При директора на цирка идва фокусник и заявява, че с новия си номер може да предизвика паника сред зрителите. – Е, какъв е номерът? – Разрязвам жена наполовина! – И вие наричате това номер? Нашият фокусник го прави вече десет години! – Нима? На дължина?
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
Студентка влиза в кабинета на млад преподавател, разкопчава няколко копчета на ризата си и коленичи: – Бих направила всичко, за да взема този изпит… – Всичко… – прошепнал преподавателят. – Да, всичко! – казала студентката и се притиснала към преподавателя. – О, значи всичко… – Да, абсолютно всичко… – А бихте ли… учила?
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
Вървят двама полицаи и гледат на едно дърво – някакъв се обесил. Единият казал: – Абе, какво ще се занимаваме с тоя – само проблеми! Я да го вдигнем и да го окачим на някое дърво на съседната улица, там е друг участък, да му мислят колегите от другия участък. Така и направили. След малко по съседната улица минават двама полицаи от другия участък: – Я! Тоя пак си виси тука!
Съдията: – Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи! Подсъдимият: – Ура!
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
