8548
Двама петгодишни си говорят: – Абе моята сестра има рожден ден, какво да й взема? – Моята имаше преди две седмици и аз й взех 50 лв. от касичката!
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Попитали радио Ереван: – Каква трябва да бъде съвременната жена? – Като поликлиника – чиста, безплатна и общодостъпна.
В кабинет "Сексолог". – Ох, от 5 години насам не изпитвам никакво удоволствие от секса… – оплаква се пациентка. – Легнете на кушетката – да проверим. Извършена е практическа проверка. – Сега изпитахте ли удоволствие? – Не. – отговаря жената. – Хм! Интересно! Нека и колегата да провери! Идва колегата от съседния кабинет и също извършва проверка. – Сега изпитахте ли удоволствие? – Не!!! – Но това е ужасно! Вие сте направо за сексолог! – Защо – вие какви сте? – Не виждати ли? Бояджии!
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…