1229
Да приберем до зърно хляба на народа! Лозунг по време на жътва
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка: – Ами сега, аз съм без билет… – Аз пък си имам – радва се заекът. – Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката. Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока: – А какво е това в джоба ти? Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва: – А, нищо особено, снимката на един приятел…
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.