6325
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали. Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал: – Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава! Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава. – Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. – казала майката на момчето. Пена се почувствала неудобно и ги запитала: – Ам" вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию? – Ами по горнию. – казал момъкът – Ам" да видохте там едно лайно? – Видохме, видохме! – казал момъкът. – Те това я съм го направила! – гордо казала момата…
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…