Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.
Бащата към малкия Иванчо: – Харесва ли ти Марийка? – Харесва ми, но е лоша по характер. – Защо? – Не ми дава да я пипам.
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
Учителка пред децата: – Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо. – Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.
Петка пита Чапаев: – Василий Иванич, какво е това "секс"? – Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат. – Е, и къде е тук сексът? – Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.