Крикор и Гарабед решили да крадат луканките от един балкон. Качил се Гарабед на балкона и започнал да ги подхвърля на Крикор, но в това време ги видял дежурният полицай: – Какво правите бе, вие тука? – Слагаме украса за Нова година, г-н старшина. – Е, тя Нова година я посрещахме оня ден, бе. – Гарабед, сваляй украсата, закъснели сме, хората са я посрещнали Новата година още оня ден! – провикнал се Крикор.
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!
Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: – Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?
