31
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. – Петка, маха ли се мръсотията? – Тъй вярно, вече се показа потника.
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: – Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: – Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! – Я покажи! – Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: – Усещаш ли палеца ми? – Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: – А ето ми ръцете…
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Германец,италианец и Бай Ганьо се състезават кой ще издържи в ковчек с оси.Влиза германецът-издържа пет часа.Влиза италианецът-издържа десет часа.Влиза Бай Ганьо-издържа 5000 години.Питат го как е издържал толкова много.И той им отговорил: -Вие знаете ли колко време празнуват осите погребенията?
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: – Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: – Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета – пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: – Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? – Ама Чапай, – рекъл Петка, – никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така – да ни нямаш вяра?
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата – пияни-заляни. Радистът казва: – Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием – да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: – А аз какво правя в момента?
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: – И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. – Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…