Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!
– Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо! – Не е вярно, госпожо. – А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода? – Защото сме писали за една и съща крава…
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Оженили се мравката и слона, но след първата брачна нощ слонът починал. Какво да прави мравката, като млада вдовица трябвало да го погребе. Почнала да копае гроб и си говорела: – Ех, горката аз, една нощ удоволствие а после цял живот гроб копаеш.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.