Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
Имам един познат със странен талант. Той умее да намира разни вещи, преди някой да си ги е изгубил.
Питат радио Ереван: – Защо на арменските жени са им криви краката? – Затова пък са космати.
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Говорят си майка и дъщеря: – Дъще, ти порасна. Ще трябва да се жениш. Знаеш ли какъв трябва да бъде мъжът ти? – Не. – Мъжът ти трябва да е богат, стиснат и глупав. След време дъщерята се хвали: – Мамо, намерих го. Богат, стиснат и глупав. – Как го позна, дъще? – Покани ме на вечеря в Шератон – явно богат. Много стиснат – накара ме да си платя сметката. Също и много глупав – вечерта като ме еба ми сложи възглавницата под гъза, а не под главата.
Свекърва и снаха си говорят. Свекървата: – Тъй като ще живееш доста време в нашата къща, ще ти кажа, че има три правила, които трябва да спазваш. Първо, когато видиш, че китката ми е на ляво, значи съм в добро настроение. Второ, когато видиш, че китката ми е в средата – по-далеч от мен, защото не ми е весело! И трето, когато китката ми е от дясно, не мисе мяркай пред очите! Снахата отговорила: – Е, и аз имам някой правила: когато ме видиш, че съм седнала крак върху крак, пия си кафето, пуша си цигарата да знаеш, че ми е все тая на къде ти гледа китката!
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. – Съпругата ми – отвърнал непознатият. – Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина? – Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. – Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: – Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? – Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.
