Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: – Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: – Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! – Я покажи! – Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: – Усещаш ли палеца ми? – Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: – А ето ми ръцете…
На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: – Пуснете ме! Не искам! – Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! – казва му сестрата. – Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…