Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!
Доктор към пациент: – Имам за вас една лоша, една добра и една великолепна новина. С коя да започна? – С лошата. – Вместо десния ви крак сме отрязали левия! – А добрата? – После отрязахме десния, но се оказа, че той е бил здрав! – А великолепната? – Един пациент от съседната стая иска да купи обувките ви!
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича… 19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде… 20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
