Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал: – Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
– Татко, защо се подписваш в бележника с кръстче? Нали не си неграмотен? – Не искам учителят да помисли, че грамотен човек може да има такова дете!
По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
Киркор, Гарабед, Агоп и други арменци заминали на екскурзия на Ниагарския водопад. Екскурзоводът разказва: – Пред вас е най-големият водопад на планетата. Водното му огледало надвишава 20 квадратни километра, дебитът му е повече от 10 тона вода в секунда, която пада от над 300 ярда височина, силата на шума е повече от 160 децибела и ако млъкнете за малко, дори ще го чуете.
Иванчо се прибира злобен от училище, хвърля учебника по биология на масата и казва на родителите си: – Съблечете се и легнете на леглото! – Ама Иванчо, как така! – И почвайте веднага да ми показвате как точно ме е донесъл щъркелът!
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Одърпан просяк иска пари от Шерлок Холмс. Холмс възмутено отказва да даде милостиня и го подминава. Д-р Уотсън пита: – Но защо, Холмс? Защо не даде няколко пенса на бедния човек? – Беден ли? В портмонето му има 124 лири и 60 пенса! – Не може да бъде? Откъде знаеш? – Ако не вярваш, дай да ги преброим заедно…
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
– Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? – Слон. – В Австралия няма слонове. – Точно за това са рядкост.
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Един слон стъпкал един мравуняк и мравките тръгнали да го бият. Качили се мравките върху слона, но той се търкулил на земята. Всички изпопадали, само една мравка останала на гърба му и останалите започнали да викат: – Удуши го Пешо… убий го! – Абе нещо ми се губи между пръстите!