10969
Вие можете да посетите руското православно гробище, намиращо се недалеч от тук, където се съхраняват бележити руски поети, писатели и художници ежедневно без четвъртък. Из туристическа брошура.
Пиян мъж се качва в автобуса и казва на седящата пред него жена: – Я, какво е това на коленете ви? Да не е шимпанзе? – Как не ви е срам? Това е детето ми!! – Добре бе, не се обиждай! Като не е шимпанзе, сигурно е орангутан! … Или горила?… Не издържала жената и се разплакала. Пътниците започнали да крещят на пияницата. Автобуса спрял. Появил се шофьора и изхвърлил пияницата. Връща се след това в автобуса и казва на разплаканата жена: – Моля ви, успокойте се, не плачете. Ето ви вода… По-добре ли сте?.. – …да, …благодаря ви, толкова сте мил! – Е добре,..ако искате да купим и банан на вашата маймунка?
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
Три мухи се срещат. Едната била много дебела, другата средна, а последната само по скелет. Започнали да си споделят: – Аз – казала дебелата – живея в луксозен ресторант. Щом видя някоя вкусна супа, събирам крилата и падам вътре в нея. Клиента ме вижда и вдига скандал, след което му носят нова супа, а аз ям до насита. – Аз – казала среднодебелата муха – живея в работнически стол. Като видя супата падам в нея, а работника ме загребва с лъжицата и ме изхвърля с малко супа. – Ох- проплакала третата муха – аз живея в студентски стол. Като видя супата, падам вътре, а студента се провиква: "Ура, мръвка" и като ме засмуче….
Мъж влиза в банка и вика: – Всички на земята, това е обир. След малко: – Всички ли сте на земята, защото съм си забравил очилата?
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…