3299
Баба към внучето си: – Да знаеш, че лошите деца ги дават на вълците! – Да, и затова са останали толкова малко вълци!
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. И мечката си тръгнала. Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо. – Зайо, абе ти какво правиш? – Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
Главният лекар към пациента: – Въведохме нови правила в болницата. Веднага след операцията вие трябва сам да станете от масата и да стигнете до стаята си. На следващия ден трябва да направите пет обиколки на болницата, а на по-следващия да пробягате десет мили. Имате ли въпроси? – Да, докторе. А по време на операцията може ли поне за малко да полежа?
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!