8749
– Кажете ми, яде ли се месото на кита? – Разбира се! – А какво се прави с костите? – Поставят се на ръба на чинията.
Вицове за животни
В гората пуснали авиолиния – лъвът бил пилот, а мечката стюардеса. На първия полет се качили вълка и гаргата. Самолета излетял и мечката отишла да види какво ще желаят пътниците. Гаргата казала: – Едно уиски. Вълка за да не остане по-назад и той поискал уиски. Донесла им мечката уиски, гаргата го взела и пляс – изсипала го на земята. Вълка да не остане по-назад и той го изсипал. Така няколко пъти. Мечката се нервирала и отишла при лъва: – Тия двамата отзад направиха всичко на кочина. – Изхвърляй ги тогава. Хванала ги мечката и ги изхвърлила. Летейки надолу, гаргата казала на вълка: – Абе пич, за к"во се пра"иш на мъж, кат" не мо"еж да летиш бе?
Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: – Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва: – Казах ви аз, че някой ще яде бой.
Заека и вълкът влизат във един бар и заека поръчва: – Една водка за мен и една кола за вълка. – Добре – отговорил бармана. На следващия ден заека пак поръчва: – Две водки за мен и две коли за вълка. Но този път вълкът се обидил и причакал заека извън бара и го пребил. На по-следващия ден заека отново поръчва: – Три водки за мен и една кола за вълка. Барманът учуден пита: – Е защо така бе зайо? – Защото вълкът като се напие не знае какво върши.
Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: – Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: – От 1000 години. Папагалът казал: – Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!