Вицове за животни
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта. На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем. – Какво става бе, къде е слона? – Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Варвят си Баба Меца, Кумчо Вълчо и Лисицата, на среща им забързан, уплашен тича Заека. Спират го те и го питат…– Какво става Зайо, защо тичаш, пак и си толкова оплашен???– Оххх, оставете се, Лавът толкова се е ядосал, реве и вика, че на всички, които имат три мъде им ги къса, мале, мале….– Е добре де, ти с три мъдета ли си??– Ох не, но той първо ги къса и тогава ги гледа…
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!