3320
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Иванчо бил овчарче. Стоял си по цели месеци сам в планината. Един ден минал попа и гледа – Иванчо си го топи в мляко и го ръга на една овца. Попитал попа: – Какво правиш, Иванчо? – Лекувам я, дядо попе, че нещо болнава. – Абе тя попадията нещо болнава, що не дойдеш да я полекуваш? Естествено Иванчо грабнал едно менче с мляко и тръгнал с попа. Отишли у тях и Иванчо почнал "лечението". Гледа попа и си вика: – Ако не беше това мляко, то си е живо ебане…
Английски лорд разсъждава: – Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: "Извинете!" и затваряте вратата! – А какво според вас трябва да се направи? – Преди да затворите вратата трябва да кажете: "Извинете, господине!".
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…
– Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо! – Не е вярно, госпожо. – А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода? – Защото сме писали за една и съща крава…
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: – Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: – Е, тя и приживе не беше особено страстна…
Иванчо среща бременна жена на улицата. -Какво има в корема ти?-пита Иванчо. -Дете. -Обичаш ли го? -Да,разбира се. -Ами тогава защо си го изяла?
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Учителката: – Деца, кой ще каже една съгласна? Иванчо: – Марийка! Учителката: – "Марийка" не е съгласна. Марийка: – Съгласна съм, как да не съм!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.