– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
Мутра отива на среща с директор на предприятие. Влиза при секретарката и пита, дали директорът е там. – Ами Господин Директорът в момента не е тук. Ако искате оставете си телефона и ще ви звънна, когато се върне. – Ти да не си луда, ма! Хиляда марки съм дал за телефончето, а ти искаш да ти го оставим…
Мъж върви по улицата и среща погребение. Но му прави впечатление, че носачите на ковчега са го обърнали на късата му страна. Той ги спира и ги пита: – Момчета, кого погребвате? – Тъщата – отвръща единият. – А защо носите ковчега на една страна? – Защото като я обърнем по гръб и започва да хърка!
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…
