Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
Изпит в английски колеж по литература. Задачата е да се напише разказ. Преподавателят разяснява каква трябва да е структурата на разказа: – Господа, във вашия разказ трябва да има нещо божествено, тъй като Англия е религиозна страна. Действието обикновено се развива във висшето общество, защото там се случват най-интересните неща. В разказа е необходимо да има секс за да се приеме от издателя и тряба да има загадка за да заинтригува читателя. Имате на разположение достатъчно време, започвайте. След минута един колежанин предава работата си. – Колега, за толкова кратко време успяхте ли да съчетаeте всички изисквания? – Да сър. Ето: "- Боже мой! – каза баронесата – та аз съм бременна. От кого ли!"
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола. – Ще ме линчуват – шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин. – Спокойно, Щирлиц, още само седем – успокоява го Блохин.
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: – Имаш късмет, тате! – Защо? – Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.