Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: – За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал: – Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Иванчо звъни на Марийка. Тя се показва на балкона, а Иванчо я пита: -Марийке ще дойдеш ли долу? -Еее, ти ще искаш да правим секс. -Не, обещавам ти, само ще си играем. -Ами аз тогава няма защо да слизам!
Дете казва на майка си: – Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: – И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…
В час. Учителката пита:– Деца, искате ли да ви кажa как се е появил първият човек?Отзад Иванчо се обажда:– Госпожо, нас по ни интересува как се е появил третия!
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
