Вицове за блондинки
Блондинка отива на изпит по музика. Зад едно голямо пиано са седнали професорите и един й обяснява: – Сега се обръщате с гръб към нас, аз натискам един клавиш и вие трябва да познаете… – Да, да. Блондинката се обръща, чува се тон. Tя застава пред професорите, разглежда ги и накрaя казва: – Ти натисна клавиша!
Две блондинки пътуват с кола в пустинята, и им свършва горивото. Излизат от колата и едната казва на другата -Аз ще взема храната и водата а ти вземи каквото смяташ за най-важно а аз ще вървя пред теб. Тръгват те и по едно време тази която води се обръща и пита. -Защо взе вратата на колата. Втората блондинка-За да може когато ни стане много топло да си отворим прозореца.
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
В един козметичен магазин е поставено всевиждащо огледало, което поглъща всеки, който излъже. Един ден покрай него минават блондинка, брюнетка и червенокоса. – Ауу, мисля, че съм отслабнала! – казала брюнетката и огледалото веднага я глътнало. – Ихаа, мисля, че съм се разхубавила! – възкликнала червенокосата и огледалото глътнало и нея. На свой ред минава блондинката: – Хм, мисля… – и огледалото я глътнало.
