Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
19 неща, които не трябва да казваш, когато се разделяш с жена: 1. Между другото, тази седмица се женя. Поканена си. 2. Когато си тръгваш се постарай да не тряскаш вратата. 3. Спя с майка ти. 4. Тук мирише сякаш някой е умрял. 5. Време ти е да се занимаеш малко с образованието си. 6. Не изключвам да почнем пак да се виждаме. Но само ако си направиш пластична операция. 7. Забравих да ти кажа: изследването ми за СПИН е положително. 8. По-добър от мен никога няма да имаш. 9. Скъпа, имаш уникалната възможност да ми направиш обяд за последен път. 10. Проблемът е, че обичаме един и същ човек. И този човек съм аз. 11. Прекалено си съвършена за мен. Аз обичам развалените жени. 12. На света няма толкова банкноти, че да ти стигнат. 13. Време е да си ходиш, скоро ще почне „Шампионска лига“. 14. Докато си още тук, дай ми телефона на приятелката ти. 15. Не реви – ще изглеждаш още по-зле. 16. Виаграта можеш да вземеш. Повече няма да ми потрябва. 17. Мама моли да й върна пръстена, който ти подарих. 18. Всички оргазми симулирах. 19. Тази трагедия трябваше отдавна да се прекрати.
Идва млада нова учителка по география в клас, а там викове, тропаница, бой… – Здравейте, деца. В отговор: – Изчезвай от тука, мръснице… Учителката отишла при директора… Той я съветва: – С тях трябва по друг начин, отначало трябва да ги удивите и заинтересувате. Ще ви покажа… Отворил вратата с крак: – Здравейте, пичове… – Мараба, директор. – Можете ли да сложите презерватив на глобуса? – А к`во е това глобус? – За това ще ви разкаже новата учителка…
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."
