Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Щирлиц отиде на конспиративна среща с радистката Кет. В Центъра узнаха за това чак след девет месеца…
Проститутка спира сър Джон: – Само пет шилинга, сър! Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща: – Мадам, ето ви една лира за доверието.
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: – Имаш късмет, тате! – Защо? – Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите!
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, врял и кипял, вика: – Ами къде е, отпред е, къде?! Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, вече научен от видяното, вика: – Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен… Питат го: – А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе? – Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Иванчо бил овчарче. Стоял си по цели месеци сам в планината. Един ден минал попа и гледа – Иванчо си го топи в мляко и го ръга на една овца. Попитал попа: – Какво правиш, Иванчо? – Лекувам я, дядо попе, че нещо болнава. – Абе тя попадията нещо болнава, що не дойдеш да я полекуваш? Естествено Иванчо грабнал едно менче с мляко и тръгнал с попа. Отишли у тях и Иванчо почнал "лечението". Гледа попа и си вика: – Ако не беше това мляко, то си е живо ебане…
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Вървяли си слонът и мишката. Стигат един мост и тръгват по него, а той се клати и скърца. Мишката се спира и казва: – Ама, слоне, здравата трополим, а?
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
– Защо слоновете не работят с компютри? – Страх ги е от мишки.
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!