Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
– Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
Младоженец разказва на приятелите си: – Тя е прекрасна! Впрочем – сега ще се убедите! В този момент влиза младоженката. Ушите й са като прилепи, кривите й зъби стърчат напред, очите й – монголоидни, косите й – като четка. Мъжете недоумяващо се споглеждат. Младоженецът забелязва това и казва: – Е, разбира се, ако не харесвате Пикасо…
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.
