Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Две мравки тръгнали на лов за слонове. Стоят в засада на един клон, слона минава отдолу и те му скачат на врата. Едната мравка вика на другата: – Сега остава само да го съборим и като падне – да го заритаме…
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва: – Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети! Учителката се объркала и го води при директора. – Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи! – Ами добре, изпитай го да видим. Почнала учителката: – Колко е 3 по 3? – 9. – Правилно. А 6 по 6? – 36. – Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две? – Крака. – А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам? – Джоб. – Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил: – Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. – Петка, маха ли се мръсотията? – Тъй вярно, вече се показа потника.
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
– Баримор, какъв е този ужасен вой в полето? – Баскервилското куче, сър! – Баримор, какво е това ужасно ръмжене в двора? – Баскервилската котка, сър! – Баримор, а каква е тази ужасна, вледеняваща тишина в блатото? – Баскервилската риба, сър!
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.