Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Крикор и Гарабед решили да крадат луканките от един балкон. Качил се Гарабед на балкона и започнал да ги подхвърля на Крикор, но в това време ги видял дежурният полицай: – Какво правите бе, вие тука? – Слагаме украса за Нова година, г-н старшина. – Е, тя Нова година я посрещахме оня ден, бе. – Гарабед, сваляй украсата, закъснели сме, хората са я посрещнали Новата година още оня ден! – провикнал се Крикор.
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…