Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Оженили се мравката и слона, но след първата брачна нощ слонът починал. Какво да прави мравката, като млада вдовица трябвало да го погребе. Почнала да копае гроб и си говорела: – Ех, горката аз, една нощ удоволствие а после цял живот гроб копаеш.
Иванчо се прибира от училище: – Мамо, Татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!- Взимат го, гледат, а там: три шестици! Всички припадат. – Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс. Иванчо написал следното съчинение: "Графинята каза: – Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?"
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: – И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. – Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. – Защо не гори огъня? – Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
