7972
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: – Къде е врагът? – Зад нас. – Тогава – напред!
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Иванчо и Марийка били брат и сестра и решили да се ебат. Наебали се най-накрая и кат свършили Марийка въздъхнала: – Ех, Иванчо, по-добре го правиш от татко. Иванчо я погледнал и казал: – Ами то и майка така казва…
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Английски лорд собственоръчно си навива часовника и обяснява на изумения лакей: – Лекарят ми предписа физически упражнения.
Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита: – Чапай, кой номер ти са ботушите? – Четирсе и две. – А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: – Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: – Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! – Я покажи! – Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: – Усещаш ли палеца ми? – Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: – А ето ми ръцете…