2798
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача: – В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали? – Шест! – обажда се един новобранец. – Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали – шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено… Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си: – Донеси си бележника! Изплашил се синът и отишъл при майка си: – Имам двойка, какво да правя? – Дай тук бележника. Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той: – Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!
Момче пита баща си: – Татко, какво е това политика? – Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи. Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето. Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило. През нощта то отива при майка си и гледа че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало. Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си… На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва: – Татко. разбрах що е политика! – Браво моето момче! – отговаря бащата. – Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат а бъдещето е цялото в лайна!
Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…