Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
Отива един скелет на зъболекар. След прегледа пита: – Е, как е? – Абе, зъбите са ви добре, но венците…
Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола. – Ще ме линчуват – шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин. – Спокойно, Щирлиц, още само седем – успокоява го Блохин.
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
