1755
Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия
Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
Сприятелили се двама студенти – българин и французин. Идва французинът в България и започва да разглежда семейния албум на приятеля си. По едно време вижда снимка – баща му седи на стол, а майка му права до него и се възмущава: – Що за кавалерство е това – как може мъжът да седи, а жената да стои права? Българинът обяснява: – Тази снимка е правена след първата брачна нощ. Баща ми не е можел да се държи на краката си, а майка ми не е могла да си седне на гъза.
Мъж влиза в заведение, сяда на бара до една едра изрусена жена и предлага да й разкаже виц за блондинки. Дамата го поглежда настървено: – Виж к`во, висока съм 1.90 м, тежа 98 кг и тренирам бокс. Тая русата до мене е 2.10, тежи 130 кг и тя тренира. А оная до нея, 2.30 м, 160 кг и е адски добра боксьорка! Еее, все още ли искаш да ми разкажеш виц за блондинки? – А, не, не, защото ще ми се наложи да го обяснявам три пъти.
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
– Татко, защо се подписваш в бележника с кръстче? Нали не си неграмотен? – Не искам учителят да помисли, че грамотен човек може да има такова дете!
Знаете ли защо на строежите всички ходят с каски? Как защо, ами ако на краниста му се допикае?
Двама войници си говорят: – Нашата рота е същинска лудница! – Не е така – в лудницата поне началниците са нормални.
Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти."