10113
– В днешно време няма истински приятели. Вчера помолих Иван за 100 лева на заем, а това говедо ми отказа! – Искам да те предупредя, че и аз съм говедо.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала: – Аз… искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна! Техникът бързо се съгласил. Жената продължила: – Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл… Техникът веднага отвърнал: – Да, да, да… – Бихте ли преместили този хладилник?
При психиатъра: – Докторе, говори се, че вие просто четете всичко в женските сърца. Вярно ли е? – Госпожо, при сегашните деколтета това никак не е трудно.
След войната в Косово, САЩ и Русия се споразумели да унищожат всичките си оръжия, за да не се повтарят подобни неща за в бъдеще. Клинтън обаче си запазил тайно 30 самолета. Минала половин година и решил да нападне Русия. Летели си самолетите над нива в Русия, а долу си орали трактори. Изведнъж паднали всички плугове и сеялки, появили се оръдия и картечници, и свалили самолетите. Клинтън позвънил на Елцин: – Елцин, продай ми 20 трактора от твоите! – Хе, ти още малко ще поискаш и комбайн с вертикално излитане!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Как се псува човек? Обикновено с някоя дума от три букви. А компютър? С три клавиша… (Ctrl, Alt, Del)
Борче си купило нов джип. След една седмица го връща в магазина, защото джипа имал проблеми със скоростната кутия. Дали му хората нов джип. След една седмица пак го връща със същия дефект. На третия джип решили да проверят, какво става и го помолили да обясни как кара джипа. – Ми кво, кефим му се! Изкарвам го на магистралата и раз – първа скорост – газ, газ – шат втора скорост, пак газ, газ, трета, четвърта и накрая като включа на R за ракетна и скоростната кутия се скапва.
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…