3960
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
– Иванчо, това Иван Вазов ли е? – Не, госпожо, това е неговият портрет!
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. – Василий Иванич – вика Петка – хвърли куфара, ще се удавиш! – Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.