6728
Реклама на БГА "Балкан": – Само с нашите полети можете да видите както този така и онзи свят.
Лекар към пациента си: – Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив! – Скочих, защото приятелката ми ме излъга. – Струва ли си за една лъжа да се самоубивате? – Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там…
– Знаеш ли кое е най-трудното в нашата работа? – пита фармацевт млад колега. – Кое? – Да измисляш все нови и нови имена на едно и също лекарство.
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.