Блондинка се явява на изпит в Музикалната академия. Един от изпитващите казва: – Значи Вие сега ще застанете с гръб, а ние ще натиснем един клавиш на пианото и вие трябва да познаете…. Обръща се тя, чува се тон. Обръща се с лице към комисията, поглежда ги един по един и в един момент посочва един от професорите и тържествуващо казва: – Ти го натисна!
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла. – На мен ми викат "Ваше преосвещенство" – казва епископът. – А пък мен ме наричат "Ваше превъзходителство" – казва посланикът. След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал: – От нас тримата, аз съм с най-висок ранг. – Какъв си пък ти? – в един глас питат двамата. – Данъчен! – Е защо да си с най-висок ранг? – Защото като ме видят търговците и веднага викат – "О господи, пак ли си ти!
