Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара: – Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа – ще му сменя бравата!
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!! – За какво, по дяволите са ти три иглута!?! – Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
