В една къща всичко било развалено! Жената винаги казвала: "Мъжо оправи стола". Мъжът отговарял: "Да не съм дърводелец!". "Мъжо, оправи мивката!" -"Да не съм водопроводчик!". Един ден мъжът отишъл в командировка. Като се върнал заварил всичко подредено и поправено. Попитал жената: "Жено, какво става тука? Ти ли поправи всичко?" Жената отговотила:"Не бе, съседа ги оправи. Поиска или да му направя торта или да спя с него." "И ти му направи торта нали?" "Да, да, да не съм сладкарка?"
Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
