1955
Срещат се двама съученици.– Как е, какво ново при тебе?– Записах се да уча медицина.– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.
– Редник Мойков, какво четете? – Фантастика, господин старшина. – А заглавието? – "Старшият войник – приятел и пример на младия".
Режисьор пита актрисата: – В този филм вие ще играете ролята на млада, невинна девойка. Имате ли някакъв опит в тази насока?
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Разговарят двама приятели: – Учудвам се как може асансьорът ви винаги да работи?! – Няма нищо чудно. Механикът по поддържането на асансьорите живее на последния етаж.
Една крава се разхожда из полето, без да иска настъпила скъсан кабел от електропровод, треснал я тока и тя паднала на земята. След малко покрай нея минава заека. Гледа лежи крава на земята, с гръб към него и не мърда. Потрил доволно ръце, метнал се върху нея и си свършил работата. Става след това, закопчава си панталоните, минава отпред и какво да види – рогата на кравата стърчат право нагоре, езикът й изплезен, очите като грамофонни плочи. Усмихнал се заекът и казал: – Е кво, краво. Тва не ти е оня импотент бика, а…