1261
№ 15 замеря учителя с предмети по тялото и главата. Забележка в дневника.
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
Мъж се прибира вкъщи и носи папагал. – Какъв е тоя папагал? – пита жена му. – Купих го от един търг. Платих за него 200 лева. Представяш ли си, искаха да го купят още десет човека. Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорящ или не… – Как не знаеш дали съм говорящ, бе? – обажда се папагалът. – А кой според теб наддаваше на търга?
В съда: – Обвиняеми, разкажете как стана всичко? – Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…