4502
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Крикор се прибира ненадейно вкъщи и жена му го посреща гола. – Абе жена, ти що си гола? – пита Крикор. – Ами нямам какво да облека – рекла жена му. Ядосал се много Крикор и отворил гардероба. – Я виж колко много рокли имаш. Една рокля, две рокли, три рокли, здрасти Гарабед, четири рокли…
Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: – Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа. – Поручик, какво търсите там? – Гърдите Ви, Наташа. – Гърдите ми са отпред, поручик. – А-а, там вече търсих.
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята. – Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!
Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: – Честито, ще ставаш татко! – Така ли? И коя ще е майката?