837
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Иванчо звъни на Марийка. Тя се показва на балкона, а Иванчо я пита: -Марийке ще дойдеш ли долу? -Еее, ти ще искаш да правим секс. -Не, обещавам ти, само ще си играем. -Ами аз тогава няма защо да слизам!
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко! – Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: – Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята. – Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в хладилника ти? Отговор: По стъпките в маслото!
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.