5606
"Ще ви струва само 4 лева за път и 5 лева за автобус!" Учител по повод екскурзия
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Евреин имал много деца и всяка година му се раждало по още едно. Решил да отиде при равина за съвет: – Рави, какво да правя? Всяка година ми се ражда по едно дете. Погледни в книгите и ме посъветвай! Погледнал равина в книгите, помислил и казал: – Ако всяка година ти се ражда по едно дете, то тогава трябва да ти отрежем лявото яйце! Евреинът се съгласил с плач на операцията. След една година идва пак: – Рави, мина още една година и пак ми се роди дете! Какво да правя? Пак чел равинът книгите. – Ако на евреин са му отрязали лявото яйце и му се раждат деца всяка година, то тогава трябва да му се отреже и дясното яйце. Съгласил се бедният евреин и на тази операция. След още една година пак идва: – Рави, отново ми се роди дете! Какво да правя? Какво пише сега в книгите? Пак започнал да чете равинът. Изчел всички книги и казал: – Ако на евреин, на който са му отрязали първо лявото яйце, а после и дясното, продължават да му се раждат деца, то тогава сме отрязали яйцата не на тоя евреин на когото трябва.