5826
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Черен хумор
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Разговарят двама младежи: – Извинявай за въпроса, но ризата ти сива ли е или бяла? – Бяла, разбира се! Ако беше сива, щеше да е черна!
Наедряла стара мома близо час стои пред клетката на мечката в зоологическата градина. – Господине – обръща се тя към пазача, – бихте ли ми казали дали това е мечка или мечок? Пазачът я изглежда озадачен. – Извинете, госпожице, но не мислите ли, че такъв интимен въпрос би трябвало да задават само представители от същия вид?
Палачът вдига брадвата и казва на осъдения: – Какво се мръщиш бе, ти си лесен. А аз след работа трябва и дърва да цепя.
Слепец влиза в магазин с куче водач. Продавачът го посреща с думите:– Да ви помогна да изберете?– Не, благодаря, аз само разглеждам.
Блъскат се две коли. Разярен,единият шофьор изскача и се хвърля към другия: – Вижте какво направихте! Заради Вас си строших изкуствената челюст във волана! Знаете ли колко струва това днес? – Спокойно! – казал другият шофьор. Потърсете в тая кутия, може да решим проблема. В кутията се оказали стотина изкуствени челюсти. Пострадалият опитал една, втора, десетата му станала. – Брей, какъв късмет! Добре, че сте зъболекар! – Зъболекар! – учудил се другият. – Не, братче, гробар съм.
Влюбени се целуват. Тя (изплашено): – Ау, мисля, че ти глътнах дъвката! Той (успокоително): – Спокойно, скъпа, просто имам хрема!
Дете отива при майка си: – Мамо, мамо! Баба ме ухапа! – Казах ти да не влизаш в клетката!
Стар майтапчия е на смъртно легло. Вика своите роднини и се покайва: – Жена, помниш ли, когато ти изгоря палтото от норки за 10000$, аз го запалих! – А ти братко, помниш ли онази нова кола, която се взриви, нея също аз я взривих. – Сестричке, на вас ви изгоря вилата, пак аз бях. – Моля ви, всичките да ми простите. Имам и една последна молба. Когато умра ме обърнете по корем, набутайте ми една свещ в задника и я запалете! Умира човека. Роднините, няма как, решили да изпълнят последното му желание. След пет минути входната врата пада с трясък, в стаята връхлитат ченгета и крещят: – Имаме сигнал, че тук издевателстват над трупове!
– Ех, наборе, лоша работа… Нещо май кръвотечението ми се е обърнало. – Как така? – Ами едно време стигаше само жената да ме погали по косата, и оная ми работа ставаше. А сега като ме погали по оная работа – косата ми се изправя.
– Извинете, имате ли да ми развалите 50 лева? – Не, но все пак благодаря за комплимента.
В нощната тишина. – Пешо, колко е часа? – Три. (минава известно време) – Пешо, колко е часа? – Пет. –––––––– Пешо, колко е часа? – Шест. –––––––– Пешо, колко… – Иване, какво значение има? С доживотни присъди сме!
Един оптимист казал на приятеля си: – Усмихни се, зарадвай се! Можеше и да е по-лошо. Онзи се усмихнал, зарадвал се, и наистина: станало по-лошо.
Трима дядовци седят на една пейка и гледат минаващите жени. Единия казва: – Еееех, тез моми на времето как ги прегръщах… Втория добавил: – А пък аз как ги целувах…. – Абе и аз ги правех нещо ама какво беше? – казал третия.
Мъж се прибирал в къщи много разстроен и казвал на жена си, че е болен от рядка болест и му остават още само 12 часа живот. Жената съчувствено прегърнала съпруга си и му казала: – Скъпи, тази нощ ще направя за теб нещо, което ти никога няма да забравиш! Легнали си рано и правили нежна и страстна любов, каквато не били правили от години. Когато свършили, мъжът си обърнал към жена си и й казал: – Скъпа, това беше фантастично! Нека го направим отново! И този път били още по-страстни. Но по-късно, когато жената била на ръба на пълното изтощение, мъжът отново казал: – Хайде, скъпа, нека само още веднъж! Съпругата отвърнала: – Лесно ти е на тебе – нали не трябва утре да ставаш рано!
– На колко сте години? – Аз съм в преходна възраст: пенсия още не ми дават, а жените вече не ми дават.