2106
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита: – Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?! – Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебаваме?" и тя ми писа 2. – Добре де, ами втората? – Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2. – Ами третата? – Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах: "Учителката по Български излиза с учителя по Немски." "Учителят по Физика също излиза с учителката по Български." И ги обединих: "Учителката по български е курва." – и ми писа 2. – Хубаво, а четвъртата? – Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левия крак. След това каза да си вдигнем десния крак, и аз я попитах "Ама аз на хуя си ли да застана?" и тя ми писа 2. – Добре, добре. А петата по какво е? – Ами по пеене. – Е толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо? – Абе тате, при четири двойки пее ли се?
В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците: – Какво правят амебите след процеса на деление? Иванчо: – Едната се обръща към стената и заспива.
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата. Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…