807
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
– Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? – Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!
Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата. – О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…
Петка пита Чапаев: – Василий Иванич, какво е това "секс"? – Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат. – Е, и къде е тук сексът? – Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???