5826
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Черен хумор
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
Разликата между смъртта и секса е, че смъртта можеш да я практикуваш сам и никой няма да ти се смее.
Вдовица нервно обяснява в погребалното бюро: – Казах ви да бъде със син костюм, а вие сте облекли мъжа ми в кафяв!? – Ед – провиква се агентът – размени ако обичаш главите на номер 2 и номер 5…
Две баби се срещат. Едната пита другата: – К"во прайш? – К"во да прая? – Ами да, к"во да прайш.
– Не бих искал да бъда втори съпруг на вдовица! – Аз пък не бих искал да съм първи!
– Как блондинка се опитва да убие червей? – Погребва го жив.
– Госпожо, на колко сте години? – питат Марийка. – Какъвто номер обувки нося. – А кой номер носите? – Тридесет и втори. – И не ви убиват?…
Преди много години маймуната се трудила, трудила, и станала човек. Сега човекът го е ударил на мързел – мързел, мързел, мързел… Ама вече е много късно.
Пожарникар спасява възрастна жена от пожар: – А сега, госпожо, стиснете зъби! Започваме да се спускаме! – О, но в такъв случай ще трябва да се върнем. Оставих ги на масата.
Защо евреите не стават киноартисти: защото мразят фразата на режисьора – "Камера… работи".
– Какво е по-лошо от едно бебе в кофа за боклук?– Едно бебе в 6 кофи за боклук…
Говорите ми за здравословният начин на живот, а пък аз ще ви кажа нещо друго: Моят дядо, много умен човек между другото, през целият си живот пиеше водка вместо чай, цигарата не излизаше никога от устата му и непрекъснато ходеше по жени. Достигна до деветдесет годишна възраст и още е жив. Неговият роден брат, близнак, пиеше само мляко, за цигари дори и не е чувал, а пък жена не е имал нито една и умря на тримесечна възраст!
Вечерта преди изпълнението на присъдата, палачът отива в килията на осъдения да си говори с него: – Виж какво, на теб така или иначе вече ти е все едно. Та утре, като те попитат какво ти е последното желание, защо не кажеш да ми повишат заплатата?
Едно момиченце попитало баба си: – Бабо, какво е любовник? Бабата се плеснала по челото, отворила гардероба и оттам изпадал един скелет.
– Защо си толкова унил? – Четох една книжка с много тъжен край. – Коя? – Спестовната ми книжка.
– Да ти кажа, аз много лесно се разсмивам. Само да видя нещо смешно, и веднага си припадам от смях. – А как се бръснеш тогава?