9950
Просяк: – Не отминавайте, господине, един гладен човек ви моли за малка помощ… Минувачът: – Но защо не работите? Вие изглеждате здрав и силен! Просякът: – Да, но ако работя, ще изгладнявам много по-бързо…
Просяк: – Не отминавайте, господине, един гладен човек ви моли за малка помощ… Минувачът: – Но защо не работите? Вие изглеждате здрав и силен! Просякът: – Да, но ако работя, ще изгладнявам много по-бързо…
Подходящи реплики за стресови ситуации: 1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам! 2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч… 3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление… 4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си избери! 5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам… 6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам… 7. На твойта планета млъквате ли понякога? 8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата! 9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих… 10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви… 11. Момент, опитвам се да си те представя като личност… 12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента? 13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи… 14. Надървянето не се брои като личностно израстване… 15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
Питат един синоптик: – Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето? – Времето – да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
Момче искало да си намери за жена порядъчна жена. Най-накрая се запознал с такава, харесали се и се оженили. В първата брачна нощ влиза в спалнята и гледа жената легнала на леглото напреко. – Веднага се вижда, че си порядъчна, дори не знаеш как да легнеш. – Ами, то един господ ви знае вас. Един така иска, друг другояче…
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: – А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой. На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. – А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой. Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара: – Ей, Заек! Я дай една цигара! – С филтър или без филтър? – пита Зайо. Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали: – Абе заек, ти що пак си без шапка?
Заека и вълкът влизат във един бар и заека поръчва: – Една водка за мен и една кола за вълка. – Добре – отговорил бармана. На следващия ден заека пак поръчва: – Две водки за мен и две коли за вълка. Но този път вълкът се обидил и причакал заека извън бара и го пребил. На по-следващия ден заека отново поръчва: – Три водки за мен и една кола за вълка. Барманът учуден пита: – Е защо така бе зайо? – Защото вълкът като се напие не знае какво върши.
Въпрос към Радио Ереван: – Защо не може да се направи снежен човек – блондинка? Радиото отговаря: – Защото не може да се направи куха снежна топка….
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Един студент се оплаква на управителя: – Абе човеко в стаята ми има плъхове и мишки! – Е не е възможно! Стаята се чисти всеки ден! – Ела да проверим тогава. Отиват те двамата и влизат в стаята. В единия ъгъл имало 2 плъха в другия 2 мишки, а в средата на стаята се мятал един шаран. Управителя: – Добре де. За мишките и плъховете си прав. Обаче тоя шаран какво прави тука? – Ааа, за влагата още нищо не съм казал!