10300
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Мюлер вика Щирлиц: – Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун? – А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа. – Поручик, какво търсите там? – Гърдите Ви, Наташа. – Гърдите ми са отпред, поручик. – А-а, там вече търсих.
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас: – Почакайте, поручик! А парите? Възмутен, поручикът отреагирал: – Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!
Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.
Учителката изпитва Иванчо: – Иванчо, каква форма има земята? – Ами, кръгла госпожо. – Докажи го де. – А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!