3852
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Иванчо се прибира от училище. Баща му иска бележника и гледа двойка по физическо. Казва му глупак с глупак как може да имаш двойка точно по физическо, какво стана? Иванчо: Ами учителката каза вдигнете си левия крак, вдигнах го, след това ни каза вдигнете си и десния крак….баща му го прекъсва: че на онази си работа ли да застанеш? Иванчо смутено: И аз така й казах!!!
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас: – Почакайте, поручик! А парите? Възмутен, поручикът отреагирал: – Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!
Малкият Иванчо пита майка си: – Мамо, откъде идват малките бебета? – Щъркелът ги носи. – А кой чука щъркела?
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла… – Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате? – Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва: – Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети! Учителката се объркала и го води при директора. – Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи! – Ами добре, изпитай го да видим. Почнала учителката: – Колко е 3 по 3? – 9. – Правилно. А 6 по 6? – 36. – Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две? – Крака. – А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам? – Джоб. – Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил: – Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…