9998
Две баби си говорят и едната пита другата: – Колко тежиш? – 70 килограма с очилата. – А без тях? – Не мога да видя кантара без очилата.
Черен хумор
Две баби си говорят и едната пита другата: – Колко тежиш? – 70 килограма с очилата. – А без тях? – Не мога да видя кантара без очилата.
Двама си говорят за астрология. Единият казва: – На мен ми влияят Марс и Нептун. А на теб? – А на мен – Уран. – Защо, каква зодия си? – Не е от зодията, работя в Козлодуй.
Поздрав по сръбско радио: "Белградските гробари поздравяват сите пенсионери с песента "Чекам те да дойдеш".
Една мадама решила да си пробва късмета и попитала в една агенция за фотомодели: – Според вас, ставам ли за фотомодел? Онези я огледали подробно и казали: – Не, най-много за фоторобот.
Срещат се двама приятели, единият се оплаква на другия: – Ако знаеш каква мускулна треска имам! Вчера цял ден съм копал! Другият: – Това нищо не е. Аз каква мускулна треска имам на задника! Вчера чуках една омъжена дама, но изведнъж се появи съпруга й. Напъха си палеца в задника ми и се опита да ме изтръска от балкона на шестия етаж. Два часа съм се стискал!
Малко момиченце към баща си садист: – Татко, моля те, купи ми тези обувчици. – К"во ша ги правиш, нали вчера ти отрязах краката. – Само да си ги гледкам. Садистът й изкарал очите: – Вече няма да гледкаш…
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…
Интересно, защо когато си в библиотеката и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да те гледат лошо; а ако си в самолета и извикаш "А-а-а-а!", всички започват да викат заедно с теб?
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже. – Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш. – Да, вярно е, аз съм диригент. – А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате. Диригентът много се зарадвал и казал: – Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят. – Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
– Знаете ли по какво си пада най-много една баба? – По стълбите.
Край една бензиностанция: – За Бога, защо вече пети час седите върху този варел бензин? – Опитвам се да откажа пушенето!
– Къде бихте ни посъветвали да разпънем палатка? – питат туристи местен жител. – Долу, на ливадата. Там вече има десетина палатки. – А има ли тук някакви развлечения? – Да, един път седмично пускам на ливадата бика си.
– Ех, наборе, лоша работа… Нещо май кръвотечението ми се е обърнало. – Как така? – Ами едно време стигаше само жената да ме погали по косата, и оная ми работа ставаше. А сега като ме погали по оная работа – косата ми се изправя.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Негърка си купува чорапогащник. Продавачката пита: – Черен или прозрачен? – Все едно.
Какво е истински стрес? Да се събудиш с вик на ужас, и изведнъж да осъзнаеш, че изобщо не си заспивал…