Вицове за блондинки
Мъж влиза в заведение, сяда на бара до една едра изрусена жена и предлага да й разкаже виц за блондинки. Дамата го поглежда настървено: – Виж к`во, висока съм 1.90 м, тежа 98 кг и тренирам бокс. Тая русата до мене е 2.10, тежи 130 кг и тя тренира. А оная до нея, 2.30 м, 160 кг и е адски добра боксьорка! Еее, все още ли искаш да ми разкажеш виц за блондинки? – А, не, не, защото ще ми се наложи да го обяснявам три пъти.
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число. – 22. – Госпожице, това не е разумно. – 22. Пада се 22. – Всичко отново на 22. – Госпожице, ще загубите всичко! – 22. Отново се пада 22. – Всичко пак на 22. – Госпожице, това е направо самоубийство! – 22. И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато: – Госпожице, откъде разбрахте? – Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.
Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: – Айде скачайте, ама една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре: – Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: – Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте. Пожарникарите: – Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай! Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката: – Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай! – Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. – Сложи някакъв белег на ушите им – казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: – Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. – Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: – Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! – Ами, тогава измери ги – може би единият кон е малко по-висок от другия – предположила услужливата съседка. – Ти си права – черният кон е по-висок от белия!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
