4067
Един мамут си вървял, ама по едно време пред него изниква една група слонове! Слоновете като го видели, започнали да го бият – бой, бой… направо го спукали от бой… По едно време мамута става от земята и вика: – Баси, писна ми от тия скинари…
Един мамут си вървял, ама по едно време пред него изниква една група слонове! Слоновете като го видели, започнали да го бият – бой, бой… направо го спукали от бой… По едно време мамута става от земята и вика: – Баси, писна ми от тия скинари…
Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. – Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях. – Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.
Девойка поканила гаджето си на гости. Дошъл той и тя го завела нейната стая. След час и половина майката, изгаряща от любопитство, надникнала в стаята. След това отива в кухнята и казва на мъжа си: – Абе Марине, знаеш ли, какво правят децата в стаята? Пушат цигари. – И какво от това? – отговорил бащата. – Ами днеска лапа цигара, утре може нещо друго да налапа…
Девиз на кардиолозите – "умри веднъж, но от сърце!"
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.