Черен хумор
Двама професори гледат минувач с много странна походка. След кратко обсъждане, професорите спират минувача и го питат: – Извинете господине, но с колегата сме в научен спор. Аз смятам, че Вие сте болен от паралич, а той твърди, че сте пиян. Кой от нас е прав? – И тримата сме се излъгали. Аз мислех да пръдна, пък се насрах. – отговорил минувача.
Разковор в аптека7 – Имате ли черни презервативи? – Защо точно черни? – Един колега почина и искам да изкажа съболезнованията си на жена му.
Срещат се двама пенсионери. Единия пита другия: – Абе наборе, как ги сваляш тези млади мадами? Всеки ден си с различна. – Предлагам им безопасен секс, без рискове от забременяване. – И как го правиш, нали вече не го дигаше? – Аз пак не го вдигам, сгъвам го на две и се празня навънка.
Двама старци, на по 90 години, седят на пейка в парка. Единия казва с гордост: – Изглежда, смъртта е забравила за нас. Другия, сложил пръст на устните си: – Ш-ш-шт!
Гледайки те, изникват два въпроса – къде е заминал цирка и защо са те оставили.
Мъж се прибира вкъщи след работа и пита жена си: – Онова, жълтото в буркана в банята, е гел за коса, нали? – Не, лепило за тапети. – Тогава няма защо да се чудя, че в службата не можах да си сваля шапката.
Амнезията е хубаво нещо. Прочетеш един виц смееш се, прочиташ го пак, пак се засмееш.
Разликата между смъртта и секса е, че смъртта можеш да я практикуваш сам и никой няма да ти се смее.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Баба Мара кани две свой приятелки на гости.Тъй като зобравяла доста, решила да си запише какво да ги почерпи. 1. бонбони 2. кафе 3. бисквитки Дошли бабите на гости. Мара обаче забравила къде е оставила така ценното листче. Въпреки това обаче се сетила, че трябва първо да ги почерпи с бонбони. След това им дала пак бонбони и така докато свършила цялата кутия. Тръгнали си двете баби и едната казала на другата: – Тая Мара и по една бонбона не почерпи. – Ти пък къде си виждала Мара? – попитала смаяно другата старица.
Срещат се две съседки: едната с наднормено тегло, а другата – кльощава. Дебеланата я измерва с досада и злорадо й казва: – Като те гледа човек, ще рече, че в страната ни е настъпил глад. Другата намръщено й отговорила: – А теб като те гледа, ще рече, че ти си причината.
– Какво е внимание и грижа за околните? – Когато самоубиец скочи от десетия етаж и затвори прозореца след себе си да не им духа.
На долното легло в спален вагон спи мъж. Внезпно усеща, че нещо капе на гърдите му. Сънен докосва веществото, помирисва го – говна. Той скача и раздрусва спътника си от горе. – Ей събуди се! Насрал си се на сън. А онзи невъзмутимо: – Аз не спя.
Дядото е настинал и роднините се опитват да го убедят да отиде на лекар. – В никакъв случай! – противи се той. – Когато за последен път бях на лекар, веднага ме изпрати в казармата!
Четирима старци седят на игрището за голф и играят. – М-дааа, от година-на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки – казва единият. – Ахаа, и разстоянието от дупка – до дупка става все по-голямо… – добавя другият. – И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. – казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: – Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата….
Блъскат се две коли. Разярен,единият шофьор изскача и се хвърля към другия: – Вижте какво направихте! Заради Вас си строших изкуствената челюст във волана! Знаете ли колко струва това днес? – Спокойно! – казал другият шофьор. Потърсете в тая кутия, може да решим проблема. В кутията се оказали стотина изкуствени челюсти. Пострадалият опитал една, втора, десетата му станала. – Брей, какъв късмет! Добре, че сте зъболекар! – Зъболекар! – учудил се другият. – Не, братче, гробар съм.
