877
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
Бивш служител в ресторант за бърза закуска работи в аптека: – Касата е свободна, следващият.Клиентът казва: – Един пакет презервативи. – За тук или за в къщи?
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: – Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: – Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: – Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Момче и момиче се целували в кола извън града. Когато нещата започнали да се разгорещяват, момичето казало: – Може би съм пропуснала да спомена – аз всъщност съм проститутка и тарифата ми е 20 долара за секс! Момчето не казало нищо – извадило пари и платило, след което двамата продължили… След секса момчето запалило цигара и седнало зад волана. Момичето учудено попитало: – Защо не запалиш колата и да се връщаме в града? – Ами, може би съм пропуснал да спомена – аз всъщност съм шофьор на такси. От тук до града са точно 25 долара!
Три прилепа се събират и се уговарят да обиколят света и да разглеждат забележителности. След 3 часа се събират на същото място, от което са тръгнали. Първият казал: – Виждате ли я еееееееееееееееееееей онази там река, дето се синее в далечината? – Виждаме я. – Е аз ходих е до том. Вторият казал – А виждате ли я еееееееееееей тази там планина, дето опира в хоризонта? – Виждаме я. – Аз ходих зад тази планина. Третият, най-опърпаният казал – А виждате ли го ей това дърво тука? – Виждаме го. – Е аз не го видях.
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!