Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: – Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…
На маскен бал в училище всички деца се маскирали подобаващо: на животни, зверове, призраци и други. Иванчо си намазал лицето с лютеница и си напълнил устата с прясно мляко. Когато го попитала учителката на какво се е маскирал, Иванчо натиснал с юмруци бузите на лицето си, избълвал прясното мляко върху нея, и казал: – На гнойна пъпка другарко!
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Мравка среща слон. – Слоне – казва мравката – седни на тая троха. Браво. А тая троха сложи на главата си. Супер. Е на това му викам готин сандвич.
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Две мравки си говорят – Бе ти някога ебал ли си слон? – Не! – Е тва се казва съвпадение! Аз също!
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.