В Лондон. Двама мъже разговарят. – Как е фамилното ви име? – Шекспир. – О, това име е много известно! – Че как иначе! Вече двайсет години разнасям мляко в района.
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.
Младеж отива на дискотека. Там си харесал една девойка. Отива при нея и тихо я пита: – Искате ли да танцувате с мен? Девойката възмутено крещи с цяло гърло: – Няма да спя с тебе!!! Цялата дискотека паднала от смях. Младежът бил готов да се скрие в земята от срам. След няколко минути девойката се приближава към него и го моли за извинение: – Не се сърди! Аз уча психология и ми беше интересно, как ще реагираш в такава ситуация, а също така и реакцията на тълпата. Младежът я погледнал възмутено и с цяло гърло извикал: – 100 лева за една свирка!!!!!!
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
