10895
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка". На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка: "Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай".
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита: – Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?! – Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебаваме?" и тя ми писа 2. – Добре де, ами втората? – Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2. – Ами третата? – Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах: "Учителката по Български излиза с учителя по Немски." "Учителят по Физика също излиза с учителката по Български." И ги обединих: "Учителката по български е курва." – и ми писа 2. – Хубаво, а четвъртата? – Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левия крак. След това каза да си вдигнем десния крак, и аз я попитах "Ама аз на хуя си ли да застана?" и тя ми писа 2. – Добре, добре. А петата по какво е? – Ами по пеене. – Е толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо? – Абе тате, при четири двойки пее ли се?
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!