4157
"Пиян Мерцедес буторяса пешачка" Заглавие във вестник
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: – Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. – Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: – Кой беше? – Някакъв идиот, искаше да го бутна. – И ти какво направи? – Пратих го на майната му! – Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: – Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: – Тук съм! Ела тук! – Къде тук? – Тука бе, на люлките!