19
– Защо изоставяш мъжа си? – Защото ме заблуди! Едно време ми разправяше, че в леглото е като орел! – И какво? – Ами аз да не съм орнитолог? Откъде да знам, че орлите правели секс веднъж в годината?
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Влиза един каубой в бар, отива до бармана: – Едно малко уиски! Барманът: – 5 цента! Каубоят се учудил на евтинията, изпил уискито и поръчал пак: – Едно голямо уиски! Барманът: – 5 цента! Онзи се учудил още повече и поръчал: – А бе, я дай направо една бутилка от най-хубавото уиски! – 5 цента! Каубоят не се стърпял и попитал: – А бе, що е толкова евтино при тебе? – Защото в момента собственика ебе жена ми, пък аз тука му ебавам майката…
Един човек си върви по улицата.Изведнъж чува папагал да му говори.Приближил се и папагала започнал да му вика:Ей,тъпак!Човекът се ядосал.Накрая решил да купи папагала.Взел го и се прибрал у дома си.Пъхнал папагала в един чувал и го завъртял.Когато спрял и извадил птицата,папагала казал:Мале,10 минути земетресение само аз и тоя тъпак оцеляхме!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.