Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Попитали радио Ереван: Що е човек? Радиото стои безмълвно. След месеци отговаря: – Дълго не намерихме отговор на този въпрос. След консултация с радио Скопие, даваме техния отговор. И така, що е човек? Отговор: Лайно сo пари. – А какво е лайно? Отговор: Човек без пари. – А какво са пари? Отговор: Парите са, море дето от лайното правят човек…
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
Степени на пиянството: Първа степен – Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш: – Аз тебе те познавам от някъде. Втора степен – Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш: – Жена, хайде да ходим по курви. Трета степен – Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш: – Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея. Четвърта степен – Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита: – На къде, господине? – Тебе пък какво те интересува на къде. Пета степен – Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш: – Към къщи. Шеста степен – Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата. Седма степен – Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш: – Келнер донеси вратата, че искам да си ходя!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
