1650
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко! – Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: – Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
В чак по химия учителката пита: – В какво се разтварят мазнините? – В тиган! – отговаря Иванчо.
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Учителката: – Иванчо, откъде идва токът? – От свинефермата. – Защо? – Защото като спре тока, татко казва: "Онези свине пак спряха тока".
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Въпрос: С колко движения се пъха слон в хладилника? Отговор: С три – отваряш хладилника, пъхаш слона и затваряш хладилника. Въпрос: А с колко движения се пъха жираф в хладилника? Отговор: С четири – отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа и затваряш хладилника.
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.