Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Крикор и Гарабед решили да крадат луканките от един балкон. Качил се Гарабед на балкона и започнал да ги подхвърля на Крикор, но в това време ги видял дежурният полицай: – Какво правите бе, вие тука? – Слагаме украса за Нова година, г-н старшина. – Е, тя Нова година я посрещахме оня ден, бе. – Гарабед, сваляй украсата, закъснели сме, хората са я посрещнали Новата година още оня ден! – провикнал се Крикор.
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: – Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: – Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко! – Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: – Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Иванчо се прибира щастлив вкъщи: – Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология! – Браво! А какво те питаха? – Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три. – Ама щрауса има само два крака? – Да, обаче всички останали отговориха "четири".
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: – Къде е врагът? – Зад нас. – Тогава – напред!
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!