В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три… Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа: – Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка… Мъжът нетърпеливо го прекъсва: – Това не ми е майка. Това е тъща ми! Хирургът: – Добра новина. На третия час от операцията…
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Джон и Нанси, женени от 40 години, решили да подновят клетвите си и да се оженят повторно. Започнали да обмислят детайлите със своя приятелка и Нанси споделила, че не иска да бъде в традиционна бяла рокля. Приятелката попитала: – А какви обувки ще носиш? Нанси отговорила: – Сребърни, за да подхождат на косите ми. Тогава приятелката се обърнала към Джон: – Тогава ти, предполагам, ще дойдеш бос.
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
Началникът на затвора към излежал присъдата си затворник: – Извинявайте, но поради грешка излежахте пет дни повече. – А, не се притеснявайте, ще си ги прихвана следващия път.
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
