5808
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Учителят пита Иванчо: – Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех? – Да! Христофор Колумб. – Защо? – Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил: – Ако искате, може да организираме една игра на покер? – Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години… – Няма страшно, и аз така. Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал: – Това тесте не е наред – липсва една карта! Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил: – Да, липсва девятка купа.
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
Бащата на Иванчо се оплаква на директора на училището: – Срамота, учителят по география набил Иванчо! – Ама той при самозащита…
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
– Защо краката на слона са кръгли? – За да не пада в квадратни дупки!
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
– Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? – Да, защо? – Тогава се подпиши в бележника ми.
Учителят дава съчинение на учениците: – Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
Урок по математика. Учителката дава задача: – Иванчо, представи си че ти дам 200 лева. От тях даваш 50 на Марийка, 50 на Петя и 50 на Елена. Какво ще се получи? – Оргия.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.