1806
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Урок по геометрия. – Иванчо, нарисувай на дъската ромб. Иванчо рисува. – Сега докажи, че това е ромб. – Честна пионерска, кълна се в майка си и баща си че е ромб!
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Английски лорд разсъждава: – Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: "Извинете!" и затваряте вратата! – А какво според вас трябва да се направи? – Преди да затворите вратата трябва да кажете: "Извинете, господине!".
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили. На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс – Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи… – Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче. – Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра? – Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
– Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? – Още не съм я обличала.
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.
Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
– Татко, защо се подписваш в бележника с кръстче? Нали не си неграмотен? – Не искам учителят да помисли, че грамотен човек може да има такова дете!
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…