Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…
Попитали радио Ереван: – Защо на евреите са им големи носовете. Радиото отговаря: – Защото въздухът е безплатен.
Марийка към Иванчо, загледан в телевизора: – Какво дават? – Парламентарен контрол… – Тюх – тоя сериал по-дълъг от латиноамериканските
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
Тече руското предаване "Какво, Къде, Кога". Водещият казва: – Внимание, въпрос задава новобогаташа Коля Коля на видеозапис: – И така приятели аз съм Коля. Преди година дадох 10 000 долара на заем на моя приятел Митя и той не ми ги върна. Преди 6 месеца дадох на моя приятел Митя 50 000 долара и той пак не ми ги върна. – И така въпросът. Какво има в черната кутия?
Младеж кандидатства за работа в метеорологичната служба. – Имате ли някакъв опит? – го питат. – Да – отговаря самоуверено той. – Три пъти вече печеля на тото!
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: – Ние можем да премахваме апандисит… Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: – През аналното отверстие… Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва: – Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място. – И какво ви каза? – Да вървя по дяволите. – Е, и? – Идвам право при вас.
