9600
No4 и от No14 до No28, без No24 са избягали от час Забележка в дневник
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Питат радио "Ереван": – Защо блондинките пият "Каменица"? Оттам отговарят: – Мъжете знаят защо.
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Един мъж отива при доктора в селото и му казва. – Докторе искам да ме заразиш със СПИН. Доктора го поглежда изумен и го пита: – Защо бе ? А мъжът отвръща: – Ами, защото ако ме заразиш, ще заразя жена се, ако тя се зарази ще се зарази кмета, а той ще зарази жена си, ако тя се зарази ще се зарази и комшията да му еба майката дето ми бие кучето.
Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.
Едно джудже отива в публичен дом. Звъни на вратата. Мадам отворила, огледала се, но нищо не видяла. След малко пак се звъни на вратата. Мадам отворила, но пак не видяла никой и точно преди да затвори вратата джуджето извикало: – Ехо, тук долу! Мадам забелязала джуджето и казала: – Ей, я се махай от тука, бе, дребен! – Абе, аз може да съм малък, ама виж с к`во звъня!