Един човек вместо мастика викал мастиска. И влиза той в бара и вика на келнера: – Шшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Келнера си замълчал. След малко пак: – Шшшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Тъй се повторило няколко пъти и накрая келнера му отвръща: – Ами стискай я и ти бе, кво чакаш.
Попитали радио Ереван: – Кой е най-хубавият град в света? Отговор: – Естествено, Ереван. – А какво ще стане с най-хубавия град, ако американците пуснат атомна бомба върху него? След дълго мълчание радиото отговаря: – Тбилиси също е хубав град.
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
