На маскен бал в училище всички деца се маскирали подобаващо: на животни, зверове, призраци и други. Иванчо си намазал лицето с лютеница и си напълнил устата с прясно мляко. Когато го попитала учителката на какво се е маскирал, Иванчо натиснал с юмруци бузите на лицето си, избълвал прясното мляко върху нея, и казал: – На гнойна пъпка другарко!
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
