Вицове за борци/мутри
Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Един борец си хванал едно такси защото валял много силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче маха на таксито да спре. Шофьорът казал: – Абе, дай да я качим тая, скив ква пичка е. – Ми, качи я да не я вали дъжда. Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало че била без бикини. Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към бореца: – Глей кво става бе! – казал шофьорът. – Леле, от тоя дъжд съм станал като путка в главата! – завайкал се бореца.
Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.