Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: – Иииий, Чапай откраднали са дините!
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
– Защо краката на слона са кръгли? – За да не пада в квадратни дупки!
Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: – Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".