9316
В ресторанта. – Добре, щом нямате фазан, донесете ми пиле! – Вие подигравате ли се с мен, господине? Ако имахме пиле, веднага щях да ви предложа фазан!
В ресторанта. – Добре, щом нямате фазан, донесете ми пиле! – Вие подигравате ли се с мен, господине? Ако имахме пиле, веднага щях да ви предложа фазан!
Попитали Радио Ереван: – Кои неща са най-правилно разпределени между хората? – Парите и умът. Парите на никого не стигат, а умът на всички е в излишък!
Телефонно обаждане в пожарната: – Ало, пожарната ли е? – Да. – Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. – И какво? – Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. – Е? – А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… – Е? – Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. – Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? – Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
Двама наркомани се качили на покрива на един небостъргач. Гледат надолу и си говорят. Първият: – Братче, високо ли сме се качили, според теб? – Ами, ако паднеш, сигурно пет дни ще летиш до земята. – Добре де, а според теб, ако скоча, дали ще умра? – Ами възможно е, това са пет дни без вода и храна…
Уотсън пита Холмс: "Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва." "Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника."
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
Масите се хранят на столове! (Лозунг за народните маси по татово време)
Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.