8007
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.