444
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Две блондинки се возят в кола.Изпреварил ги някакъв шофьор и им давал знаци, че нещо мига. Те спрели и решили да проверят. Едната застанала пред колата, а другата започнала да включва и изключва копчетата от арматурното табло. Тогава тя попитала другата: – Работят ли мигачите? А другата отговорила: -Работят, опа не работят, а, пак работят, пак не работят!!!
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал. Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си: – И ракията тука, и мезето тука. Това е живота! После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката. – Какво е това? – попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла. Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл – "това е живот." И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял. Дошла мечката. " И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи!". Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин. След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал: "Леле, аз като се напия не знам какво върша!"