6672
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. – Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка. – Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…