– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.
– Чу ли за новия закон? Преместват деня на лъжата от 1 на 6 април. – Защо? – За да не трябва царя да си изпълнява обещанията, които даде на народа.
Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.
