Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
– Иванчо, как се намира лицето на пирамида? – Госпожо, по-добре ми пишете двойка – с мафията не искам да се занимавам!
В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: – Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: – Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: – На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Тежко болен пациент лежи в голяма болница. Двама доктори седят до леглото му и оживено спорят за диагнозата. При тях ида трети доктор и се опитва да ги успокои.– Колеги, нека не се караме. Аутопсията ще покаже кой е бил прав.
Живели семейство мъж и жена. От известен период жената започнала да залинява и да отпада, мъчила се дълго, докато един ден не легнала неизлечимо болна на смъртно легло. Малко преди да умре, тя извикала мъжа си и му казала:– Виж, аз умирам, всичко е безнадеждно. Преди това обаче трябва да се изповядам пред теб и да ти призная, че съм ти изневерявала няколко пъти и то с най-добрия ти приятел, с комшията и с трима твои колеги.– Знам, скъпа, знам – отговорил спокойно мъжът – аз за това те отрових.
