1300
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
В чак по химия учителката пита: – В какво се разтварят мазнините? – В тиган! – отговаря Иванчо.
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
Учителка в час: – Кои са най-полезните птици за човека? Иванчо: – Печените.
Иванчо и Марийка спорят:– Аз си имам кукла!– Аз си имам камионче!– Аз си имам топка!– Аз си имам пишка!– Пък мама каза, че като порасна ще си имам много!
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Дете казва на майка си: – Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: – И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва – Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци. "Забравил съм да изключа ютията" – мисли си разузнавачът.
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.