Изпратили две кучета – Лайка и чау-чау, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Лайка: – Лайка! – Бау-бау. – Натисни червеното копче! След един час викат Чау-чау: – Чау-чау! – Бау-бау. – Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: – Ало, блондинката! – Бау бау? – К"во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!
Шерлок Холмс и д-р Уотсън вървят из полето и стигат до купчина лайна. Холмс казва: – А ето тук, Уотсън, за пръв път срещнах Баскервилското куче.
Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: – Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: – От 1000 години. Папагалът казал: – Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
