Вицове за животни
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
Решила мечката да води заека в горската дискотека. – Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят – опъва се заека. – Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите – рекла Меца. Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери. – Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно – рекла пак Меца. Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила. Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото. На другия ден мечката пита заека защо е избягал. – Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон – като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Една крава се разхожда из полето, без да иска настъпила скъсан кабел от електропровод, треснал я тока и тя паднала на земята. След малко покрай нея минава заека. Гледа лежи крава на земята, с гръб към него и не мърда. Потрил доволно ръце, метнал се върху нея и си свършил работата. Става след това, закопчава си панталоните, минава отпред и какво да види – рогата на кравата стърчат право нагоре, езикът й изплезен, очите като грамофонни плочи. Усмихнал се заекът и казал: – Е кво, краво. Тва не ти е оня импотент бика, а…
Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса: – Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал: – Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал: – Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!