Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: – А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: – Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
