Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
– Ще желаете ли бира? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колелото съм, донесете ми минерална вода. След известно време идва келнера и носи бира: – Вече може да пиете бира, одеве някой ви е откраднал колелото.
Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва: – Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка… Другите пияници му казват: – Ами не помниш ли, снощи ги изпихме. – Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.
Един овчар си пасял овцете и си дъвчел един стрък трева. От планината се чул някакъв глас: – Иване-е, крадат ти жената. Овчарят започнал да бяга. Падал, ставал, търкалял се. После се спънал в един камък, ударил си главата в друг и казал: – Абе, аз защо бягам? Нито съм Иван, нито съм женен?!?
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
