Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4396

    "Запечени картофи с бекон" – "Constipated potatoes with beacon" (Из меню в ресторант в Созопол)

  • 11975

    Ръководител(ка) на катедра, роднина на ректора, провежда катедрен съвет: -Трябваше да направя доклад за дейността на катедрата във връзка с акредитацията. За тази цел взех стария доклад, подготвен от предишния ръководител. „Копнах го“ (т.е. копирах го), пейстнах го. Щях да го и принтирам, но разбрах, че трябва да се добавят две изречения. Колеги, който Вас ще ми помогне с формулировките им?

  • 10028

    В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.

  • 2113

    Какво е определението за скелет?Прокажен пред вентилатор.

  • 7320

    Продава се дог. Яде всичко. Много обича деца Обява

  • 10010

    Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел. – Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият. – Кой е той? – Бях сигурен, че и ти не го знаеш…

  • 7664

    Болестта на Нонка може да бъде от преумора, от наследствени гении, от туберкулоза и много, много други неща. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 7361

    Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. – Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява: – В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява: – В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…

  • 9372

    "Тройка кебапчета с повече кюфтета." Поръчка в ресторант

  • 7272

    Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала: – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание, и един се обадил: – Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо… – Добре, добре – прекъснала го изнервена дамата – я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание, и се обажда друг: – А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: – А помните ли как го очистихме оня на Витоша?

  • 7926

    Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.

  • 6661

    Жените, свикнали с петвековното робство, се прекарвали на Искъра. Из тема по литература в седми клас

  • 2259

    Питат един зет на погребението на тъщата му: – Как почина старата бе? – От секс. – Е как така… не беше ли вече стара за тия работи? – Не бе… прееба се по стълбите…

  • 846

    само по себе си мисленето е нещо трудно и малко хора го притежават. Химически факултет на СУ – проф. Борислав Тошев – Физикохимия II ч.

  • 53

    По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".

  • 4954

    Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.