Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: – Да? – Чапай, недей да ходиш до тоалетната! – Ама защо? Кой се обажда? – Петка. – Откъде се обаждаш бе? – От Америка.
