Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
Мутра се връща от офиса у дома. Жена му седи пред телевизора и гледа сапунен сериал. – Пак ли не е готова вечерята? Това е. Край! Отивам на ресторант! – Почакай пет минутки скъпи. – Какво ще успееш да направиш за пет минути? – Сега ще свърши филма, аз набързо ще се облека и ще отидем заедно.
Майка идва на гости при дъщеря си. Още от вратата започва с въпросите: – Какво става с тебе? Изглеждаш зле. – Нищо ми няма, мамо. Всичко е наред. – Ти майка си не можеш да излъжеш. На мен всичко ми е ясно, това е заради мъжа ти. – Няма такова нещо, мамо. – Заради него е, знам аз. Лягаш си вечер уморена, боли те главата, а той почва да те тормози, защото мисли само за чукане…. – Не е в това причината, мамо. – Не е в това? А, ясно. Той иска от теб да правиш всякакви извращения в секса… – Защо пък извращения? – Защото всичките са една стока. Ако не са извращения, то той иска да те чука по десет пъти на вечер… – Нищо подобно, мамо… – Не? Странно! А къде е сега тоя евнух…
Tрима друсани отиват на купон и чукат на вратата, но никой не им отваря. Този който е на кока казва: – Абе дайте да разбием вратата и да ги пребием тия копелета вътре! Тоя на помпата казва: – Защо да я разбиваме като можем да се плъъъзнем отдолу и да влезем. Третия, напушения казва: – Що бе, то и тука си ни е гот?
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
