11156
Иване, затвори джамо, че ми фука у врато.. Учителка по литература
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:– Един на нула!– Какво един на нула?– Снощи като се напи – ти заспа, а аз те опънах…След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:– Един на един!– Какво един на един?– Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един…– Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!– Ами тогава: един на нула!
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.