Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
Влиза една мадама в бара. Отива до бармана и поръчва: – Една голяма водка. Изпива водката, поръчва още една и така докато припаднала на масата. Посетителите от мъжки пол забелязали в какво състояние е мацката и й се изредили отзад. На другия ден същата мадама влиза в бара отива при бармана и поръчва: – Един голям коняк. – Но вие пиете водка, възкликва бармана. – Абе спирам с водката, от нея нещо ме боли задника!
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Жена към мъжа си: – Ей, знаеш ли каква реклама гледах? Разработили са нови домашни роботи, които възприемат команди гласово и визуално. Например, ако кажа боклук и посоча нещото за изхвърляне, роботът ще го изнесе при кофата за смет! Супер, нали? Искам такъв подарък за рождения ден! – А, и дума да не става! Това значи, че при всяко наше скарване ще спя до кофата за боклук.
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
