11619
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
Блондинка влиза в кафе. Поръчва си нормално кафе. Сервитьорката носи поръчката.Блондинката: – Извинявайте, но това кафе мирише на пенис…Сервитьорката се изчервила, грабнала кафето и отишла при бармана.– Клиентката каза, че кафето мирише на пенис…Бармана вдигнал чашата, помирисал я и казал:– Кажи на клиентката да го пие с другата ръка…
Седи си пещерния човек пред пещерата и си остри каменния нож. Пристига при него, разплакана, съпругата му: – Ъп, Ъп, ела моля те да помогнеш – един саблезъб тигър влезе в пещерата на майка ми… Ъп я погледнал съвсем спокойно и продължавайки да остри, отговорил : – Кво ме занимаваш с глупости! Въобще не ми пука кво ще стане с някакъв си саблезъб тигър…
Хирург започва тост на някакъв банкет: – Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят… Някой се обажда: – А на онзи свят още повече!
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
Мъж и жена се връщат от погребение на тъщата в крематориум. Жената казва: – Нека сложим урната с праха на мама на пианото. Тя толкова обичаше да ме слуша как свиря… Нека ми се порадва още. Мъжът: – По-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши малко работа и тя поне след смъртта си.
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
След представление, хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригента казал: – Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.