1609
Само чудо спаси сервитьорка от "Двете халби", след като случаен куршум я удари в меките части, където стоял мобилният й телефон. От статия във в."Стандарт" (27.08.2002)
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: – Ще излети. – Няма да излети. – Ще излети бе! – Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: – Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: – Служа на Съветския Съюз!
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…