1603
Блага сума, железни врати отваря.
95-годишен дядка (богат, естествено), се жени за 25-годишна мадама. Мадамата си прави сметка: "прежалвам се да се оженим, той сигурно отдавна е забравил как се прави секс, а и не може, натискам го първата брачна нощ – инфаркт, отървавам се от него, и гушвам парите". Женят се. Първа брачна нощ. Мадамата поляга очакващо в леглото. Дядката се появява – на огромния си член е надянал дебел гумен презерватив, запушил е носа си със щипки, а в ушите си е сложил тампони. – Какви са тия работи? – пита младоженката с тревога. – Две неща мразя на тоя свят – отговаря младоженеца – женски викове и миризма на изгоряла гума.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.