Цигулар закъсал в пустинята. Насреща си видял лъв. Уплашен цигуларят се сетил, че в трудни моменти музиката помага при среща с диви животни. Извадил цигулгата и започнал да свири. Лъвът приклекнал и се заслушал. След малко дошъл още един и той се заслушал. Минал около час и около цигуларя се насъбрали около десет лъва. Отчаяният цигулар продължил да свири, но забелязал, един лъв подбутва с лапа друг: – Да знаеш, че ще стане голям майтап като дойде глухият!
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Шофьор на автобус от градския транспорт кара с бясна скорост и возещите се едва успяват да се задържат по местата си. Един от пътниците не издържа, отива при шофьора и ядосано пита: – Извинете, но вие хора ли возите или животни? А шофьорът невъзмутимо отговаря: – А бе, к`вот се качи, туй возим!
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
