7728
Решила мравката да оправи слона, издебнала го изотзад и му се качила. Почнала тя да го шиба с все сили. Изведнъж кокосов орех паднал върху главата на слона: – О-ооооох! Мравката: – Ох ли! Ша та скъсам!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Решила мравката да оправи слона, издебнала го изотзад и му се качила. Почнала тя да го шиба с все сили. Изведнъж кокосов орех паднал върху главата на слона: – О-ооооох! Мравката: – Ох ли! Ша та скъсам!
Защо слоновете не играят кючек? Защото не могат да щракат с пръсти.
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: – Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: – Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!
Вървяли си слонът и мишката. Стигат един мост и тръгват по него, а той се клати и скърца. Мишката се спира и казва: – Ама, слоне, здравата трополим, а?
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
В час по биология учителката пита учениците: – Деца, кое е най-малкото животно? Учениците започнали да посочват ту едно животно, ту друго, но накрая Иванчо не се стърпял и казал: – Най-малкото животно, госпожо, е минджипуйчето. – Какво е това животно, Иванчо? – Това е паразит по тестисите на срамната въшка.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.