3513
"България – красива природа; дългогодишна история; преуспяваща индустрия; значителна площ; чиста околна среда; миролюбив народ; приятна обстановка (мила жена, компания, една бира – какво му трябва на човек?!) – продава се…" Обява
Попитали Радио Ереван: – Защо петела пее цял живот? – Защото има много жени и нито една тъща.
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Един си направил Web страничка и за кеф сложил Random MIDI. Среща той двама приятели, посетили му страничката: – Много тъпа музика бе човек – слагай метъл бе човек! – казал първия. – Абе това не е ли метъл? – намесил се втория.
Попитали радио Ереван: – За какво му е на човека нос? – На мъжете им е за красота, а на жените, за да има какво да пъxат там, където не трябва.
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Попитали радио Ереван: – По какво си приличат учените от XVII-ти век? – Ами… всичките са мъртви.