Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
Ако жена ти и адвокатът ти се давят и трябва да избираш…, ще отидеш на обяд или на кино?
Питат Радио Ереван: – Коя е най-красивата нация? Радиото отговаря: – Благодарим за комплимента!
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
– Защо краката на слона са кръгли? – За да не пада в квадратни дупки!
