Черен хумор
Умрял някакъв тип и попаднал в ада. Дяволите го развеждат да си хареса място. Тук казани, там скари, другаде мъкнат камъни – навсякъде кофти. И изведнъж гледа нашия човек – стои един тип прикован за някаква скала и една мадама му прави минет. – Е това е за мене! – викнал той радостно. – Ами добре, – казал дяволът и се обърнал към мадамата – ставай, водя ти смяна.
Две пенсионерки си броят парите и едната казва: – Уф, Маро, останал ми е само лев и двеста. – У, Пено, ти си добре – на мен са ми останали само лев и двайсет стотинки.
Надпис на надгробна плоча:„Тук лежи жена ми, а аз у дома си почивам в мир!“
Клубът на пешеходците поздравява всички шофьори с песента на Каризма „Минаваш през мен“
Срещнали се един куц и един гърбав. Куцият казал на гърбавия: – Бе да знаеш какво чух! Точно в полунощ ако отидеш в гробището и изкопаеш гроба под ореха, ще излезе един мъртвец и ще те попита какъв недъг имаш. Казваш му и хоп – излекуван си! Но мен ме е страх да се пробвам… – Аз ще взема да пробвам, че да ми се махне тая гърбица! Отишъл гърбавия в гробището и изкопал гроба. Оттам изскочил един мъртвец и го попитал: – Имаш ли гърбица? – Да. – Дай ми я на мене тогава! И мъртвецът излекувал гърбавия. На другия ден гърбавия срещнал сакатия. Разказал му всичко и сакатия решил да се пробва. Отишъл и разкопал гроба. Изскочил мъртвеца и попитал: – Имаш ли гърбица? Сакатият помислил, че мъртвеца нещо се е объркал и отговорил: – Не, аз съм сакат. – Така ли?! Ето ти тогава и една гърбица!
– Как се прави шосе в ЮАР? – Подреждат се негри и се минава с валяк. – Ами осева линия? – Подреждат се усмихнати негри с глави към средата на шосета и пак се минават с валяк.
Хлапе се прибира вкъщи цялото мокро. Майка му го пита: – Къде успя да се измокриш така, навън е сухо?! – Ами играхме си с децата на кучета. – Е, и? – На мен ми се падна да играя дървото.
Eдин дядо отишъл в един магазин да си купи риба. Застанал пред един аквариум и гледа една шарена риба. Пита продавача: – Рибата прясна ли е? – Ами… разбира се! Не виждате ли, че е жива?! – Е… то и бабата е жива ама…
Вътрешнофирмена заповед: "Във връзка с обявения в страната траур, нареждам всички монитори да бъдат превключени на черно-бял режим."
– Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. – Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. – При катастрофа ли? – Не. Умря от глад.
Седи осъден на смърт в килията. Време е вече да дойдат за изпълнението на присъдата. И изведнъж влиза при него в килията група хора. Един от тях казва: – Ние подадохме обжалване по вашето дело, разгледаха го и ви оправдаха – сега сте свободен. Осъденият направо заплакал от радост, прегръща всички, ръкува се. Обажда се и една жена: – А ние от обществото за правата на човека заради причинените морални щети ви компенсираме с един милион долара. Осъденият вече съвсем се побъркава от радост и не знае какво да каже, когато един казва: – Виждате ли червената лампичка – усмихнете се, снима ви скрита камера.
– Как си? – Не се радвай, добре съм.
– Бабо, не влизай в асансьора! На кабинката пода е счупен! – Хехе, шегаджи-и-и-и-и-и-и…
От пощата връщат писмото на подателя с бележка: "Адресантът е починал, новият му адрес е неизвестен."
Звънят на рецепцията по телефона: – Кажете моля, този хотел не е ли "Елдорадо"? – Не господине, това е "Еспланада"? – Хм, излиза, че оня тип когото изхвърлих през прозореца на 10-я етаж е бил прав?
Седят двама старци в кварталната градинка и единия се оплаква на другия: – Ех, какъв шоколад имаше едно време… Хапнеш едно парче и после чукаш цяла нощ. А сега и две кутии бонбони да изядеш, все тая… Развалиха го тоя шоколад.