Вицове за лекари, медицина и лекарства
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Това, което не бихте искали да чувате по време на операция: 1. Такаааааа… Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно. 2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака. 3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче! 4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах? 5. А, не… Къде ми е часовника? 6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока? 7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор? 8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два. 9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи. 10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок. 11. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода? 12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола? 13. Е какво пък, той вече има деца. Нали? 14. Пожар! Всички да се евакуират! 15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!