– Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. – Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"
Умира DOOM-ър. В ковчега, вместо цветя, слагат бяла тога и арфа, ако попадне в рая и моторен трион, ако попадне в ада.
Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат вече лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови – празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата бавно трови. Добромирчо порно гледка, eddie неговата сметка, скоро FAT-a му проходи, с"я кат луд той броди. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с"я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т"ва админ-а го не схвана, свърши на кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам.
Оптимист – това е песимист, вземащ антидепресанти.
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
