5552
Не ми е приятно да влизам и да гледам, че едно стърчи, а друго виси, и, че столовете са изръбени.
В ъгъла на малка кръчма стои пиано, покрито с прах. Един клиент пита собственика: – Защо не изхвърлите това пиано, след като вече за нищо не става? – Да го изхвърля? А на какво ще ме посъветвате да стъпвам, за да си навивам стенния часовник?
Питат един синоптик: – Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето? – Времето – да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
Един физик, химик и садист решили да изследват един стар скелет. Пръв в залата влиза химикът. Излиза след един ден и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза химикът. Излиза след една седмица и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза последен съдистът. Една година се чува само:"ох","ау" и накрая излиза доволен. – Скелетът е на 5000 години. – Как разбра бе? – Призна си го мръсникът!
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: – Видя ли какво направиха американците? – Видях, другарю Брежнев… – Е, тогава и ние ще направим нещо! – Какво, другарю Брежнев? – Ами … ще кацнем на Слънцето! – Ама как – та там температурата е милиони градуси… – Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!