388
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: – Къде е врагът? – Зад нас. – Тогава – напред!
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Девойка поканила гаджето си на гости. Дошъл той и тя го завела нейната стая. След час и половина майката, изгаряща от любопитство, надникнала в стаята. След това отива в кухнята и казва на мъжа си: – Абе Марине, знаеш ли, какво правят децата в стаята? Пушат цигари. – И какво от това? – отговорил бащата. – Ами днеска лапа цигара, утре може нещо друго да налапа…
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: – Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. – Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: – Кой беше? – Някакъв идиот, искаше да го бутна. – И ти какво направи? – Пратих го на майната му! – Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: – Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: – Тук съм! Ела тук! – Къде тук? – Тука бе, на люлките!