Заваляло дъжд. Под една стряха се скрили един милиционер и един студент. Милиционераът ядял геврек, а студентът четял вестник. Минало едно куче. Милиционерът решил да се изгаври, отчупил парче от геврека и казал: – Яж, да не си гладен като тоя студент. Студента откъснал парче вестник и отвърнал: – На, чети, да не си тъп като тоя милиционер.
Марийка към Иванчо, загледан в телевизора: – Какво дават? – Парламентарен контрол… – Тюх – тоя сериал по-дълъг от латиноамериканските
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Докторе, какво да правя? Спя с чужди жени, а мъжете им ме бият? -Отидете в армията. Може добре да ви се отрази. След няколко месеца. -Благодаря, докторе. Много добър съвет ми дадохте! -Повече не спите с чужди жени? -Спя, и още как! Обаче се обличам за 45 секунди!
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Инструктират нов продавач на очила в една оптика: – Първо говориш с клиента. След това му показваш рамките на очилата. Когато клиентът си избере очилата, ще те попита колко струват. Ще му кажеш "100 долара". Ако не протестира, тогава казваш "И стъклата – още 50 долара". Ако пак нищо не каже, му казваш "Всяко!".
Надпис на входа на фирма: "Уважаеми кандидатки за работа, преди да влезете, моля направете следния тест: 1. Застанете на две крачки от вратата. 2. Сложете си ръцете зад главата, а лактите да сочат напред. 3. Бавно се придвижете напред, докато не докоснете вратата. Ако вашите лакти са докоснали вратата преди вашите гърди, то ще ние много жалко, но се отказваме от вашата кандидатура."
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
