8061
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата – пияни-заляни. Радистът казва: – Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием – да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: – А аз какво правя в момента?
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
– Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката… – Да, но ми липсва алиби.
Няколко милицонери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм. – Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи! – Не съм го купил, подарък ми е. – И кой ти е подарил такова нещо? – Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята…
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…