4526
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
Решили да съкратят конната полиция в София. Вместо коне за икономия на двама полицаи дали по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие. В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли в една закусвалня. Закусили, излизат и гледат пет – шест камили на камиловръза. – Как ще си познаем нашата камила? – попитал единият. – Не се бой. – отвърнал другият и взел да им надига опашките. – Тази сутрин като минавахме по булеварда един вика: "гледайте една камила с две путки минава".
Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага. – Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи? Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност: – Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.
Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…
Седят двама наркомани на една пейка. Гледат, някой си забравил картата на България. Започват да я разглеждат с интерес. – Жоро, гледай, бе! Защо границата са я означили с точка – тире, точка – тире… – Много си прост, бе! Нали на картата всичко е в символи. И така на границата, това е символа за граничар – куче, граничар – куче…
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.