Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат ва имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително: -Виж, Роджър, на това ще заприличаш ако не се храниш!!
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара: – Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа – ще му сменя бравата!
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
