11515
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Отива поручик Ржевски на лекар: – Докторе, от седмица носът ми е зачервен и тече… Вижте, моля, това хрема ли е, или сифилис? Преглежда го докторът: – Разбира се, че е сифилис, поручик! – Така де, докторе, това и аз си викам – откъде накъде ще да съм лепнал хрема?
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
Иванчо пита майка си: – Мамо, какво е това оргазъм? – Не знам, питай баща ти.
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:– Каква луна, какви звезди…– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: – Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. – Василий Иванич, дръж се, водят бика…