781
Светът е тесен за дебелите жени! Девиз, вероятно на слаботелесен мъж
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…
Български преводач в луксозен средиземноморски ресторант. – Каква сардина предпочитате, Г-не, френска или португалска? – Аз я поръчвам за вечеря, няма да разговараям с нея.