431
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
Докторът пита първокласник:– Някакви оплаквания от уши и нос?– Да, пречат ми като си обличам пуловера.
В училище учителката казва: – А сега, деца, ще изучаваме буквата "х". Иванчо вдига ръка: – Аз да кажа, аз да кажа! – Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата "п" не си довел баща си в училище.
– Келнер, един бифтек моля! – С каква гарнитура да бъде? – Просто ми донесете вашия обичаен бифтек – трябва ми да подпра крака на масата да не се клати.
Габровка пише писмо на сина си, който е на лагер; Скъпи синко,вчера сестра ти Ана роди бебе- не знаем пола му и затова не е ясно дали си леля или чичо. Имаме нова къща с нова пералня- оня ден натъпках 100000000 ризи в нея и незнайно защо те не се изпраха. Миналата седмица валя само веднъж- продължи точно 7 дни. От погребалната агенция казаха, че ако не платим за баба ти скоро тя излиза. С обич Елена Еленова П.П.Щях да ти изпратя пари- ама хайде- вече запечатах плика.Освен това писах бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…