Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
При ветеринаря: – Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца – какво да го правя? – Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. – Защо не гори огъня? – Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
В Лондон. Двама мъже разговарят. – Как е фамилното ви име? – Шекспир. – О, това име е много известно! – Че как иначе! Вече двайсет години разнасям мляко в района.
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Из отчет на полицаи след обиск в нелегална спиртоварна: "След извършеният обиск, аз и сержант Михайлов изпитахме известни трудности да намерим вратата. Тъй като той заспа в тоалетната, се принудих да го оставя там и да се прибера сам. Защо обаче съм донесъл със себе си въпросната врата нямам спомен…"
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
