Черен хумор
По време на расизма в ЮАР. Бял отива в командировка. Връща се и пита жената – как е, какво са правили, слушал ли е синът им. – Абе, страшна работа… вчера взел колата и сгазил трима негри. – Ще му скъсам ушите! То така се започва – днеска негър, утре негър, накрая ще вземе и да пропуши!
Мъж отива на командировка, връща се след една седмица през ноща и що да види – в спалнята двама души във леглото… Хванал той една бухалка и бой, бой, пребил ги. След малко жена му влиза през вратата и му вика: – Свекъра и свекървата дойдоха на гости…
– Защо носиш толкова малки и тесни обувки? Сигурно са с три номера по-малки от крака ти! – Как да ти обясня… С жена ми не се разбираме, синът бяга от училище, тъща ми мрънка, без да спре… Единствената ми радост в тоя живот е да се прибера вечер в къщи и да си събуя обувките…
Майка се кара на детето си: – Не го люлей, де! Не за това се е обесил дядо ти!
Звъни телефонът в полицията. Вдигат го и от слушалката се чува: – Ало, има един умрял кон на Дон… Дон… Дон… – На "Дондуков" ли? – Не. Минават десет минути и телефонът пак звъни: – Ало, има един умрял кон на Дон… Дон… Дон… – На "Дондуков" ли? – Не. Минава половин час и телефонът отново звъни: – Ало, има един умрял кон на Дон… Дон… Дон… – На "Дондуков" ли? – Да! Едвам го домъкнах!
Един гърбав човек вървял през гората. Изведнъж пред него се появило джудже и казало: – О, ти си имаш гърбичка! Щрак – нямаш гърбичка! – щракнало с пръсти джуджето и гърбицата на човека изчезнала. Прибрал се той щастлив и разказал за джуджето на свой познат, който бил без ръка. Отишъл безръкият на същото място и наистина там било джуджето. Като го видяло, то казало: – О, ти си без ръчичка! Щрак – ето ти една гърбичка!
– Коя жена винаги знае каде е мъжа и дори и без да го пита? – Вдовицата.
Дама на възраст се хвали на своя приятелка: – Много добре съм се съхранила за възрастта си! Ето, мога да ходя без сутиен. – Да, даже така е и по-добре – изглаждат ти се и бръчките на лицето.
Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: – Пешо, какво четеш бе? – Не знам. – отговорил другия. – Е как, нали четеш на глас бе? – Е да, ама нищо не чувам.
Какво са нахалство и наглост? – Нахалство е да се изсереш пред вратата на съседа, а наглост – да му поискаш после тоалетна хартия.
– Аз презервативи не ползвам – имам клаустрофобия! – Ха! Клаустрофобия! Нашия Гицо като го погребвахме три пъти изскачаше от гроба – това е клаустрофобия!
Лежат на покрива две керемиди – млада и стара. Младата: – Чичо, хайде да скочим от покрива! – Чакай бе, по-добре да почакаме някой човек… – Ето го бе, ето идва един по улицата, хайде да скачаме! Скачат. Летят надолу и младата керемида ядосано крещи: – Егаси, тоя е с каска…. – Младо и зелено си още, имаш много да се учиш. Сега ще ти покажа какво се прави в такива случаи. – усмихва се покровителствено старата керемида и тихичко подвиква на минаващият отдолу мъж: – Ей, пич…
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Двама пенсионери си говорят в парка:– Значи напоследък имам некви проблеми с биологичния часовник.– Моят пък си е абсолютно наред – 6.40 – ходя по малка нужда, в 6.50 – по голяма, в 7.00 се събуждам и ставам.
Двама идиоти си вървели по улицата, видели нещо на земята и спрели. Единият казал:– Какво е онова кафявото нещо?– Прилича на лайно отвърнал другият, навел се и го вдигнал. И на пипане е като лайно. Помирисал го и добавил: – И мирише като лайно. Опитал го: – И на вкус е като лайно.Двамата се спогледали и първият възкликнал:– Господи, наистина е лайно! Добре, че не го настъпихме.
Малко момиченце към баща си садист: – Татко, моля те, купи ми тези обувчици. – К"во ша ги правиш, нали вчера ти отрязах краката. – Само да си ги гледкам. Садистът й изкарал очите: – Вече няма да гледкаш…