1946
"Невинаги като начертаем в тетрадките си две прави можем да видим ,че те са успоредни , така че трябва да ги продължим и ще трябва да чертаем по чина,по коридора и после по улицата" Учителски
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Отишъл "вожда" на наша групировка на посещение в Дания. Навръщане си донесъл "LEGO"? Затворил се в кабинета си и три седмици не излизал- ни ял, ни пил, ни (срал) до тоалетна ходил! Накрая излязъл, светнал от радост, в ръцете си държи сглобен конструктор. Борците го питат: – К"во ста"а бе шефе, к"во са радваш толкова? – Вижте, вижте! Сглобих го само за 3 седмици… а там пише "от 3 до 5 години"…
Вървят си хората по улицата и чуват писъци от високите етажи на един блок. Гледат нагоре – някакъв мъж хвана жена за краката и я провесил през балкона. Опитва се да я изхвърли, обаче тя се държи яко за железата и пищи. Народа вика: – Пусни жената бе! – Това не е жена! Това е тъща ми! – Брей, как се държи говедото, не дава да го пусне човек…
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
Жена се прибира в къщи и вижда полугола жена, която с писък минава покрай нея и бяга към стълбището. Стресната, жената пита мъжа си: – Какво беше това? – Призрък, скъпа. На следващия ден мъжът се прибира и заварва жена си с друг мъж. – Кой е този – пита ядосан съпругът? – Ловец на духове, скъпи.
В ресторанта. – Добре, щом нямате фазан, донесете ми пиле! – Вие подигравате ли се с мен, господине? Ако имахме пиле, веднага щях да ви предложа фазан!