10028
В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва: – Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи. Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва: – Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още! Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак: – Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още. Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката: – Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи! Продавачката му отговаря: – Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили. На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс – Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи… – Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче. – Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра? – Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.