4700
– Никак не ми върви! Снощи поканих на ресторант едно много красиво момиче, а в салатата му, представи си, да има червейче! Момичето, естествено се развика: "Келнер, махнете веднага тая гадост оттук!". А тоя простак взе, че изхвърли мен!
– Никак не ми върви! Снощи поканих на ресторант едно много красиво момиче, а в салатата му, представи си, да има червейче! Момичето, естествено се развика: "Келнер, махнете веднага тая гадост оттук!". А тоя простак взе, че изхвърли мен!
Един терорист по време на полет се изправя, вдига една спринцовка и казва: – В тази спринцовка има вируса на СПИН, който ми се противопостави ще му го инжектирам! Българин съвсем спокойно става, взема спринцовката и почва да се боцка. – Какво правш, бе човек? – изумен е терориста. – Спокойно, ползвам презервативи – невъзмутимо го успокоява българина.
Хирург започва тост на някакъв банкет: – Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят… Някой се обажда: – А на онзи свят още повече!
Попитали радио Ереван: Кой орган е най-напрегнат при самозадоволяване? Радиото мислило, мислило и отговорило:– Ушите…
Прибира се мъж вечерта вкъщи след като не си е спал вкъщи през нощта. Жената: – Е, къде беше? Мъжа: – Скъпа, уредих се на още една работа, като нощна смяна. Жената: – И какво работиш? Мъжа: – Терорист. Жената: – Какво ще рече това? Мъжа: – Опитвам се да направя демографски взрив в страната.
– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.