Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята. – Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова: – Поручик, за какво си мислите? – За същото, за което и Вие, госпожо! – Ах, поручик, какъв безрамник сте…
Щирлиц чете вестник и стига до обява: "Поп-група търси пианистка". – Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! – мисли си Щирлиц.
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация: – Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия? – Оргията, Петка, това си е разпивка. – А хетерите, какво са? – Хетерите, това са проститутки. – До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите? – Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
– Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? – Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!
Отива поручик Ржевски на лекар: – Докторе, от седмица носът ми е зачервен и тече… Вижте, моля, това хрема ли е, или сифилис? Преглежда го докторът: – Разбира се, че е сифилис, поручик! – Така де, докторе, това и аз си викам – откъде накъде ще да съм лепнал хрема?
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…