Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Трупът на слона бил намерен в джунглата. Лъвът, като цар на животните, събрал всички свои поданици и ги попитал: – Кой уби слона? Мълчание. – Кой уби слона? Пак мълчание. – Ако не кажете кой уби слона, ще ви изям всичките! От най-задната редичка се показало едно комарче и казало плахо: – А той защо се заяжда?
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. – Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка. – Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.
Холмс и Уотсън вечерят. Шерлок Холмс пита доктора: – Е, Уотсън, какво ще кажете за Баскервилското куче? – Прекрасно, Холмс! Може ли да си взема малко допълнително?
Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Слон и мишка вървяли заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият… По едно време мишката казала: – Слоне, дай ти мина отляво да се скрия малко в сянката ти, а после ако искаш ще се сменим?
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…