4454
Васил Левски и неговия съдружник обират местната поща, за да имат пари за възстанието. Из контролно по история
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: – Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? – Ами има бе, майна, що да няма… – Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката? – Съвсем не, господин старшина!