6056
– Отдавна скъсах с моя годеник. Отношението ми към него рязко се измени. – Но защо тогава не му върнеш пръстена с брилянт, който ти подари? – Защото моето отношение към скъпоценностите не се е променило.
В ресторанта, клиент поръчва на сервитьора: – Ако обичате едни пилешки гърди. – С картофи ли ги искате? – пита сервитьорът. – А, вие да не мислите, че ги искам със сутиен!
Някакъв човек отишъл да лови риба, и в храстите до реката намерил запечатана бутилка. Отворил я, а оттам излязъл един джин и му казал: – Затова, че ме освободи, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш. – Искам всичките полицаи в тая страна да са умрели, и да ги видят как плават в ковчези по реката! – Ама защо така, някои от тях може да са хубави хора. – Добре тогава, нека добрите да са в хубави ковчези!
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.
Млад, току-що дипломиран артист получава първата си роля в театъра в пиесата "Иванко, убиецът на Асеня". И понеже е млад, и понеже е неопитен, дават му второстепенна роля: да се втурне на сцената пред пируващите боляри и да каже: "Убиха Асеня! Убиха Асеня!". Дошла премиерата. На сцената болярите насядали на масата и пируват. Изведнъж нашето момче се втурва на сцената и крещи с цяло гърло: – Убиха Асеня! Убиха Асеня! Болярите (силно уплашени): – Сериозно ли говориш, млади момко? – Да си еба майката, ако лъжа!
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…