667
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
В един козметичен магазин е поставено всевиждащо огледало, което поглъща всеки, който излъже. Един ден покрай него минават блондинка, брюнетка и червенокоса. – Ауу, мисля, че съм отслабнала! – казала брюнетката и огледалото веднага я глътнало. – Ихаа, мисля, че съм се разхубавила! – възкликнала червенокосата и огледалото глътнало и нея. На свой ред минава блондинката: – Хм, мисля… – и огледалото я глътнало.
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!