10540
Надпис в тоалетна: "Тука и най-големите юнаци се посраха!"
Черен хумор
Надпис в тоалетна: "Тука и най-големите юнаци се посраха!"
Две планети си говорят: – Как си? – Абе зле… На мен се заселиха някакви гадинки – Homo Sapiens. – Няма страшно, скоро ще ти мине.
Амнезията е хубаво нещо. Прочетеш един виц смееш се, прочиташ го пак, пак се засмееш.
На плажа: – Бихте ли ми услужили за малко с вашия надуваем дюшек? – Какво говорите! Та това е мъжът ми…
– Мамо – казва синът на престарялата си майка – когато си отидеш, да те погребем ли или да те кремираме?– Нямам предпочитания – отвръща майката – нека е изненада.
На светофар е спрял огромен мерцедес. В него блаженно седи мутра. До мерцедеса спира инвалидна количка. Мутрата спуска прозореца, подава си главата и пита инвалида: – Ей, пич, ти каква скорост развиваш с тая количка, бе? – Ами, три-четири километра в час. – отговаря инвалидът. – Ми то по-добре да си ходиш пеш, бе!
Две баби седят на една пейка, 40 градуса жега. Едната казва на другата: – Пенке, не ти ли мирише на мърша? Пенкееееееееееееееееееее! Пенкеееееееееееееее!
Замръзнало езеро. По средата – дупка. В дупката – мъж. От брега се провиква минувач: – За Бога, какво правите там? – Сега плувам, а преди малко се учех да карам кънки…
Дама на възраст се хвали на своя приятелка: – Много добре съм се съхранила за възрастта си! Ето, мога да ходя без сутиен. – Да, даже така е и по-добре – изглаждат ти се и бръчките на лицето.
Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява: – А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега? Бабата: – Идиот! Ваня Петрова съм аз!
Двама старци седят на пейка в парка и разговарят: – Знаеш ли – казва единият – навремето ми трябваше само да видя хубаво момиче и ми ставаше. – А сега? – пита другият. – Сега… зрението ми се развали.
Един просяк се помолил на Бога: – Моля те, Господи, направи така че и да видя някоя голяма банкнота на улицата, да нямам желание да се наведа да я вдигна. Помислил Господ, помислил, и го надарил с радикулит.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
В автобуса: – Мамо, мамо, маймуна! – Аз не съм маймуна, а негър! – възмущава се чуждестранният студент – Мамо, мамо, тя говори!
Попитали един бял в Южна Африка: – Кажете ми, човек който не може да различава цветовете, как се нарича? – Ами-и, далтонист. – Браво, а човек, който различава цветовете? – Ами-и… расист.
Какво са нахалство и наглост? – Нахалство е да се изсереш пред вратата на съседа, а наглост – да му поискаш после тоалетна хартия.