2842
В гъстата му като гора брада ние намираме тайната на неговата вълшебна поезия.
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: – Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. – Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: – Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!