Умрял Шерлок Холмс и попаднал в рая. Hа вратата стои апостол Петър и пита: – Кой си ти? – Аз съм най-добрият детектив на света. – Тогава отивай да намериш Адам и Ева, щото в рая се навъди много народ и не мога да ги открия изобщо. Шерлок Холмс влиза, а на другия ден води мъж и жена. – Ето ти Адам, ето ти и Ева! – Е как ги позна? – Елементарно – и двамата нямат пъп.
Мъж се спира пред един просяк на площада и го пита: – Защо си сложил десет шапки пред себе си? – Защото, когато преди години започнах да работя само с една, бях твърде наивен, като мислех, че тя ще може да ме изхранва.
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно. – Как те хванаха? – питат го шефовете му. – Ами на лекциите – всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха. Пращат друг шпионин, той се връща след месец. – Как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча – и ме разкриха. Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща. – Тебе пък как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията – всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.
