11751
Един просяк се помолил на Бога: – Моля те, Господи, направи така че и да видя някоя голяма банкнота на улицата, да нямам желание да се наведа да я вдигна. Помислил Господ, помислил, и го надарил с радикулит.
Черен хумор
Един просяк се помолил на Бога: – Моля те, Господи, направи така че и да видя някоя голяма банкнота на улицата, да нямам желание да се наведа да я вдигна. Помислил Господ, помислил, и го надарил с радикулит.
Чавдар Войвода строява четата си в две редици и започва да кастрира всеки един. Резва първия и го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва втория и пак го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото съм от четата на Чавдар Войвода. Резва третия и отново го пита: – Боли ли? – Не боли! – Що не боли? – Щото е на Яне от втората редица!
– Ех, наборе, лоша работа… Нещо май кръвотечението ми се е обърнало. – Как така? – Ами едно време стигаше само жената да ме погали по косата, и оная ми работа ставаше. А сега като ме погали по оная работа – косата ми се изправя.
Едно лайно си върви и среща друго лайно: – Къде бе, лайно? – пита второто. – Отивам по една далавера, много пари ще падат! – Ами може ли и аз да дойда? – Е па ела!… Вървят си двете лайна и срещат трето лайно: – Къде бе, лайна? – пита третото лайно. – Отиваме по една далавера, много пари ще падат! – Може ли и аз да дойда? – Идвай… Вървят си трите лайна и срещат Диарията: – Къде бе, лайна? – Отиваме по една далавера, много пари ще падат! – Ами може ли и аз да дойда? – А-а-а, не. Tая работа е само за корави пичове-кат" нас…
Надпис на кутия с цигари:„Министерство на здравеопазването съобщава, че всяка неизпушена цигара удължава работния ден с 8 минути!“
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
По време на аутопсия в моргата пред отворения труп стоят двама лекари. – Я, юфка – казал първият, извадил лъжица и започнал да си хапва. – Какво правиш бе, не виждаш ли че в юфката имаше косъм? – казал другия. Първият се разтресъл от погнуса и повърнал обратно юфката. В този момент вторият извадил лъжица и започнал на свой ред да си похапва. – Колега, нали имаше косъм в юфката, какво правите? – Абе излъгах те, защото не понасям студена юфка!
Колкото по-дълго чакате, толкова по-голяма е вероятността да чакате където не трябва.
Срещнали се един куц и един гърбав. Куцият казал на гърбавия: – Бе да знаеш какво чух! Точно в полунощ ако отидеш в гробището и изкопаеш гроба под ореха, ще излезе един мъртвец и ще те попита какъв недъг имаш. Казваш му и хоп – излекуван си! Но мен ме е страх да се пробвам… – Аз ще взема да пробвам, че да ми се махне тая гърбица! Отишъл гърбавия в гробището и изкопал гроба. Оттам изскочил един мъртвец и го попитал: – Имаш ли гърбица? – Да. – Дай ми я на мене тогава! И мъртвецът излекувал гърбавия. На другия ден гърбавия срещнал сакатия. Разказал му всичко и сакатия решил да се пробва. Отишъл и разкопал гроба. Изскочил мъртвеца и попитал: – Имаш ли гърбица? Сакатият помислил, че мъртвеца нещо се е объркал и отговорил: – Не, аз съм сакат. – Така ли?! Ето ти тогава и една гърбица!
Бабичка решила да изненада внука си и извикала двама клоуни за рождения му ден. Дошъл денят, всички стоят и чакат, а клоуните ги няма. По едно време на вратата се звъни. Отваря бабата, а на прага седят двама скитници. – Стопанке, дай да свършим някаква работа. Дърва да нарежем, нещо друго…. абе за една бутилка ракия… – Става! Триона и брадвата са в бараката, дървата са отзад, действайте… Продължават да чакат клоуните. По едно време бабата гледа през прозореца – единият скитник търчи из двора, надава някакви крясъци, пада и се въргаля по земята. Извикала вторият и му казва: – Дали вашият приятел ще се навие, да се направи на клоун пред внука ми. Малко да го развесели, виждам, че го може….ще му дам 50 лева… – Ами, не знам…..трябва да го питаме…Ей, Пешооооо, навитак ли си за 50 лева да ти отрежеме още два пръста бе?
Дядо Гошо слязъл от Балкана в града и влязъл в един секс-шоп. Разглеждал, разглеждал и накрая попитал: – Ша ма прощаваш, ама имате ли тука надуваеми козички?
Столетниците от селището се събрали. Кметът ги поздравява с годишнината и казва: – Надявам се да ви поздравя и следващата година с вашата сто и първа годишнина! – Защо не – отговаря един старец. – Вие ми изглеждате в добро здраве.
Прокажен и болна от СПИН се любят. Накрая жената казва: – Трябва да ти призная нещо – болна съм от СПИН! – Нищо, той ми остана вътре.
Дали на един пич куче, което било много добре обучено. Трябвало да го изпита. Мъжът хвърля пръчка, кучето носи. Записал в бележника: "Куче, носи пръчка веднага." За да усложни задачата се скрил в храст и хвърлил пръчката. Кучето я носи. "Куче носи пръчка в храст." За да усложни задачата отрязал единият крак на кучето. Хвърля пръчката – кучето носи. "Куче без крак носи пръчката." Отрязал втория – кучето носи, третия – кучето пак носи, последния – кучето не носи пръчката. Записал: "Куче без крака – не чува."
– Къде бихте ни посъветвали да разпънем палатка? – питат туристи местен жител. – Долу, на ливадата. Там вече има десетина палатки. – А има ли тук някакви развлечения? – Да, един път седмично пускам на ливадата бика си.
Наедряла стара мома близо час стои пред клетката на мечката в зоологическата градина. – Господине – обръща се тя към пазача, – бихте ли ми казали дали това е мечка или мечок? Пазачът я изглежда озадачен. – Извинете, госпожице, но не мислите ли, че такъв интимен въпрос би трябвало да задават само представители от същия вид?