Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Отива поручик Ржевски на лекар: – Докторе, от седмица носът ми е зачервен и тече… Вижте, моля, това хрема ли е, или сифилис? Преглежда го докторът: – Разбира се, че е сифилис, поручик! – Така де, докторе, това и аз си викам – откъде накъде ще да съм лепнал хрема?
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
Киркор, Гарабед, Агоп и други арменци заминали на екскурзия на Ниагарския водопад. Екскурзоводът разказва: – Пред вас е най-големият водопад на планетата. Водното му огледало надвишава 20 квадратни километра, дебитът му е повече от 10 тона вода в секунда, която пада от над 300 ярда височина, силата на шума е повече от 160 децибела и ако млъкнете за малко, дори ще го чуете.
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: – Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… – Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
– Иванчо, къде си изцапа така панталона? – Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?
На урок по аритметика питат Иванчо: – Колко е 4 плюс 8? – 15. – А 12 плюс 7? – 28. – Малко странно смяташ. А какво работи баща ти?– Келнер.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
