12110
Две блондинки си говорели и есната казала:Аз вчета станах майка,а детето е момиче и я кръстихме на двете и баби Надя и Деница и се получи наденица.
Вицове за блондинки
Пътуват две блондинки във влака и си говорят: – Не е живот това, а мъка! – Намери си любовник и взимай от него по 500 лева на месец! – Откъде да го намеря такъв? – Тогава двама по 250. – Също е проблем. – Тогава 4 по 125! Обажда се дремещ мъж от купето: – Като стигнете до 5 лева ме събудете.
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!