Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Двама геймъри разговарят за живота: – Живота е игра с много тъп сюжет. – Да, но каква графика има само!
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
Чирак в строително-ремонтна бригада получил задача да боядиса прозорците в квартирата на шефа на фирмата. След час той се обажда на шефа и докладва: – Шефе, прозорците са боядисани. Да боядисвам ли и дограмата?
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
След корабокрушение се спасили само 4-ма души – пияница, студент, невярна съпруга и верен съпруг. Спасили се, защото на пияницата морето винаги му е до колене, студентът ще изплува винаги на всяка сесия, невярната жена ще намери изход от всяко положение, а верният съпруг е тъп като коркова тапа.
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
