Вицове за борци/мутри
Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача: – Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива. Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара. – Кви са тия цайси, бе? – Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. – обяснява продавача – Супер са и имат три години гаранция. Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците – всичките голи. Сваля очилата – всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа – на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата – пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги – все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята: – Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!
Двама борци карат през гора. По едно време им се допикава, слизат и започват да пикаят. Ала единият го ухапва змия точно по онова място. Той започва да вика от болка: -А-а-а! Помощ, ухапа ме змия! Другият борец веднага се обажда на шефа си и му вика: – Шефе, шефе, братчеда го ухапа змия! Бързо казвай к"во да праим. -Ами… Единственият начин да го спасиш е да изсмучеш отровата от ухапаното място… Тъжен, борецът отива при братчеда си и като помисля малко му казва: – Шефа каза: ша мреш!
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
Мутра спуква гума на магистралата. Слиза от колата, отива до багажника и вади една пушка. Започнал да стреля по спуканата гума и се чудел защо не се помпи. Стрелял по останалите гуми, но и те се спукали… Мутрата се почесал по главата учудено и казал: – Шефа пак ме излъга, каза че пушката била помпа…!?
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки. Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита: – Абе какво става? – Имаме проблем, брато – отговарят му готвачите. – Не можем да я заколим. – Дай една вилица – казва бореца. Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите: – Ей брато, откъде знаеш този номер? – А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?
Мутра отива в туристическа агенция. – Какво ще обичате? – Ще ми се малко да си почина, ама ми трябва нещо по-така… – Какво ще кажете за Бахамските острови? – Не. Там вече ходих. Иска ми се нещо по-специално, да се отвлека от ядовете, от работата. – Малко ски из Алпите? – Не. И това съм го правил. – Знам, какво ви е нужно – сафари! – Това какво е? – Ще се повозите на джип, ще постреляте… – Че то все едно, че съм на работа!