8095
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
Вицове за животни
Един дядо имал коза в града и нямало къде да я разхожда. За това решил да използва алеята за кучета. Завел там козата си, но ненадейно отнякъде изскочил полицай, който казал: – Господине, защо си разхождате козата в алеята за кучета? – Това не е коза, а куче, не виждате ли? – Как ще е куче като има рога? – попитал недоумяващо полицаят. – Абе, ти защо се месиш в личния живот на мойто куче?
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека: – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Да. На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка. Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал: – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Да. – А сега се и насери щото немам спирачки.
Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал. Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си: – И ракията тука, и мезето тука. Това е живота! После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката. – Какво е това? – попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла. Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл – "това е живот." И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял. Дошла мечката. " И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи!". Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин. След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал: "Леле, аз като се напия не знам какво върша!"