6972
– Моето куче е много добро! Недостатъкът му е, че се бои от гръмотевици и при буря се крие под леглото. – Че какво от това? – Там е тясно за двама…
Вицове за животни
Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил: – Казвай как го направи! – Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа. На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение: – Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. И мечката си тръгнала. Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо. – Зайо, абе ти какво правиш? – Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка: – Ами сега, аз съм без билет… – Аз пък си имам – радва се заекът. – Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката. Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока: – А какво е това в джоба ти? Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва: – А, нищо особено, снимката на един приятел…
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…