Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Три момченца седят на пясъчника в парка, пушат цигари и пият биричка. Покрай тях минава жена, вижда какво правят и гневно пита: – Какво правите тука, бе? Защо не сте на училище? Едното хлапе поглежда към другите, прави някаква физиономия, обръща се към жената и казва: – Ти луда ли си, ма? Кой тръгва на училище на пет годинки!?
– Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! – Какво имаше в нея? – Нищо! – А в кутията?
Мъж получава годишна премия за добра работа. От радост се натряскал до припадък. По пътя към вкъщи, паднал под едно дръво, заспал и се наакал в гащите… Събудил се по едно време, допълзял до вкъщи, съблякал се в коридора и легнал да спи. По едно време се събужда, защото някой го бута и крещи. Гледа – жена му, ядосана, му завира насраните гащи под носа с викове: – Какво е това!? Какво е това!? Мъжът мълчаливо става, отива в банята, разравя коша с мръсното бельо, накрая изважда едни мръсни женски бикини, тиква ги в лицето на жена си и пита: – А това, какво е? – Как какво, това ми е месечният… – А на мен пък ми е годишният! – посочва мъжът своите гащи…
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Андропов излязъл с предложение да бъде уеднаквено астрономическото време в света и се мотивира така: – Честитя Новата Година на японския си колега, а при тях тя била преди 5 часа. Обаждам се на Рони да му честитя – тя ще бъде след 8 часа. Обаждам се на папата да му изкажа съболезнования за покушението, а то още не било извършено!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
