Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: – Какво има? – пита бореца. – Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам тостер! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: – Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам печка! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? – се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: – Какво искаш? – Няма ли да ме помолиш още нещо? – го пита бореца. – Ееее! За това ли ме изкара от банята? – се възмущава човека с трабанта…
Един сервитьор станал полицай. Попитали го какво най-много харесва в новата си работа. – Това, че клиентът никога не е прав!
Две бабички си приказват: – Миче, пък Пена умря. – Да умря, ама я лекуваха професори.
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
