Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителка пред децата: – Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо. – Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Учителката излиза за пет минути от стаята. Като се връща гледа бюрото цялото в надписи Prodigy и един надпис Metallica. Отива тя при Иванчо и го пита: – Ти ли написа Metallica на чина? – Не, госпожо. – Не ти вярвам! – Госпожо, ама аз слушам Prodigy!
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: – Иииий, Чапай откраднали са дините!
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
