1806
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
В час по биология учителката изпитва Иванчо. – Кажи ми какво представлява сърцето. – Сърцето е мускулест орган с крачка… – Моля!? Кой ти каза че сърцето има крачка? – Ами вчера като минавах покрай вашата къща чух: "Сърчице, разтвори си крачката…"
Учителката изпитва Иванчо: – Иванчо, каква форма има земята? – Ами, кръгла госпожо. – Докажи го де. – А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: – Кой е бил Чапаев? – Ами, той е бил предводител на негрите. – ??? – Ами да, нали е воювал срещу белите…
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Учителката пита: – Кой от вас написа"Госпожата е говедо" на дъската? Всички мълчат. – Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките. Става Иванчо: – Аз, госпожо. – Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.