5734
"Това е национален празник, който се прави само в Пловдив!" Мнение, изказано по повод отбелязването на Съединението
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Един човек вместо мастика викал мастиска. И влиза той в бара и вика на келнера: – Шшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Келнера си замълчал. След малко пак: – Шшшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Тъй се повторило няколко пъти и накрая келнера му отвръща: – Ами стискай я и ти бе, кво чакаш.
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
Старшината командва войниците: – Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.