8102
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Полицай спира шофьор за рутинна проверка. Оказва се обаче, че той е изряден от всякъде. Тогава полицаят му казва: – Приятел, ела да изпием по едно питие. Имам едно шишенце коняк в колата. – А старши моля те, та аз съм на път! – Виж кво бе, мой човек, шофиране в нетрезво състояние 100лв., неподчинение на длъжностно лице 200 лв, така че избирай сам.
Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност. Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС. Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа. Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали: – Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Говорят си двама колеги: – Вчера бях на гости у тъщата… – И кво, хапнахте, пийнахте… – А, не! Аз като ходя в тъщата въобще не пия.. – Що бе, тя ли не ти дава? – Не, просто веднъж, като й ходих на гости, така се напих, че ми се стори, че имам две тъщи. Такъв ужас, никога повече не искам да изпитвам…