11103
"TEA WITH COPPER" Из меню на заведение в Китен
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Няколко борци си говорят – какво е това кеф. Първият казва: – Това е да имаш жена, любовница, готина кола, маса пари. Вторият: – Това е да имаш жена, две любовници, две готини коли, и огромна маса пари. Третият: – Това е да имаш любовница, да си седиш с нея вкъщи, и изведнъж да нахълтат полицаи с маски и пищови, да те праснат по мутрата, да те съборят на земята, да ти сложат белезниците и да попитат: "Това нали е улица Христо Ботев 36", а ти да им кажеш: "Не, тук е Христо Ботев 38".
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. – Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява: – В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява: – В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…
Мъж отива на психиатър. – Докторе, жена ми се е побъркала. Обзела я е фикс идеята, че някой непрекъснато иска да й краде дрехите… – А вие как пък го разбрахте това? – пита психиатърът. – Ами, как няма да го разбера, та тя е наела специален човек, който да й пази дрехите, бе, докторе. Вчера го намерих в гардероба…