Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
