Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Мравка среща слон. – Слоне – казва мравката – седни на тая троха. Браво. А тая троха сложи на главата си. Супер. Е на това му викам готин сандвич.
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
– Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? – Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Слонът и мишката отишли в гражданското да се разписват: – Хубаво,че сте решили да се жените, ама размислихте ли? – попитал ги регистраторът. Мишката излязла няколко крачки напред: – Няма време за мислене. Налага се!
Слуга казва на съседа на своя господар: – Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
– Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. – Е, и ти какво му отговори? – Ами казах, че съм единственото дете в семейството. – И той какво каза? – "Слава богу!"
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!