Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Един мьж влязъл в ресторант. Извикал келнера. – Имате ли печено пиле? – Да, имаме. – Ами на грил? – Да, имаме! – А… печено на фурна? – Да, имаме. – А… печено на скара? – Да, имаме! – Вкусни ли са? – Да. – Донесете ми тогава едно крилце. – Ляво или дясно?
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
