9870
"Сега карай на горе!"
На едно ТВ шоу водещия избира поредния участник и излиза едно момиченце. – Ти с кого си тука? – пита водещия. – С мама. – А татко ти защо не е тука? – Ами той каза, че "тоз педераст можем да го гледаме и по телевизията". (действителен случай)
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"