Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Изпит в английски колеж по литература. Задачата е да се напише разказ. Преподавателят разяснява каква трябва да е структурата на разказа: – Господа, във вашия разказ трябва да има нещо божествено, тъй като Англия е религиозна страна. Действието обикновено се развива във висшето общество, защото там се случват най-интересните неща. В разказа е необходимо да има секс за да се приеме от издателя и тряба да има загадка за да заинтригува читателя. Имате на разположение достатъчно време, започвайте. След минута един колежанин предава работата си. – Колега, за толкова кратко време успяхте ли да съчетаeте всички изисквания? – Да сър. Ето: "- Боже мой! – каза баронесата – та аз съм бременна. От кого ли!"
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита: – Чапай, кой номер ти са ботушите? – Четирсе и две. – А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!