Вицове за блондинки
Две блондинки си говорят. Първата: – Миличка, вчера имах ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила със шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник се възползва от положението ми… – Муцка, тоя да не те изнасили?! – Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга!
Катаджия спира автомобил шофиран от блондинка. – Вие какво, не виждате ли какъв знак има ей там? Блондинката премрежва поглед в посока на знака, след това бърка в чантата си, накрая вади кутийка, отваря я, изважда отвътре очила, слага си ги, пак поглежда към знака и казва: – Не мога да кажа точно, но, според мен е препинателен….
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
