11048
Чух, че имало някаква електронна поща. Колко килограма мога да пращам по нея Възрастна дама в интернет клуб
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова: – Поручик, за какво си мислите? – За същото, за което и Вие, госпожо! – Ах, поручик, какъв безрамник сте…
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?