9428
– Когато се запали къщата ми, аз скочих, втурнах се в съседната стая и изнесох тъщата на ръце… – Не се огорчавай, при такива обстоятелства човек лесно губи ума си…
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!