Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Мъж се връща от среща с любовницата си и усеща, че много мирише на женски парфюм. Отива до кръчмата, пие една мастика – пак ухае на жена. Пие втора, трета накрая се залива с мастика и леко опиянен и добил кураж отива вкъщи. На вратата жена му го помирисва: – Простак, колкото и женски парфюм да излееш отгоре си пак ще усетя, че си ходил в кръчмата!
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…
