8776
Не бих казала, че ще е грешно, ако го напишете вярно. Учителка
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
На аерогарата една англичанка. Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери. – Охооо – съставям ви акт, това си е чиста контрабанда. – Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден – понеделник, вторник, сряда… до неделя. Той казва: – Да бе колко, съм тъп – и я пуска да премине. На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва: – Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт. – Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя… сам разбирате… Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" – и я пуснал. На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера. – Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам. – А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март…
Пиян мъж се вози в автобуса седнал до възрастна жена. Тя му казва: – Знаете ли, че отивате в ада така! Пияният станал и се провикнал към шофьора: – Спрете и ме пуснете да сляза! Объркал съм автобуса.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.