7432
Положението на Балканите е като цикъла на стара мома – не се знае кога ще прокърви. Учител по география в 91 НЕГ София
На студент му провървяло. Успял да намери хубава квартира с нисък наем. Колегите му идват на гости и той ги развежда из жилището. – Това е кухнята, това е спалнята, това е хола… – А, този чук и тази тенджера закачена на стената, за какво са ти? – пита един от колегите. – Това е говорящ часовник. – Аз никога не съм виждал такъв. Ще ми покажеш ли как работи? – Гледай, – казал студентът, взел чука и с всичка сила ударил по тенджерата. От другата страна се чуло: – ВЕЧЕ Е ДВА И ПОЛОВИНА, МАМИЧКАТА ТИ ДА Е…..!
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
Едно малко момиченце отива в зоомагазина, усмихва се на продавача и му казва: – Искам да си купя едно зайченце. – Добре, кое зайче си избираш? Това сивичкото с бялата пухкава опашчица или това черничкото с големите тъжни очички? Момиченцето се усмихнало и казало: – Честно казано на моя питон му е все едно!
– По какво можете да познаете дали един адвокат лъже? – Като лъже му мърдат устните.