Влиза в бара един мъж и казва на бармана: – 10 чаши уиски от най-хубавото. Барманът налива, човекът ги нарежда на бара и започва бързо да ги пие една по една. Барманът: – Господине, ама защо пиете така? – И ти да имаше толкова пари, колкото аз – и ти щеше да пиеш така…– Колко пари имате, ако не е тайна? – 50 цента…
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп. Идва лисицата и пита: – Зайо Байо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците. Лисицата съответно дълбоко се възмущава: – Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш! Зайо казва: – Ела в пещерата и ще ти покажа! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците. Вълкът също се ядосва. – Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата? Заекът: – Ела в пещерата и ще се разберем! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва мечката. – Зайо, какво става? – Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките. Мечката почва да се пени: – Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости! И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише. След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката. Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!
Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете – висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. – Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! – Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". – Ти си абсолютен идиот! – казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… – Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Разговарят двама музиканти. – Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг? – Не зная. Питай жена ми…
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….
В кабинет "Уши, нос, гърло": – Докторе, благодаря Ви, че ми помогнахте за проблема със слуха. Колко Ви дължа? – Десет лева. – Колко, двайсет ли? – Трийсет, трийсет.
