Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба й я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди. Момичето така и сторило, но през нощта мъжът й намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата й рекла: – Ама от какво толкова се плашиш бе, дъще… ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде…
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
