Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: – За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал: – Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Срещат се слон и комар. Слонът казва на комара: – Ех, блазе ти – ти можеш да си минаваш през границата и никой нищо не ти казва, а аз… Комарът му отговаря: – Не се безпокой, аз ще те прекарам през границата и никой нищо няма да ти каже. Утре ела с два хляба под двете мишници. Отишъл слонът както му казал комара, но на границата го спрели. – Видя ли,комаре, че няма да стане… А комарът казал: – Ех, човек не може един хамбургер да си пренесе през границата…
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
– Иванчо, това Иван Вазов ли е? – Не, госпожо, това е неговият портрет!
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. – Василий Иванич – вика Петка – хвърли куфара, ще се удавиш! – Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…
Учителят пита Иванчо: – Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех? – Да! Христофор Колумб. – Защо? – Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!