Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно… В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"… Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат ва имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително: -Виж, Роджър, на това ще заприличаш ако не се храниш!!
– Иванчо, как е новата ти учителка? – Много е набожна! – Защо мислиш така? – Ами пита ме нещо, аз почна да й отговарям, и тя веднага почне да се кръсти и да вика "Господи помилуй, Господи помилуй"…
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, врял и кипял, вика: – Ами къде е, отпред е, къде?! Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, вече научен от видяното, вика: – Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен… Питат го: – А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе? – Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Учителят дава съчинение на учениците: – Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: – Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: – Половината от цистерната я продадох, а половината – изпих! Чапай: – А къде са парите? – Парите ги пропих!
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: – Ти знаеш ли какво ги правят тея дето много лъжат? – Да, правят ги или депутати, или министри…
Иванчо се прибира вкъщи: – Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? – Нищо, гладя накапаната ти тениска!
Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: – Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: – Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!