2155
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. – Ще го разстреляме! – предложил Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев. – Ще го обесим! – рекъл Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! – Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…