6264
Съдията пита шофьора: – Как стана така, че автобусът се блъсна? – Нямам представа! През това време продавах билети.
В Североизточна България отново рязко се е повишила безработицата, предаде бившият ни кореспондент от Добрич.
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?
– Кой мъж примамва жените, а след това ги превръща в чудовища? – Фризьорът!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Питат радио Ереван: – Как се казва Централният затвор в Белград? – Югославски бизнес център.
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. – Съпругата ми – отвърнал непознатият. – Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина? – Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. – Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: – Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? – Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.