7080
Иванчо среща Марийка: – Здрасти, Марийке! – Ей, с две думи ме кандардиса!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо среща Марийка: – Здрасти, Марийке! – Ей, с две думи ме кандардиса!
Един слон стъпкал един мравуняк и мравките тръгнали да го бият. Качили се мравките върху слона, но той се търкулил на земята. Всички изпопадали, само една мравка останала на гърба му и останалите започнали да викат: – Удуши го Пешо… убий го! – Абе нещо ми се губи между пръстите!
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, но в селото пльзнало слух, че Марийка няма путка. Тогава той ядосан отива при нея и я пита: – Марийке ма, сватбата е в неделя, ресторанта е резервиран, музика съм поръчал а цялото село говори, че ти нямаш путка, вярно ли е? – Как бе Иванчо, имам си бе, я виж отдолу. Иванчо се навежда, след което бързо се изправя и пита: – Ами то както се е размирисало ще изкара ли до неделя ма Марийке?
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
– Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените? – Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"