807
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал: – Чапай, как правиш сместа за кюфтета? – Един килограм кайма и един килограм лайна. – Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
В края на учебната година Иванчо се връща доволен вкъщи и вика на баща си: – Имаш късмет, тате! – Защо? – Ами другите родители ще купуват на децата си нови учебници, а аз ще карам и другата година със старите!
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага. – Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи? Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност: – Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: – Да? – Чапай, недей да ходиш до тоалетната! – Ама защо? Кой се обажда? – Петка. – Откъде се обаждаш бе? – От Америка.
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.