54
"Моето семейство и други животни" Джеръл Даръл…
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…