Вицове за животни
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса: – Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал: – Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал: – Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.
Осемгодишно момче вижда на прозореца две мухи в сексуално положение.. – Мамо, има ли мухи от мъжки род? – Разбира се, че да – отговорила майката. Момчето отново пита: – Мамо, а има ли мухи от женски род? Майката разбира, че ще я попита нещо неприлично и затова отговаря: – Няма, мойто момче… Тогава момчето удря с палката и вика: – Педераси такива, смърт на вас…
Върви заека през гората и крещи: – Педераси, педераси! Спира го лъва и пита: – Зайо, кви са тия работи, бе? Заека пак: – Педераси, педерасииииииии! – Зайо, ма недей така! Срамиш ни пред другите гори! – Педерасиии, педерасиииииии… Лъва ядосан почва и той да крещи: – Заек, млъквай, бе! Не виждаш ли, че още мляко устата имаш, а крещиш тука!? – Не е мляко! Педерасиииииии! Педерасииииии!
Един дядо имал коза в града и нямало къде да я разхожда. За това решил да използва алеята за кучета. Завел там козата си, но ненадейно отнякъде изскочил полицай, който казал: – Господине, защо си разхождате козата в алеята за кучета? – Това не е коза, а куче, не виждате ли? – Как ще е куче като има рога? – попитал недоумяващо полицаят. – Абе, ти защо се месиш в личния живот на мойто куче?
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
