Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Умрял Шерлок Холмс и попаднал в рая. Hа вратата стои апостол Петър и пита: – Кой си ти? – Аз съм най-добрият детектив на света. – Тогава отивай да намериш Адам и Ева, щото в рая се навъди много народ и не мога да ги открия изобщо. Шерлок Холмс влиза, а на другия ден води мъж и жена. – Ето ти Адам, ето ти и Ева! – Е как ги позна? – Елементарно – и двамата нямат пъп.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Мравка среща слон. – Слоне – казва мравката – седни на тая троха. Браво. А тая троха сложи на главата си. Супер. Е на това му викам готин сандвич.
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
На урок в пети клас учителят пита: – Деца, кое е това нещо, което възбужда най-много човека? От първия чин се обажда Иванчо: – Нищо не възбужда повече човека от голата жена! – Иванчо, веднага напусни часа и утре да дойдеш с баща си! На следващия ден учителят влиза отново в пети клас и гледа, Иванчо седи на последния чин, а от баща му ни следа. – Иванчо, ти защо не си на първия чин, бе? И къде е баща ти?! – Баща ми каза, че ако Вас не ви възбужда вида на гола жена, то тогава сте педераст и съм длъжен да стоя по-далече от Вас, Господине.
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
