6456
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
Селски доктор кара колата си из село с луда скорост. Жена му казва: – Карай по-бавно, че ще ни спре селския полицай! – Няма, вчера му казах два дена да лежи на легло и да не става.
Срещат се хакер и евангелист. Евангелистът пита: – Колко пътя има до истината? Хакерът отговаря: – Два – UNDO и REDO!
Двама приятели пикаят на една стена. Покрай тях минава едно ченге, вижда ги и заповядва: – Спрете и приберете! – след което отминава. Двамата приятели тръгват, единия поглежа доволно другия и му казва: – Видя ли как го излъгах тъпото ченге,а? – Как бе? – попитал го другия. – Прибрах го, ама не спрях! – гордо отвърнал нашия човек.
Дете посреща майка си, която се връща от работа: – Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… – Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне! Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите: – Напускам те! – Защо? Какво съм направил? Тогава детето започнало да разказва: – Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… точно кокто мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!