4439
Срещат се двама бивши съученици след доста години. Единия: – Наскоро се ожених. – Покажи снимка. – Ето, виж! – Нищо, има и по-страшни! – МОЛЯ?! – Извинявай, няма по-страшни!
Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва – салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета – почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал: – Господине, имате ли нещо против да оправим сметката? – Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли – отвърнал мъжа. Келнерът се оттеглил и след малко се върнал: – Няма проблем, господине, управителят е съгласен. – Чудесно! – казал нашия – дай тогава една порция миди и стискай палци!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
– Защо Шерлок Холмс си няма приятелка? – Елементарно: Уотсън!