1706
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, врял и кипял, вика: – Ами къде е, отпред е, къде?! Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, вече научен от видяното, вика: – Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен… Питат го: – А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе? – Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
В училище учителката казва: – А сега, деца, ще изучаваме буквата "х". Иванчо вдига ръка: – Аз да кажа, аз да кажа! – Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата "п" не си довел баща си в училище.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Двама англичани се запознават на прием: – Дамингс – индустриалец, въглища и кокс. – Блекстоун – директор на затвор, хляб и вода.
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората. – Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди? – Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали? – Не, Уотсън. – А какво могат да означават тогава? – Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.