Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема дама. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си: – Виж, Пено, какво си купих от София! – Какво е това, бе Вуте? – Надуваема булка! Когато си ми сърдита ще спя с нея! Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро: – Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже? – Не, Пено! За мъже имаше само резервни части…
По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал: – След пет километра! – Как така? – учудили се всички. – Ами ето как – посочил им той лозунга на стената, където пишело: "Всяка петилетка – крачка по пътя към комунизма!"
Въпрос: Колко психолози са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Двама – единият да я смени, а другият да интерпретира резултатите.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
