Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
– Изглеждате много изтощен, сеньор Роко, разклатени са ви нервите, кръвното ви се е вдигнало. Най-главното е отдих и сън. Лягайте си рано, с кокошките… – С колко, докторе?
Обява: Изгубено е куче. Моля, предайте срещу добро възнаграждение. Лорд Баскервил
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: – Значи, като се издигне самолета на 3000м височина – скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона – парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон – парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: – Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
