Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал. И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Иванчо се прибира от училище: – Мамо, Татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!- Взимат го, гледат, а там: три шестици! Всички припадат. – Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар. – Джеймс, бихте ли проверили, какво става там? Джеймс се връща след минута. – Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър. – И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс? – Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
Иванчо се прибира възбуден от училище – научил нова дума. Обаче не знае какво точно значи. – Мамо, мамо, какво значи "минет"? – Млък, не ти трябва да знаеш такива думи! Бащата се обажда: – Защо не, обясни му на детето. – Добре де… Значи, това е когато ти го вкарват в устата… Таткото перва майката зад врата: – На какво го учиш ма! Минет – това е ти да го вкараш на някого в устата. Син отглеждаме тука!
Учителката пита: – Кой от вас написа"Госпожата е говедо" на дъската? Всички мълчат. – Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките. Става Иванчо: – Аз, госпожо. – Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
