1310
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това…
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това…
Хакер отива до телефона: Звънящия: Ало! Хакера: Проверка на потребителско име и парола. З: Ало! Какво е това?! Какво става?! Х: За помощна информация натиснете F1. З: Какво F1! Аз имам телефон с шайба! Х: Тогава поставете Диск #2 и натиснете. З: Какъв Диск! Какво F1! Васко може ли да се обади?! Х: Указания от вас потребител не е намерен в базата, опитайте пак по-късно?
Доктор към пациент: – Трябва веднага да започнете диета. Никакво месо, цигари, кафе, алкохол, жени, шоколад, секс, танци. И най-важното – радвайте се повече на живота, давайте го по-весело!
Един физик, химик и садист решили да изследват един стар скелет. Пръв в залата влиза химикът. Излиза след един ден и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза химикът. Излиза след една седмица и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза последен съдистът. Една година се чува само:"ох","ау" и накрая излиза доволен. – Скелетът е на 5000 години. – Как разбра бе? – Призна си го мръсникът!
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
Разговор в театъра: – Тази вечер имаме много слабо посещение. – Къде има повече хора? В партера или на балкона? – На сцената са най-много.
Оптимист – това е песимист, вземащ антидепресанти.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!