5601
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
Докато преглеждал пациент, лекар постоянно си мърмоел: – Добре, добре, добре! Ей-й много добре! Пациентът се изнервил и попитал: – Докторе, кажете какво ми е, защо постоянно повтаряте "добре"? Докторът: – Казвам добре, че и аз не съм болен от тази болест.
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Лекар диктува на медицинската сестра диагнозата на пациента на латински. – Това рядка болест ли е докторе? – любопитства той. – Напротив, гробищата са пълни с нея!
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.