Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
Варвят си Баба Меца, Кумчо Вълчо и Лисицата, на среща им забързан, уплашен тича Заека. Спират го те и го питат…– Какво става Зайо, защо тичаш, пак и си толкова оплашен???– Оххх, оставете се, Лавът толкова се е ядосал, реве и вика, че на всички, които имат три мъде им ги къса, мале, мале….– Е добре де, ти с три мъдета ли си??– Ох не, но той първо ги къса и тогава ги гледа…
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
Един човек си ходел по тротоара, но изведнъж някакъв с кола изгубил контрол и го бутнал леко. Отвътре излязъл шофьорът и казал: – Много се извинявам, не беше нарочно. Но пък да знаете само какъв късметлия сте, че ви бутнах днес – по професия съм шофьор на камион, ама днеска ми е почивния ден.
