3034
Оправданието е като задника – всеки си го има и вони!
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
Подходящи реплики за стресови ситуации: 1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам! 2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч… 3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление… 4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си избери! 5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам… 6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам… 7. На твойта планета млъквате ли понякога? 8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата! 9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих… 10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви… 11. Момент, опитвам се да си те представя като личност… 12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента? 13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи… 14. Надървянето не се брои като личностно израстване… 15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.