8313
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
– Тате, защо учителката ми каза, че крушата не пада далече от дървото? – Да не си я ощипал и ти за задника?
Крикор казва на Гарабед: – Знаеш ли, че наш Спиридон станал шеф на "Енерго"-то? – Не може да бъде, до вчера ходеше един такъв окъсан и нямаше и лев в джоба! – Сериозно ти говоря, не виждаш ли че на всеки електрически стълб има негова снимка…
Учителката вдига Иванчо и му казва: – Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: – Кой, аз?
Придружавайки по необходимост знатна възрастна дама на балет, за целите на избягване на конфуза, поручик Ржевски решил да се изпразни в ръката си. Седейки на последния ред поручикът така и направил, след което неволно изтръскал цялото съдържание напред. Спермата полетяла през всичките редове и паднала в оркестъра върху цигуларя. По време на антракта, цигуларят се жалва на диригента: – Маестро, някой се изпразни върху мен… – И правилно, свириш като путка!
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!