Една блондинка пътувала в автобус и прозорецът до нея бил отворен. Мъжът, който седял наблизо й казал: – Бихте ли затворили прозореца, навън е студено. Тя го погледнала и нищо не отговорила. След известно време мъжът казал отново: – Бихте ли затворили прозореца, навън вече е много студено. Блондинката пак го погледнала и пак нищо не казала. Мъжът се ядосал, станал и затворил прозореца.Тогава блондинката го попитала: – И какво сега? Навън стана ли по-топло?
Малко момиченце: – Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: – Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: – А какво означава разгонена? Майката: – Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: – Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила… Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката… – Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши… Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: – Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи…
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
