото я попогледнал така и й вика: – Какво е това, ма бабо? – Това ми е секс нощницата – отговаря бабата. – Ами да беше я поизгладила малко ма…
Както обикновенно и в тази олимпиада негрите са лидери в бягането, а белите в стрелбата.
Един циганин видял един българин, че носи една хубава секира. Отива при него и го пита: – Абе отде я взема тая секира? Българина го погледнал и продължил по тротоара. Циганина обаче тръгва след него и го настига: – Прощавай ама отде я взема тая секира? Българина пак го погледнал и продължил по-бързо. Обаче циганина не се отказва, и той забързал и го настигнал: – Ама кажи ми отде я взе тая секира? Българина се затичал, циганина пак го догонва и: – Аама отде взема тая секира. Българина хукнал с всичка сила да бяга и изведнъж завива зад един ъгъл и спира. Показал се търчащият след него циганин иззад ъгъла и българина се развъртял със секирата и го направил на котлети. После извадил една кърпичка и започнал да бърше окървавената секира: – Откъде, откъде… купих я от магазина.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Дете отива при майка си: – Мамо, мамо! Баба ме ухапа! – Казах ти да не влизаш в клетката!
Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение. На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил: – Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?
Един човек вървял и се блъснал в едно дърво и казал: – Извинете, госпожо. После пак като вървял се блънал в още в едно дърво и казал: – Извинете, госпожо. После се блъснал в една жена и казал: – Пак ли туй дърво.
Край едно гробище човек настига жена. Тя пита: – Извинете, може ли да повървя с вас, защото се боя? – Разбира се, госпожо! – Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко? – Вече не. Виж, докато бях жив…