Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. – А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?! – Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. – Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.
– Келнер! От половин час се боря с тази пържола и не мога да отрежа един залък от нея! – Няма страшно, господине, имате време – днес затваряме по-късно.
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
Урок по информатика в МЕИ-то. Часът приключва. Преподователят: – Такааа, всички приключваме! – дръпва шалтера на компютрите. Студентите: – Ама не сме си записали работата! Преподавателят (със снизхождение) вдига шалтера: – Е, добре, записвайте…
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
