266
Спомням си първата си среща с девойка. Стоим си на пейката, хванали сме се за ръце, говорим си за смисъла на живота… романтика… И изведнъж влиза старшината и крещи: – Край на свиждането! Петров – обратно в килията!
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил: – Колко е часът? – Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.