У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
Един човек имал навика да си пие рома с папагала. Един ден си пиели, както винаги, но на човека му се приходило до тоалетна и казал на папагала: – Само да ми изпиеш рома, ще ти оскубя всичките пера едно по едно! Връща се човекът от тоалетната и какво да види – рома го няма, а папагала се полюлява в клетката. – Ела тука сега, гадино, ще ти оскубя перата!!! – провикнал се ядосано. Папагалът като го видял се изпъчил и започнал да си скубе сам перата и да вика: – Ебал съм им майката на тия пера ве…
