Една блондинка си купила кола и поканила приятелката си /също блондинка/ на пазар в града. След като приключили пазаруването, двете блондинки се отправили към колата, но се оказало, че вратите са заключени, а ключът виси на таблото. Момичетата прекарали няколко часа в неуспешни опити да отворят колата. Изведнъж едната от тях погледнала към небето и видяла приближаващи се облаци. – Бързо, измисли нещо, защото идва буря, а аз забравих гюрука на колата отворен!
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
Между писатели: – През последната година броят на читателите ми се удвои. – О-о, не знаех, че си се оженил!
Между художници: – Абе, ти продаде ли нещо? – Да. Колата си.
По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си: – Идиото! Кастрато! Импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
