Вицове за блондинки
Две блондинки си говорят. Първата: – Миличка, вчера имах ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила със шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник се възползва от положението ми… – Муцка, тоя да не те изнасили?! – Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга!
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
Изобретения на блондинки: – водоустойчива хавлия; – фосфоресциращи слънчеви очила; – фенерче на слънчеви батерии; – врати за подводница – с фотоклетка; – наръчник за това как да се чете; – надуваема дъска за дартс; – съдържание на речник; – вода на прах; – люлеещ се стол, задвижван от педали; – водоустойчиви пликчета за чай; – ледени кубчета за многократна употреба; – банани без обелки; – сладолед с вкус на ряпа; – Ролс Ройс пикап.
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика: – Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам. – А, не не мога, уморена съм. – Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500. – А не,… е добре хайде. И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5. Дошъл неиния ред: – Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три? Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500. Дошъл негов ред: – Добре де, какво е? – Ами, и аз не знам – казала тя и му дала $5.
Блондинка се явява на изпит в Музикалната академия. Един от изпитващите казва: – Значи Вие сега ще застанете с гръб, а ние ще натиснем един клавиш на пианото и вие трябва да познаете…. Обръща се тя, чува се тон. Обръща се с лице към комисията, поглежда ги един по един и в един момент посочва един от професорите и тържествуващо казва: – Ти го натисна!
