11853
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
Иванчо се прибира вкъщи: – Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? – Нищо, гладя накапаната ти тениска!
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я… оправя де! – Ох, боли! Иванчо: – За първи път ли ти е? – Да! – отговаря Марийка – Нормално, нормално!
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Вървят през пустинята Сахара Киркор и Гарабед.Киркор носи на гърба си жп релса, а Гарабед телефонна кабина.Спират да починат и Киркор пита:Гарабед, ако ни срещне лъв, какво правиш с тая кабина на гърба си. -Аз съм лесен, ще се обадя по телефона, ще дойдат и ще убият лъва, ами ти с тая релса какво ще правиш. -Като я хвърля, знаеш ли колко по-леко се бяга.
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва: – Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети! Учителката се объркала и го води при директора. – Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи! – Ами добре, изпитай го да видим. Почнала учителката: – Колко е 3 по 3? – 9. – Правилно. А 6 по 6? – 36. – Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две? – Крака. – А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам? – Джоб. – Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил: – Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!
Майката на Иванчо родила близнаци, и баща му казал: – Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета-близначета, и да те пусне ваканция една седмица. Отива Иванчо, връща се и казва: – Учителката ти праща много поздрави за новородения син. – Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци? – Не, второто си го запазих за другата седмица.
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?