2143
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва: – Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи. Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва: – Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още! Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак: – Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още. Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката: – Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи! Продавачката му отговаря: – Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Урок по биология. Иванчо все се върти и не внимава. Учителката му казва: – Иванчо, гледай ме внимателно! Иначе така и няма да научиш нищо за маймуните.
Бащата на Иванчо се оплаква на директора на училището: – Срамота, учителят по география набил Иванчо! – Ама той при самозащита…
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Срещат се слон и комар. Слонът казва на комара: – Ех, блазе ти – ти можеш да си минаваш през границата и никой нищо не ти казва, а аз… Комарът му отговаря: – Не се безпокой, аз ще те прекарам през границата и никой нищо няма да ти каже. Утре ела с два хляба под двете мишници. Отишъл слонът както му казал комара, но на границата го спрели. – Видя ли,комаре, че няма да стане… А комарът казал: – Ех, човек не може един хамбургер да си пренесе през границата…