Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Иванчо и Марийка спорят:– Аз си имам кукла!– Аз си имам камионче!– Аз си имам топка!– Аз си имам пишка!– Пък мама каза, че като порасна ще си имам много!
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: – Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: – Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! – Я покажи! – Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: – Усещаш ли палеца ми? – Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: – А ето ми ръцете…
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Петка пита Чапаев: – Василий Иванич, какво е това "секс"? – Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат. – Е, и къде е тук сексът? – Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
