3966
Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: – Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: – Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета – пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: – Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? – Ама Чапай, – рекъл Петка, – никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така – да ни нямаш вяра?
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Иванчо се прибира вкъщи: – Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? – Нищо, гладя накапаната ти тениска!
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…Стигнали до Иванчо. Той започнал:– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…Учителката го прекъснала:– Но Иванчо, в това изречение няма плод.А Иванчо продължил:– Ананас ни се ебава майката.
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!