Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
Попитали Радио Ереван: – Може ли човек да пръдне по време на атомна бомбадировка? – Може, стига да си намери задника! – отговорили от радиото.
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Пациент е на преглед при доктора със силни болки в стомаха. Доктора го пита: – Какво си ял напоследък? – Ами едни миди ядох снощи… – Случайно да ти замирисаха на лошо като ги отваряше? – Ама то трябвало ли да ги отварям?
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. – Ще го разстреляме! – предложил Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев. – Ще го обесим! – рекъл Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! – Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.
