Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Между колеги: – Отпуската ти се е отразила много добре. Изглеждаш чудесно с тези кръгли червени бузи… – Всеки ден надувах по четири дюшека.
Попитали домакиня, ревизор и адвокат колко прави 2 плюс 2. Домакинята: "Четири!" Ревизорът: "Мисля, че е 3 или 4, но за всеки случай ще прегледам цифрите пак." Адвокатът дръпнал пердетата, намалил светлината и прошепнал:"Колко искаш да бъде?"
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Двама самураи ци говорили и единият казал: – На бас, че ще ти резна главата без да усетиш! Другия казал: – Не можеш! Първия се приготвил, замахнал – нищо! – Видя ли, че не можа! – казал втория. – Да, да, ама що не кимнеш! – отговорил първия.
Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
