Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
– Майсторе, може ли да ми поправите будилника? – Какво му е? – Сутрин звъни много гадно…
Разговарят хирурзи: – Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? – Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? – Не, счупил си е крака. – Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции?
Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си: – Още колко време ще продължи? – За мен още около час, а за вас – от три до пет години.
Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
