Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 273

    "Добра храна и жива музика!" Реклама на заведение в Банско

  • 6998

    Ако жената е асансьор. то гърдите й са бутоните за долния етаж. Лектор по полова просвета пред ученици от 10 клас в Разград 1980г.

  • 9815

    Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.

  • 2214

    физиците казват: това е туй!, но че има малко от туй и малко от онуй тях не ги интересува. Химически факултет на СУ – Физико-химия -Доц. Пенева

  • 4994

    – Какво означава "смесени чувства"? – Когато тъща ви пада от скала върху новата ви кола.

  • 1599

    Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…

  • 2046

    Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?

  • 712

    Мъж влиза в ресторант за бързо хранене и си поръчва салата с кюфтета. Идва сервитьорът и му поднася парченце от кюфте голямо колкото мравка и стръкче магданоз. – Ма, какво е това!? – Ами, това е ресторант за бързо хранене, а не за наяждане, господине.

  • 7882

    Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?

  • 553

    Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: – Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: – Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета – пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: – Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? – Ама Чапай, – рекъл Петка, – никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така – да ни нямаш вяра?

  • 1120

    Нова образователната реформа за да запомнят по-добре таблицата за умножение учениците е решено, тя да бъде отпечатвана на гърба на кутиите Виктори Лайт.

  • 6043

    Един борец вика на друг: – Брато, аз ти спасих живота! – Как бе? – учудил се втория. – Еми вчера половин час стрелях по тебе и не можах да те уцеля.

  • 5058

    – Докторе, помогнете, жена ми не може да заспи до 6 сутринта. – И какво прави през това време? – Чака ме да се прибера.

  • 506

    Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.

  • 924

    Многодетна майка изпраща по дъщеря си извинителна бележка за редовните й закъснения в училище: "Много ви моля да извините дъщеря ми за честите закъснения. Тя има още четири сестри, а разполагаме само с едно огледало."

  • 10209

    Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…