Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
Закон за чакането: 1. Автобусът, който е тръгнал току-що от спирката, е точно този, който ти е нужен. 2. Времето за чакане е правопропорционално на неблагоприятните метеорологични условия. 3. Всички автобуси, които минават в обратната посока, изчезват от лицето на земята и обратно не се връщат.
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
Върви милиционер и гледа пред него един чете "Работническо дело" и псува – "да еба таз шибана държава"… Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да "набере точки". Началника му пита гражданина: – Ти защо псуваш държавата бе? – Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам. Началника доволен от отговора, вика подчинения: – Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето – три дена арест. Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори: – Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста. Гражданинът: – А аз като ти казвах "да еба таз шибана държава", ти не ми вярваше.
