Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва: – Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка… Другите пияници му казват: – Ами не помниш ли, снощи ги изпихме. – Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.
Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
Избягал затворник се вмъква в дома на едно семейство, завързва ги и започва да тараши по шкафовете. Мъжът прошепва на жената:– Скъпа, ако искаме да останем живи, не трябва да му пречим!– Дори и да поиска секс?– Ще се наложи да се примирим – нали искаме да останем живи?!– Радвам се, че гледаш така трезво на нещата. Докато ме завързваше, бандитът спомена, че сигурно е щял да ни убие, ако не си бил толкова симпатичен.
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
– Един милиард долара дава Буш за Бен Ладен! – А той? – Пет пари не дава…
