12036
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Лорд и лейди Хамилтън преживяват тежки времена. – Принудени сме да икономисваме – казва лордът. – Не би ли могла, скъпа, да вземеш няколко урока по кулинария? Тогава ще можем да минем без готвачка. – Добре, скъпи. А ако ти вземеш няколко урока по секс, ще можем да уволним и нашия лакей.
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън вървят из полето и стигат до купчина лайна. Холмс казва: – А ето тук, Уотсън, за пръв път срещнах Баскервилското куче.
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. "Следят ме!" – стресна се разузнавачът.
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…Стигнали до Иванчо. Той започнал:– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…Учителката го прекъснала:– Но Иванчо, в това изречение няма плод.А Иванчо продължил:– Ананас ни се ебава майката.
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Вървят през пустинята Сахара Киркор и Гарабед.Киркор носи на гърба си жп релса, а Гарабед телефонна кабина.Спират да починат и Киркор пита:Гарабед, ако ни срещне лъв, какво правиш с тая кабина на гърба си. -Аз съм лесен, ще се обадя по телефона, ще дойдат и ще убият лъва, ами ти с тая релса какво ще правиш. -Като я хвърля, знаеш ли колко по-леко се бяга.
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…