Вицове за животни
Една лисица била поканена на парти. Нагласила се и тръгнала. По пътя чула един петел да кукурига. Тя бая се зачудила дали да отиде ама си рекла: – Е, сега отивам на парти, ще се занимавам с тебе! И си продължила пътя. След малко пак го чула да кукурига. – Ей сега идвам при тебе! – рекла лисицата. След малко от храстите се появил един вълк, облизва се и си говори: – Ей, хубаво е човек да знае чужди езици!
Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва: – Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата. Лъвът: – Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката. – Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!
При една експедиция самолет се разбива в джунглата. Оцелява само един човек. Вървейки си из джунглата, среща лъв. Лъвът решил да изяде човека. Човекът започнал да се моли: – Господи, дай на този лъв християнски чувства! След малко лъвът се изправил, скръстил ръце и казал: – Господи, благослови обяда ми!
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…