9342
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Военноказармени умнотии: Далеч съм от мисълта си. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е? От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград) На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат… Дежурният по полк: – Къде бяхте бе, редници? – Ами до банята, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им! Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище) Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци! Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. – Др. старшина, на чаршафа ми има дупка! – Обърни го обратно и заспивай! Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти… (преподавател по военно обучение) Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея! (преподавател по военно обучение) …и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят! Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли! Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
Инспекторът забелязва, че в класната стая е окачено и копие от картината на Рафаел, изобразяваща ангел с глава в дланите. – Прекрасна картина, нали? – казва инспекторът. – И особено поучителна – допълва учителят. – Закачих я, за да видят децата колко е лошо да подпират главите си с ръце.
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.