4642
Ако девойка знае цената си, значи, че тя често я е обявявала..
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: – Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? – Ами има бе, майна, що да няма… – Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката? – Съвсем не, господин старшина!
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
Съдия разглежда дело за развод.Той пита жената: – Защо искате развод? – Защото мъжът ми ме нарича котенце – отговаря жената. – А какво лошо има в това? – пита съдята. – Нищо, но той ме хвърли от третия етаж за да види дали ще си падна на краката – отговаря жената.
Студентка влиза в кабинета на млад преподавател, разкопчава няколко копчета на ризата си и коленичи: – Бих направила всичко, за да взема този изпит… – Всичко… – прошепнал преподавателят. – Да, всичко! – казала студентката и се притиснала към преподавателя. – О, значи всичко… – Да, абсолютно всичко… – А бихте ли… учила?
– Скъпи, днес е рожденият ти ден. Имам една изненада за теб. Довечера ще имаме гости.Не дочакал обясненията на съпругата си, мъжът става и започва да прибира всички обувки от антрето и да ги крие по чекмеджетата. Жената го гледа учудено и пита:– Ти да не ми мислиш, че моите гости ще вземат да крадат обувките ни? – О-о, не, но могат да си ги познаят…