5486
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Трупът на слона бил намерен в джунглата. Лъвът, като цар на животните, събрал всички свои поданици и ги попитал: – Кой уби слона? Мълчание. – Кой уби слона? Пак мълчание. – Ако не кажете кой уби слона, ще ви изям всичките! От най-задната редичка се показало едно комарче и казало плахо: – А той защо се заяжда?
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Чапаев и Ана Картечарката си говорят: – Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? – Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! – Брей, голям гимнастик бил той…
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Шерлок Холмс се събужда сутринта, отива в кухнята и заварва там доктор Уотсън. Поглежда го изпитателно и казва: – Уотсън, пак си гледал порно цяла нощ. – А как се досетихте, Холмс? – Първо: Очите ви са зачервени. – Правилно, а второ? – А второ, друго освен порно нямам.
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!