5672
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Марийка към Иванчо, загледан в телевизора: – Какво дават? – Парламентарен контрол… – Тюх – тоя сериал по-дълъг от латиноамериканските
Учителката се разболяла и влязла в болница. класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва: – Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.
В час по зоология учителката пита: – Деца, кой ще ми каже, защо писията е плоска? – Защото е преспала с кита, – отговорил Иванчо. – Иванчо, вън от часа ми! Иванчо излязъл, а учителката продължила: – Е добре, деца, а някой знае ли защо на рака очите са изскочили от орбитите? Вратата леко се отваря и Иванчо казва: – Защото е видял цялата тази работа.
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. – Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът. – Какво, толкова съм топла? – Ами не, една такава ръбеста…
Учителката вдига Иванчо и му казва: – Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: – Кой, аз?
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците: – Какво правят амебите след процеса на деление? Иванчо: – Едната се обръща към стената и заспива.
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Две мравки си говорят – Бе ти някога ебал ли си слон? – Не! – Е тва се казва съвпадение! Аз също!