Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня". Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: – Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: – На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: – Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: – На канала!
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
Капитанът обяснява на войниците същността на земното притегляне. – Когато например хвърлим камък нагоре и той падне на земята, това означава, че върху него действа силата на земното притегляне. – А ако камъкът падне във вода? – пита един новобранец. – Това нас не ни засяга – отвръща капитанът. – С това нека се занимават във флота!
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
