2057
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Полицейска хроника от 15 декември: На територията на лятното кино са открити две блондинки със силни признаци на замръзване. Благодарение на Бърза помощ, двете са спасени. След овладяване на положението, двете пострадали са заявили пред следователя в Пирогов, че са чакали да започне филма "Затворено през зимата".
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му малко момченце. Инкасаторът: – Имате тук едни сметки за плащане… Хлапето се провиква към къщата: – Мамо, мамо, чичкото пак е дошъл за пари! Имаш ли да му платиш, или да излизам да си играя на двора?
Мъж седнал на бара и си поръчал двойно мартини. След като го изпил, погледнал в джоба си и поръчал отново двойно мартини. След като изпил и него отново погледнал в джоба си и пак си поръчал същото. Барманът казал: – Ще ми кажеш ли защо всеки път, след като погледнеш в джоба си, порачваш по едно двойно? – В джоба имам снимка на жена ми. Когато започне да ми изглежда хубава, разбирам, че е време да си вървя в къщи.
Вървят си заека и мечока през гората и изведнъж – хоп, хващат златната жаба. Тя им казва: – Пуснете ме, ще ви изпълня по три желания и на двамата! – Ами добре, – казва мечока – моето първо желание е всичките мечки в гората да станат женски! – Готово, – казва жабата – а ти, Зайо? – Аз искам каска! – Хе-хе-хе, – смее се мечока – егати тъпото желание. А на мен второто ми желание е всичките мечки и в съседната гора да станат женски. – А аз искам мотор! – казва заека. Махва жабата и хоп – всичките мечки в съседната гора и те стават женски, а заека е качен на мотор. – Третото ми желание е всичките мечки по целия свят да станат женски! – казва мечока. Заека стяга каската, припалва мотора и отдалечавайки се вика на жабата: – А на мен третото ми желание е мечока да стане педераст!
– Ало, радио Ереван? – Да. – Оня ден слушах по вашето радио много интересна политическа дискусия. Днес обаче едва-едва ви хващам, много лошо се чува… – Вече излъчваме от Сибир.
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…