5702
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
5393
Албанец се кара на малкото си дете: – Как не те е срам?! Аз на твоите години нищо нямах, а ти…Ама какво искаш бе – къщата ти голяма, в двора басейн, хладилника натъпкан с македонци…
-
700
Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.
-
9809
Партиен агитатор разяснява: – Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!
-
277
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
-
189
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
-
-
-
-
5897
Рано сутринта Михаил Горбачов излязъл да подиша чист въздух на балкона. От спалнята Раиса се провиква: – Миша, как не те е срам да стоиш отвън по гащи! – Ама ти виждаш ли ме? – Не, слушам "Гласът на Америка".
-
-
-
6847
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
-
-
71
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
-