Вицове за блондинки
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!