4914
Едно бебе-сардина вижда за пръв път подводница и ужасено се втурва към майка си. – Не се плаши, миличко – успокоява го тя. – Това е само една консерва с хора…
Вицове за животни
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал. Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си: – И ракията тука, и мезето тука. Това е живота! После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката. – Какво е това? – попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла. Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл – "това е живот." И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял. Дошла мечката. " И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи!". Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин. След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал: "Леле, аз като се напия не знам какво върша!"