Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
