Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
В бара влиза полицай с гаджето си. Вади пищова, стреля във въздуха и извиква: – Внимание! Всички да оставят документите си по масите за проверка и да легнат на пода! Всички залягат. Гаджето прошепва нещо на ухото на полицая. Той казва: – Хм… Прощавайте… Сядайте си по местата. Забравих, че днес ми е почивния ден.
Един мьж влязъл в ресторант. Извикал келнера. – Имате ли печено пиле? – Да, имаме. – Ами на грил? – Да, имаме! – А… печено на фурна? – Да, имаме. – А… печено на скара? – Да, имаме! – Вкусни ли са? – Да. – Донесете ми тогава едно крилце. – Ляво или дясно?
Страдащ от хроничен бронхит отива при известен лекар. Докторът внимателно го преглежда и дълго пише рецепта. – Изглежда имате голям опит в лечението на бронхит – казва пациентът. – Aми да! Mоят го влача вече петнадесета година!
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
– Докторе, какво означава в моята диагноза "ЕГЗ"? – Един господ знае.
Попитали радио Ереван: – Кога човек трябва да си изпере чорапите? – Когато си събуеш обувките и чорапите останат вътре. – Кога трябва да си ги зашие? – Когато можеш да си изрежеш ноктите без да си събуваш чорапите. – Кога трябва да ги хвърли? – Когато можеш да си свалиш чорапите без да си сваляш обувките.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
