1670
– Интересувате ли се от спиритически сеанси? – Спиритически – не. А бирени има ли?
След края на медения месец, младоженецът се среща със свой приятел и започва да разказва: – В първата брачна нощ, след като правихме любов, аз, по навик, оставих 50 долара на възглавницата! – Е, не е чак толкова страшно – успокоително казал приятелят. – Не това ме притеснява! – продължил женихът. – Жена ми ми върна 20 долара ресто!
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.