7580
Тъмна нощ. Селска къща. На вратата се чука… – Извинете, дърва трябват ли ви? – Не, благодаря. И на сутринта дървата ги нямало.
Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
– Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! – Прозорец, госпожо. – А за още по-голяма прозрачност? – Ами, отворен прозорец.
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Журналист прави анкета на хората от третата възраст. Той среща мъж с набръчкано лице, прегърбен, с треперещи ръце и доста отпаднал вид. – Спазвали ли сте някакъв режим през живота си, за да доживеете до вашата възраст? – пита го журналистът. – Не, не съм. Пуша по три пакета цигари на ден, пия половин литър уиски всяка вечер и си лягам след полунощ… – Това е необикновено постижение… И на колко години сте? – На тридесет и пет.
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…