Вицове от различни категории
Провежда се бал на звездички! Звездичките се кефят на големия купон. Долу при портиера идва една точка. – Ти к"во? – пита ядосано портиерът. – Ми на бал, как какво? – разсърдено отговаря точката. – Ти си точка, а това е бала на звездичките, айде чупка! – Абе, ти не виждаш ли че сам зализана?!
Извикал хан Кубрат най-големия си син. – Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи. Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже. – А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж. Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши. – А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината… Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си. – Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!
Немски хумор 1. Който работи много, прави и много грешки… Избягвайте грешките… 2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен… 3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо… 4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият… 5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша… 6. Не всичко, което има две бузи е лице… 7. Нямаме шансове, но ги използваме… 8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение… трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш… 9. Винаги има две мнения – грешното и моето. 10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари…
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
