Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
Синче на системен администратор го моли: – Тате, разкажи ми пак приказката за добрия, схватлив и интелигентен потребител…
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Син се обажда на майка си: – Мамо, ще се женя! – Много се радвам, сине! – Ама да ти кажа отсега – тя е негърка… – Е, няма нищо, ние не сме расисти. – И малко накуцва, и недовижда с едното око… – Е, щом си я харесваш. – И има четири деца. – Няма лошо. – И всичките ще живеят с нас. – Нека заповядат – идвайте вкъщи. – Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент? – Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората. – А ти? – А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва: – Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия. Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи. – Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога – ще ти дам петдесет лева. Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита: – Какво е разстоянието от земята до луната? Инженерът мълчаливо подава пет лева. – Твой ред е. Инженерът пита: – Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири? Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите: – ОК, плащам. Кажи сега отговора. Инженерът мълаливо му подава пет лева и продължава да спи.
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
