3448
– Сервитьора! Яденето ми е изстинало, мирише на вкиснало, изглежда отвратително и е прегоряло! – Нещо друго? – Да, порциите са твърде малки!
– Сервитьора! Яденето ми е изстинало, мирише на вкиснало, изглежда отвратително и е прегоряло! – Нещо друго? – Да, порциите са твърде малки!
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
– Докторе, елате до нас да прегледате жената!– Какво й е?– Не знам, но е толкова слаба, че трябваше да я занеса до кухнята, за да ми приготви закуска.
Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.