Вицове за борци/мутри
Мутрите подарили на шефа си хеликоптер,наложило се да го пратят на курсове.Още първия ден той се пребил.Отиват те да го видят в болницата: -Шефе, какво стана,ние на курсове те пращаме, ти защо се отрепа? -Ами що,що.Защото карам си го аз хеликоптерчето и по едно време нещо много взе да духа и аз бам,изключих големия вентилатор.
На ЗАЗ налетял Мерцедес 600. Из под Мерцедеса излиза дребен мъж с очила голям диоптър и тропа по прозореца. Стъклото се спуска; зад волана борческа "натура": – Кво искаш, бе? – Ами сгазихте ми колата! – Кво, не разбрах. – Не чухте ли преди малко, нещо да скърца под колата ви? – А-а-а-а да не съм те ударил? – Да! – Слава богу. А аз си помислих, че накладките са ми за смяна.
Борец отива на работа с две черни траурни ленти на ръката. Шефът му вика: – Кво става бе, Картоф? – Мани шефе, страшна трагедия. Майка ми умре… – Добре де, ама защо си с две черни ленти!? – Абе нали ти викам, страшна трагедия. Обаждам се на брат ми, да му кажем за майка… то и неговата майка умрела, бе…
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Един борец си хванал едно такси защото валял много силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче маха на таксито да спре. Шофьорът казал: – Абе, дай да я качим тая, скив ква пичка е. – Ми, качи я да не я вали дъжда. Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало че била без бикини. Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към бореца: – Глей кво става бе! – казал шофьорът. – Леле, от тоя дъжд съм станал като путка в главата! – завайкал се бореца.
Борец пожелал да се включи в Интернет. Отива при един провайдър, плаща си и пита служителя: – А как се прави… всичко това? – Само трябва да направите в Windows тези и тези настройки. Ето ви телефона за достъп на провайдъра, звъните и… напред. На следващият ден мутрата разярен нахлува в офиса: – Що за шеги, вие да не си мислите, че можете да се подигравате с мен? – Защо, какво се е случило? – пита изплашено служителя. – Ето вашите инструкции, всичко настроихме с братото, звъним на този, ваш… как се казваше… провайдър…, а той идиота: шшшииииииии… ббббббззззззз… ффииииуууууу…
Няколко борци си говорят – какво е това кеф. Първият казва: – Това е да имаш жена, любовница, готина кола, маса пари. Вторият: – Това е да имаш жена, две любовници, две готини коли, и огромна маса пари. Третият: – Това е да имаш любовница, да си седиш с нея вкъщи, и изведнъж да нахълтат полицаи с маски и пищови, да те праснат по мутрата, да те съборят на земята, да ти сложат белезниците и да попитат: "Това нали е улица Христо Ботев 36", а ти да им кажеш: "Не, тук е Христо Ботев 38".
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!