Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват: – Мамка му, контрабандист! Да го спрем! – Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи. На другия ден пак: – Мамка му, дай да го глобим! – Не може, за една кутия не става. Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели: – Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата! – Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
– Келнер, защо цветята във вазата са изкуствени? – Защото сме вегетариански ресторант и преди като слагахме истински, клиентите ги мислеха за предястие.
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
Класическа ситуация – Трабант се удря в голям черен Мерцедес. Шофьорът на Трабанта е в ужас, но решава, че така и така е мъртъв, поне да си направи кефа. Изскача от колата, вади една манивела от багажника и започва да троши Мерцедеса. Чупи стъклата, огледалата, изкривява ламарините… Накрая оглежда, какво е направил, сяда в Трабанта и си заминава. В Мерцедеса седят две мутри. Единият с мъка затваря провисналото си чене и казва: – Ебаси, а представяш ли си, кво щеше да стане, ако ние го бяхме ударили тоя…
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
