1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Мутра бизнесмен уговаря по телефона някакво разплащане. – Толкова са бе! Абе казвам ти, колко трябва да платиш, ти ми спориш тука… Чакай малко! Росииииииии… Влиза секретарката. – Росе, я ми кажи – колко нули има в един милион? – Шест! – Мерси! – отново хваща слушалката – Чу ли бе! Като ти говоря, да ме слушаш. Щом в един милион има шест нули, значи в два са дванайсет…
