Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
Вървят двама полицаи и гледат на едно дърво – някакъв се обесил. Единият казал: – Абе, какво ще се занимаваме с тоя – само проблеми! Я да го вдигнем и да го окачим на някое дърво на съседната улица, там е друг участък, да му мислят колегите от другия участък. Така и направили. След малко по съседната улица минават двама полицаи от другия участък: – Я! Тоя пак си виси тука!
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.
