5475
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Две майки си говорят: – Какво правят децата в другата стая? – Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. – Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: – Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: – Е, тя и приживе не беше особено страстна…
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
– Тате, защо учителката ми каза, че крушата не пада далече от дървото? – Да не си я ощипал и ти за задника?
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…