Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Мюлер вика Щирлиц: – Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун? – А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
– Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. – Е, и ти какво му отговори? – Ами казах, че съм единственото дете в семейството. – И той какво каза? – "Слава богу!"
Бащата: – Синко, получил си двойка по математика! – Кой ти каза? – Твоята учителка! – Ах, тези жени хич не могат да пазят тайна.
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: – Ча-п-а-а-а-й! – Какво викаш бе, аз те виждам!
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Разговарят двама познати: – Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията? – Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.