10531
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова: – Поручик, за какво си мислите? – За същото, за което и Вие, госпожо! – Ах, поручик, какъв безрамник сте…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова: – Поручик, за какво си мислите? – За същото, за което и Вие, госпожо! – Ах, поручик, какъв безрамник сте…
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: – Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: – Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага. – Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи? Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност: – Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!