Пиян борец излиза от казино и спира тролей: – Карай към Драгалевци! – Ама как? До там не ходят тролеи! – 2000$! – Ще ме уволнят, бе, човек! – 3000$ и повече не се обяснявай! Шофьорът потеглил. Свършили жиците – на акумулатор! Наближват – гледат! – развалини, изтръгнати дървета, пропаднали улици… – Абе, шефе, да не са ви бомбардирали?! – А, не, бе! Вчера се прибирах с метрото…
Програмист си чете електронната поща и се чуди: – Все ми пращат спам за някакви порно сайтове. А защо в пощенската ми кутия нито един път не са ми пуснали някое порно списание?
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
Отива македончето на война и командира дава заповед: – Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: – Що бе, Митре, се връщаш? – Мразим го врагот, не моем да го гледам! – отговаря той.
Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
