Любими герои

Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …

  • 2295

    Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.

  • 11175

    Учителката пита Иванчo: – Защо сутрин има роса? Ивaнчо: – Защото Земята се върти и се изпотявa.

  • 2610

    – Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…

  • 10055

    В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!

  • 4168

    Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.

  • 10007

    Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?

  • 6679

    Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!

  • 5152

    Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.

  • 9337

    – Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…

  • 886

    – мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"

  • 2106

    Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

  • 5192

    Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

  • 1336

    Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

  • 5508

    Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.

  • 6205

    Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"

  • 887

    Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!