Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Фризьор към клиента: – Казахте, че искате да запазите къдрицата отпред, нали? – Да, ако обичате! – Ето, отрязвам я и сега ще ви я опаковам…
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
Мъж върви по релсите, а отзад се приближава влак и му свири. Мъжът се обърнал, погледнал го и си продължил. Влакът го блъснал. След три седмици той се прибрал от болницата вкъщи, седнал в кухнята, а жена му сложила на котлона чайник с вода. По едно време чайникът засвирил, жената влязла в кунята и видяла мъжа си да удра чайника с една тояга с всичка сила. Жената: – Какво ти става?! Полудя ли? – Трябва да се размазват, докато са още малки!!!
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
