Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
– Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
