Вицове за животни
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но… нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче. – К`во стана бе, мила – пита Мечо. – Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и … да не ти разправям, цяла седмица ме държат! – Бре, как седмица, минали са само два дена? – Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората – опровергала го Лиса.
Решила мечката да води заека в горската дискотека. – Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят – опъва се заека. – Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите – рекла Меца. Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери. – Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно – рекла пак Меца. Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила. Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото. На другия ден мечката пита заека защо е избягал. – Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон – като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.
Киркор и Гарабед – на лов за лъвове. Обикалят, обикалят, и по едно време насреща им – лъв! Хвърлили пушките и побегнали. Киркор бягал с всички сили и успял да се качи на един баобаб. Гарабед не успял да дотича навреме до баобаба и да се качи. Бяга той около дървото, бяга, а лъвът след него. Отгоре Киркор му вика: – Бягай по-бързо, настига те! А Гарабед го успокоява: – Няма страшно, водя го три обиколки!
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!