7711
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: – Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: – Донеси един и за нос.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: – Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: – Донеси един и за нос.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
В класа на Иванчо дошъл инспектор. Госпожата влиза заедно с него в класната стая и с широка усмивка пита: – Ученици, знаете ли кой е дошъл днес на посещение? Иванчо се обажда: – Някакво говедо от министерството. Госпожата: – Иванчо, как не те е срам? Откъде си ги научил тези думи? Марш при директора! – Ами вчера като минавах покрай кабинета на директора го чух да ви казва: "И утре да внимавате как ще се държите като дойде на посещение онова говедо от министерството.
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
Сър Джон се къпе в океана. Неочаквано се появява акула. От брега му крещят: – Сър Джон, нали имате голям нож? Разпорете я с него! Лордът се провиква възмутен: – Риба – с нож?…
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата. Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Учителката: – Иванчо, откъде идва токът? – От свинефермата. – Защо? – Защото като спре тока, татко казва: "Онези свине пак спряха тока".
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…