7571
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
Крикор и Гарабед се заяждат един с друг: – Крикор, кога ти е рождения ден? – Защо? – Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата. – Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден? – Защо? – Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.
Учителката излиза за пет минути от стаята. Като се връща гледа бюрото цялото в надписи Prodigy и един надпис Metallica. Отива тя при Иванчо и го пита: – Ти ли написа Metallica на чина? – Не, госпожо. – Не ти вярвам! – Госпожо, ама аз слушам Prodigy!
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита: – Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане? – Мия си зъбите! – Браво. А ти, Марийке? – Мия си зъбите. – А ти, Иванчо? – Пуша една цигара и си лягам. – Браво бе… А родителите ти какво правят? – Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас…
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага. – Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи? Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност: – Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в къщата ти? Отговор: По разширената ключалка.
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.