1191
Потънал кораб. Към самотен остров след цяла нощ плуване едва-едва, с последни сили се приближава по чудо оцелял пасажер. На острова го чака също по чудо оцеляла жена му: – И къде се мота цял ден, ако мога да знам? Корабът потъна още вчера!
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
Семейството на някакъв богаташ било на почивка на морето. Изведнъж от водата се чул женски вик: – Помощ, давя се! Богаташът се провикнал: – Хора, не мога да плувам! Давам хилядарка на този, който спаси жена ми! Скочил един и я измъкнал. Отишъл при богаташа, оня се вгледал в жената и казал: – Извинявай, братче, ама е станала грешка. Това не е жена ми, а тъщата. Спасителят казал: – Жалко… Колко ти дължа тогава?
На кръстовище Москвич се удря във Волво. От Волвото излиза мутра и с широка усмивка на уста се приближава към Москвича. От Москвича излиза дребен човечец и изплашено следи какво ще предприеме мутрата. Мутрата продължавайки да се усмихва: – Ех, братле! И на тебе ли ти писнаха тия вицове за Мерцедеса и Трабанта?
– Грипът не е толкова страшен, по-страшни са усложненията след него. Знам това от личен опит. Точно след като изкарах грипа се омъжих за участъковия лекар.
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!