Говорят си американка, французойка и българка. Американката казва: – Аз на моя като му казах той да чисти и да готви не го видях две седмици. После се върна вкъщи и всичко почна той да прави. Французойката: – Е, ми то и аз като му казах на моя, че той ще пере и готви и аз не го видях две седмици. После си събра багажа и си замина. Българката: – Аз, като му казах на моя, че вече само той ще чисти и готви и аз не го видях две седмици. На третата почнах да го виждам с едното око…
– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко? – Долари, госпожо. – Правилно! А французите какви пари имат, Марийке? – Франкове, госпожо. – Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо? – Ние нямаме пари, госпожо!
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
