Вицове за блондинки
Блондинка се чуди защо е толкова популярна. Решила да се допита до своя приятелка: – Може би това е заради моята прекрасна коса? – Мисля, че не… – Или пък заради стройната ми фигура…? – Мисля, че и заради това не е… – Може би, тогава заради характера ми? – И това не е. – Ох, предавам се. – Ето, ето, това е причината…
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число. – 22. – Госпожице, това не е разумно. – 22. Пада се 22. – Всичко отново на 22. – Госпожице, ще загубите всичко! – 22. Отново се пада 22. – Всичко пак на 22. – Госпожице, това е направо самоубийство! – 22. И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато: – Госпожице, откъде разбрахте? – Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!
