Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Няколко борци си говорят – какво е това кеф. Първият казва: – Това е да имаш жена, любовница, готина кола, маса пари. Вторият: – Това е да имаш жена, две любовници, две готини коли, и огромна маса пари. Третият: – Това е да имаш любовница, да си седиш с нея вкъщи, и изведнъж да нахълтат полицаи с маски и пищови, да те праснат по мутрата, да те съборят на земята, да ти сложат белезниците и да попитат: "Това нали е улица Христо Ботев 36", а ти да им кажеш: "Не, тук е Христо Ботев 38".
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Решила мечката да води заека в горската дискотека. – Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят – опъва се заека. – Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите – рекла Меца. Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери. – Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно – рекла пак Меца. Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила. Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото. На другия ден мечката пита заека защо е избягал. – Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон – като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
