Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
Каква е мечтата на сервитьора? Клиентите да си обядват по къщите, и да му пращат бакшишите по пощата.
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
