2118
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: – Кой е бил Чапаев? – Ами, той е бил предводител на негрите. – ??? – Ами да, нали е воювал срещу белите…
Марийка пита майка си: – Мамо, когато се прави любов, кой забременява? – Как кой? – учудила се майката.- Този, който е отдолу! – Тогава Иванчо е жив зян!
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Поручик Ржевски се събужда в палатката след страшен запой с хусарите и местните курви. Показва се навън и казва: – Господа, каква забележителна мъгла има днес… – Поручик, свалете си презерватива от главата!
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Две майки си говорят: – Какво правят децата в другата стая? – Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. – Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…
Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал: – Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: – Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: – Донеси един и за нос.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: – Иииий, Чапай откраднали са дините!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"