Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Обущар дава поправени обувки на клиент и казва: – Първите две седмици ще ви стискат. Клиентът отговаря: – Нищо. Първите две седмици ще нося други обувки.
Влиза един гангстер в поликлиниката,изважда един "Колт" и казва на дежурния лекар. – Докторе,този човек е прострелян.Той ми е близък приятел и ако умре ще те гръмна. Докторът изважда по-голям "Колт" и отговаря: -Ако твоят приятел умре на операционната маса ,аз ще разбера 15 сек.по-рано от тебе.
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
Един мъж започнал работа като таксиметров шофьор. Качил се първият му пътник и потеглили. По някое време пътникът потупал шофьора по рамото, за да спре колата. Шофьорът обаче така се ошашкал, че загубва контрол над колата и едва не се блъснали. Като се посъвзел от уплахата, казал на пътника: – Абе, човек, не ме бутай така отзад! За пръв път съм на смяна, а до вчера бях шофьор на катафалка…
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
