5203
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: – Честито, ще ставаш татко! – Така ли? И коя ще е майката?
Сър Джон вика на слугата си: – Том, искам гореща вана! – Сега сър, веднага я освобождавам!
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Разговарят двама познати: – Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията? – Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…