Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Вървяли си слонът и мишката. Стигат един мост и тръгват по него, а той се клати и скърца. Мишката се спира и казва: – Ама, слоне, здравата трополим, а?
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Слонът и мишката отишли в гражданското да се разписват: – Хубаво,че сте решили да се жените, ама размислихте ли? – попитал ги регистраторът. Мишката излязла няколко крачки напред: – Няма време за мислене. Налага се!
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
– Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. – Е, и ти какво му отговори? – Ами казах, че съм единственото дете в семейството. – И той какво каза? – "Слава богу!"
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Иванчо се прибира от училище: – Мамо, Татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!- Взимат го, гледат, а там: три шестици! Всички припадат. – Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
– Иванчо, как е новата ти учителка? – Много е набожна! – Защо мислиш така? – Ами пита ме нещо, аз почна да й отговарям, и тя веднага почне да се кръсти и да вика "Господи помилуй, Господи помилуй"…
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
