9915
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: – Скалпел, спирт. – Форцепс , спирт. – Спирт, спирт. – Краставичка…
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: – Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: – Е, тя и приживе не беше особено страстна…
Иванчо към баща си: – Тате, класната те вика в училище. – Защо? – пита таткото. – Не знам, не съм я виждал от месец!
Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал: – Чапай, как правиш сместа за кюфтета? – Един килограм кайма и един килограм лайна. – Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Бащата пита Иванчо: – Иванчо защо телевизорът не работи? – Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс. Иванчо написал следното съчинение: "Графинята каза: – Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?"
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"