Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
Пиколото отвежда гост в хотелската стая. Мъжът хвърля поглед към стената и пита: – Какви са тези петна? Това мухи ли са или дървеници? – Лесно можете да разберете, господине. Вземете чехъла си и ударете! Ако петната отлетят, значи са били мухи. Ако останат – очевидно са дървеници.
Надпис на входа на фирма: "Уважаеми кандидатки за работа, преди да влезете, моля направете следния тест: 1. Застанете на две крачки от вратата. 2. Сложете си ръцете зад главата, а лактите да сочат напред. 3. Бавно се придвижете напред, докато не докоснете вратата. Ако вашите лакти са докоснали вратата преди вашите гърди, то ще ние много жалко, но се отказваме от вашата кандидатура."
Паднала е гъста мъгла. Шофьор се лепва за една кола и си кара спокойно. В един момент първата кола спира, спира и той. Шофьорът на първата кола я изгасва, слиза, оглежда я, после започва да рови в багажника. Вторият шофьор губи търпение: – Извинявайте, ще пътувате ли? – Не, аз съм в гаража си.
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Един мъж се прибира посред нощ. Влиза вкъщи и се опитва да обясни на жена си, защо е закъснял: – Жена,… аз… Жената: – Знам, знам, имали сте събрание, после си чакал трамвай, рейс и докато дойдат…. е закъснял си. Голяма работа! На другия ден мъжът пак закъснява: – Жена, аз… Жената: – Знам, знам имали сте банкет, не са работили телефоните и не си могъл да ми се обадиш, после рейс, трамвай… е закъснял си. Голяма работа! На третия ден мъжът пак закъснява. Влиза, целият в червило, от джоба на сакото му висят бикини… Жената: – Скъпи, къде беше? Мъжът: – Ти си умна жена, ще измислиш нещо.
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Доктор към пациента: – Имам една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че болният ви крак ще се оправи и няма да го режем. А лошата – по погрешка отрязахме здравия ви крак.
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Една монахиня седяла пред икона на Исус Христос в продължение на няколко дни и упорито се молела: – Боже, прости ми, че съгреших! Прости ми! Прости ми… Накрая Христос не издържал и се явил пред монахинята. – О, Исусе, ще ми простиш ли греховете? – смаяна попитала монахинята. – Да, да. А сега кажи, какво всъщност искаш?
