Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ами ще легна бе, тате, пари са това. Бащата пита Иванчо: – Разбра ли, бе? Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ще легна, бе тате, пари са това. Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението. – Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три курви вкъщи.
– Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. – Е, и ти какво му отговори? – Ами казах, че съм единственото дете в семейството. – И той какво каза? – "Слава богу!"
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
Борман привиква Щирлиц: – Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита: – Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане? – Мия си зъбите! – Браво. А ти, Марийке? – Мия си зъбите. – А ти, Иванчо? – Пуша една цигара и си лягам. – Браво бе… А родителите ти какво правят? – Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас…
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Иванчо и Марийка са сред природата. – Марийке, намерих четирилистна детелина. – Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. – Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…
