Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
– Келнер, чаша вино! – Бяло или червено? – Няма значение, аз съм далтонист.
Питат радио Ереван: – Русия ще влезе ли в НАТО? – Ако се налага, ще влезе. Чак до Белгия ще влезе ако трябва.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
