Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
Иванчо към баща си: – Тате, класната те вика в училище. – Защо? – пита таткото. – Не знам, не съм я виждал от месец!
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Крикор се прибира ненадейно вкъщи и жена му го посреща гола. – Абе жена, ти що си гола? – пита Крикор. – Ами нямам какво да облека – рекла жена му. Ядосал се много Крикор и отворил гардероба. – Я виж колко много рокли имаш. Една рокля, две рокли, три рокли, здрасти Гарабед, четири рокли…
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
Проститутка спира сър Джон: – Само пет шилинга, сър! Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща: – Мадам, ето ви една лира за доверието.
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка: – Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище. И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал: – Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата. Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал: – Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
