9337
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
Двама си говорят и единият пита: – Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат? – Не знам. – При кучето има следи от спирачен път.
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал. И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.
Студент влиза на изпит при възрастен професор. Студента не знае нищо и му предлага сделка – ако професора отговори на неговия въпрос го къса, ако не – му пише три. Студента пита: – Кое е това което е законно, но не е логично; кое е това което е логично, но не е законно и кое е това което нито е законно нито е логично? Професорът не отговаря и пише на студента три. Влиза следващият студент и професорът му задава същият въпрос. Студента отговаря: – Законно е но не е логично, че имате млада съпруга; логично е, но не е законно, че тя си има любовник и не е нито законно нито логично, че току що писахте на любовника й тройка!
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си: – Този човек живее в много тесен апартамент. – Как позна? – Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.