5204
Атрибутите на Хектор са приземени! Изказване на учителка по литература
Един гражданин отива при шефа на полицията да подава оплакване и му се казва да почака защото има учение. Докато чака във фоаейто чува някой да вика „Карноба-а-а-ат“ и вижда как 10 полицаи с куфари профучават излизайки от едната стая и влизат в другата. След 5 минути същите полицаи тупур-тупур отново профучават от едната стая в другата. Това се повторило още няколко пъти и едва тогава гражданинът бил поканен да влезе при шефа. От любопитство гражданинът попитал какво е било това учение, а шефът отговорил : – А, нищо особено, тези полицаи в понеделник ги пращаме в командировка в Шумен, но в Карнобат ще сменят влака, та тази седмица репетират.
Прогноза за времето на радио Ереван за "Пролет – Лято"2003": "На четни дати ще вали, на нечетни няма да вали. Възможно е точно обратното."
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Едно момче пита майка си: – Мамо, мамо ами аз как съм се появил на бял свят? – Донесете един щъркел. – Мамо, мамо ами кака как се е появила на бял свят? – Ами един път баща ти ме целуна по бузата и на сутринта кака ти беше в леглото. – Ами мамо, ти как си се появила на бял свят? – Уффффффф.Ами мене ме донесе вълшебната фея. – Ами бе мамо в тая къща никой ли не прави секс бе?!
Една обикновенна сутрин: – Иване, ставай, че закъсняваш за училище! – Е, не ми се става бе мамо… – Трябва да станеш. – Мога да ти кажа две причини, за да не ходя на училище. Учителите ме мразят и учениците ме мразят. Ако ми кажеш ти две причини, за да отида на училище, ще стана. – Първо, си на 54 години и второ, си директор.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…