На кръстовище Москвич се удря във Волво. От Волвото излиза мутра и с широка усмивка на уста се приближава към Москвича. От Москвича излиза дребен човечец и изплашено следи какво ще предприеме мутрата. Мутрата продължавайки да се усмихва: – Ех, братле! И на тебе ли ти писнаха тия вицове за Мерцедеса и Трабанта?
Класическа ситуация – Трабант се удря в голям черен Мерцедес. Шофьорът на Трабанта е в ужас, но решава, че така и така е мъртъв, поне да си направи кефа. Изскача от колата, вади една манивела от багажника и започва да троши Мерцедеса. Чупи стъклата, огледалата, изкривява ламарините… Накрая оглежда, какво е направил, сяда в Трабанта и си заминава. В Мерцедеса седят две мутри. Единият с мъка затваря провисналото си чене и казва: – Ебаси, а представяш ли си, кво щеше да стане, ако ние го бяхме ударили тоя…
В поликлиниката: – Докторе, при вас ли си забравих бикините преди малко? – Не, аз съм зъболекар. – Аха… Сигурно са останали при очния доктор.
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
