6387
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората. – Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди? – Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали? – Не, Уотсън. – А какво могат да означават тогава? – Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята. – Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.