607
"Николай Овчаров, ааа-а-а извинете, Свинаров взе решение ракетите СС-23 да бъдат унищожени." В късните новини на bTV
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Питат Фидел Кастро: – Ще има ли президентски избори в Куба? – Ще има. – А след тях ще има ли нов президент? – Ако изберете мен – ще има. – А ако не? – Тогава ще остане старият президент.
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Одърпан просяк иска пари от Шерлок Холмс. Холмс възмутено отказва да даде милостиня и го подминава. Д-р Уотсън пита: – Но защо, Холмс? Защо не даде няколко пенса на бедния човек? – Беден ли? В портмонето му има 124 лири и 60 пенса! – Не може да бъде? Откъде знаеш? – Ако не вярваш, дай да ги преброим заедно…
Турист сяда в испански ресторант и разглежда менюто. Гледа ястие: "Корида". Поръчва си го и остава много доволен – порцията съдържа две огромни "яйца" от бик. След време пак идва в Испания и пак си поръчва от същото. Този път обаче му носят две съвсем малки яйца. Пита келнера: – Защо толкова малки тоя път? – Ами коридата си е корида, господине… Кога бика, кога матадора…
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…