4586
Не ме правете на луда, аз не съм паднала от Марс, а и дори да съм паднала от там, съм паднала много преди вас. Учителка по химия във френската гимназия
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.