9379
Сърдечният овчар поглежда към овцете и чак сега забелязва колко много са те, но всички са черни, няма бели. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял: – Къде беше ма, пребивам те. Катеричката: – Не ми се карай, да знаеш само – хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха. – Бе какви три дни, нали те няма от сутринта. – Ама аз дойдох само за малко.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.