465
– Тате, тате! Знаеш ли колко е дълга пастата за зъби? – Не – с досада отговаря бащата. – От средата на килима в хола до края на антрето.
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата: – Ще обеся лично всеки руски шпионин! Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…
Една блондинка пътувала в автобус и прозорецът до нея бил отворен. Мъжът, който седял наблизо й казал: – Бихте ли затворили прозореца, навън е студено. Тя го погледнала и нищо не отговорила. След известно време мъжът казал отново: – Бихте ли затворили прозореца, навън вече е много студено. Блондинката пак го погледнала и пак нищо не казала. Мъжът се ядосал, станал и затворил прозореца.Тогава блондинката го попитала: – И какво сега? Навън стана ли по-топло?
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.