Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?
– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма. – Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа? – Занимавах се с политика. Бях министър. – И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? – Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…
Разговор в театъра: – Тази вечер имаме много слабо посещение. – Къде има повече хора? В партера или на балкона? – На сцената са най-много.
