Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?Поручикът:– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?Корнетът:– Но поручик, за това ще да получите плесница!Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:– Получавам… А после най-често го начуквам…
Учителката изпитва Иванчо: – Иванчо, каква форма има земята? – Ами, кръгла госпожо. – Докажи го де. – А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива: – Уотсън, някой ни е пипал колата! – Как позна? – Елементарно, Уотсън – няма я!
Две мухи искали да бият слона. Отишли при него и му казали: – Слоне, хайде да се бием! А той отговорил: – Ооо, не е честно, вие сте двама!
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
В антикварния магазин показват на английски лорд антична ваза. Лордът учтиво изслушва разясненията за произхода, историята и мястото, където е открита вазата и накрая казва: – Много интересно! Забележително! А колко литра уиски може да побере?
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.