Един борец имал рожден ден. Решил да си купи една торта за празника и отива в сладкарницата. Харесал си той тортата, поръчал я и продавачката пита: – Господине, на колко парчета да я нарежем – шест или дванайсет? Борчето помислило малко и отговорило: – На дванайсе ма, я виж колко съм голем нема да ми стигнат шест парчета!
Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара. Бизнесът потръгнал много добре… Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен: – Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога? Мъжът отговорил: – Не, аз съм данъчен инспектор.
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
В казармата току-що пристигнал млад войник пита един от старата служба: – Как сте с храната? – Храната тук е много разнообразна. Една и съща супа има осем различни наименования…
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
