10169
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
В антикварния магазин показват на английски лорд антична ваза. Лордът учтиво изслушва разясненията за произхода, историята и мястото, където е открита вазата и накрая казва: – Много интересно! Забележително! А колко литра уиски може да побере?
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.
Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
Председателят на стар английски клуб съобщава на членовете: – Вчера заловихме един от новите членове на клуба да мами на карти! Всички джентълмени са възмутени: – Сега какво, ще го изключите ли? – Не, ще го накараме да ни научи на всичките си номера.
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
Разговарят Мюлер и Щирлиц: Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове? Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката." Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…