2888
Нека разгледам за простота едно просто тяло. Учителски
Прибира се Гарабед вкъщи, влиза в спалнята и гледа най-добрия му приятел Киркор в леглото със жена му. Отчаял се Гарабед, отива в кухнята, вади шишето с водка и започва да пие чаша след чаша. След малко влиза Киркор, закопчава си ципа, сипва си една чаша водка и казва: – Ех, Гарабед… Сега ще започнат едни съмнения, едни подозрения…
Из свидетелски показания: – Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.