988
Елисавета Багряна е самокритична към себе си… Учителка по литература
Един рибар и вярното му куче отиват да лови златната рибка. Хвърля въдицата във водата и нещо клъвва. Дърпа той въдицата и що да види – излиза една крава. Тя му казва: – Муууу. Дай една цигара. Рибаря озадачен й дава цигара, а тя му вика: – Муууу. А огънче нямаш ли? Дал й и огънче. И рибаря поглежда към кучето си и то му казва: – К"во ме зяпаш бе, и аз съм шашнат!
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – И с кого? – Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – А спомняш ли си когато ти подаваха? – И накрая? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???