Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
След тежка животоспасяваща операция близките на пациента се явявят при опериралия го хирург и му връчват пачка с банкноти.– Как мислите докторе ще живее ли?Докторът брои внимателно парите:– За сега не!
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
