Вицове за блондинки
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Изпратили две кучета – Лайка и чау-чау, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Лайка: – Лайка! – Бау-бау. – Натисни червеното копче! След един час викат Чау-чау: – Чау-чау! – Бау-бау. – Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: – Ало, блондинката! – Бау бау? – К"во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
