По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка – напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" – поскъпне ряпата, спре на "Т" – телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: – Фсичко!
Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Мъж седнал на бара и си поръчал двойно мартини. След като го изпил, погледнал в джоба си и поръчал отново двойно мартини. След като изпил и него отново погледнал в джоба си и пак си поръчал същото. Барманът казал: – Ще ми кажеш ли защо всеки път, след като погледнеш в джоба си, порачваш по едно двойно? – В джоба имам снимка на жена ми. Когато започне да ми изглежда хубава, разбирам, че е време да си вървя в къщи.
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава. Първо място взел студент от НСА. Той забил 5 гвоздея. Второ място – студент от УНСС – 4 броя. Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея. Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит – пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат: – Колко ти писа? – Отличен! – И какво, много ли те разпитва? – Не, само един въпрос ми зададе. – И какъв беше? – "Госпожице, какво ще правите довечера?"
Слона бил педераст.Отишъл веднъж при врабчето и му казал: – Врабченце влез ми отзад и ми излез през хобота. – Ама как така? – казало врабчето. – Абе давай бе! – Добре. Влязло врабчето, след малко излязло. – А сега може ли да си вървя? – казало врабчето. – Аaa, не, къде ще си ходиш? Айде пак! – казал слона. – Ама… – Няма ама, пак. – Добре. Врабчето пак излязло и казало: – А сега може ли да си вървя? – Неее, къде ще ходиш? Айде пак. – Ама… – Няма ама, пак. Врабчето пак излязло и казало: – Аз вече ша си ходя. – Няма! Айде пак за последно. – Ама за последно? – попитало врабчето. – Да. – отговорил слона. Врабчето влязло, слона си пъхнал хобота в задника и казал: – Айде сега мастурбирай!
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
