Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Момиченце си играе на улицата. Изведнъж намира пистолет. На пистолета пише: "На старшина Петров, за отлична десетгодишна служба в полицията…". Оглежда се момиченцето и вижда на кръстовището един полицай. Притичва до него и пита: – Чичко, чичко, това да не е твоят пистолет? – Не малката, не е моят, моят вчера го загубих…
Клиент си поръчва риба в ресторанта. Келнерът му я носи, но рибата в чинията е страшно изкривена. Клиентът пита: – Защо е такава крива тая риба? – Ами хванали са я точно на завоя…
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
