Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

vomit
8119

Други
11958
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал: – Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
1078

Шофьори
9935
Шофьор спира своята "Чайка" на бензиностанцията и моли да бъде напълнен резервоара до горе. Човекът на бензиностанцията почва да пълни но резервоарът изглежда бездънен. Някъде към петстотния литър, бензинджията пита шофьора: – Колко побира т"ва чудовище? – О, извинете, оставил съм двигателя включен!
1618

Бисери
3240
Прибрах се и имам желание, а тебе те няма. Добре, че имам здрави батерии! Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
898

Лекари
4544
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…
909

Компютърджийски
11914
Разговор между отскорошни юзери на DOS: – Пускам си Norton Comander-а и гледам – отляво диск С: и от дясно диск С: … и си викам за какво са ми два диска С:. И единия го форматирах…
1078

Радио Ереван
2058
Въпрос към радио Ереван: – Кой футболен отбор е непобедим? Оттам отговорили: – Отборът на съдиите!!!
1427

Бисери
255
Ученици, знам, че в момента ви е каша, но като седнете да порешавате малко, все ще ви влезе отнякъде. Учителка по математика в ГПЧЕ-Монтана
1438

Бисери
1587
Академик е този, който като поостарее започне да се пита:" А КАДЕ МИ са очилата, А КАДЕ МИ е химикала…" Преподавател от катедрата по Английска филология в ПУ
2349

Бисери
11703
– Какво е най-важното в охраната на труда? Отговор на изпитвания.– Гледай работата от далече, ако не искаш да пострадаш.
1798

Семейни
2393
Едно момче пита майка си: – Мамо, мамо ами аз как съм се появил на бял свят? – Донесете един щъркел. – Мамо, мамо ами кака как се е появила на бял свят? – Ами един път баща ти ме целуна по бузата и на сутринта кака ти беше в леглото. – Ами мамо, ти как си се появила на бял свят? – Уффффффф.Ами мене ме донесе вълшебната фея. – Ами бе мамо в тая къща никой ли не прави секс бе?!
718

Блондинки
2100
– Защо блондинките носят тесни поли? – За да държат краката си затворени.
538

Бисери
5275
Търсим две секретарки. Едната с два езика, другата може и без език. Обява във вестник
1258

Шофьори
5751
– Можеш да ме поздравиш! Купих си автомобил! Е, сега ще видя свят! – Кой? Този или онзи?
1078

Любими герои
2549
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
1258

Семейни
7819
– Татко, от къде се е взел моят интелект? – Не зная, синко! Сигурно си го взел от майка си, защото моят интелект си е още у мен!
2158

Семейни
8018
– Днес, когато дойдоха гостите, мамо, аз направих една добрина. – Каква? – Брат ми незабелязано сложи габърче на стола на господин Петров. – И ти какво направи? – Почаках докато господин Петров се накани да седне и в последния миг дръпнах стола.