– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото: – Колега, имам една добра и една лоша новина. – Започни по-добре с добрата новина – казала другият. – Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че объркахме входа.
Човек си кара кола и го спира полицай: – Не сте си сложил колана, глобата е 5 лева. Колата тръгва, като преди това шофьора си слага колана и след 500 метра пак го спира полицай. Поглежда в колата и вижда че човека вътре е с колан, проверява колана и казва: – Колана е хлабав – глобата е 5 лева. Човекът тръгва, но преди това си стяга колана. След 500 метра пак го спира полицай. Вижда, че е с колан, проверява – колана е яко стегнат, и казва: – Гледай го пък тоя, за 5 лева ще се удуши.
Учител пита ученик: – Кога е твоят рожден ден? – На 6 ноември. – А коя година? – Как коя – всяка година!
