Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Учителката пита Иванчo: – Защо сутрин има роса? Ивaнчо: – Защото Земята се върти и се изпотявa.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
– Баримор, какъв е този ужасен вой в полето? – Баскервилското куче, сър! – Баримор, какво е това ужасно ръмжене в двора? – Баскервилската котка, сър! – Баримор, а каква е тази ужасна, вледеняваща тишина в блатото? – Баскервилската риба, сър!
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.