Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
– Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! – Прозорец, госпожо. – А за още по-голяма прозрачност? – Ами, отворен прозорец.
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Иванчо се прибира злобен от училище, хвърля учебника по биология на масата и казва на родителите си: – Съблечете се и легнете на леглото! – Ама Иванчо, как така! – И почвайте веднага да ми показвате как точно ме е донесъл щъркелът!