10611
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
10839
Един руснак заминал на екскурзия в щатите със своя Запорожец. За нещастие там се повредил двигателя. Закарал колата в сервиза и работниците му обещали, че ще стане готов на следващата сутрин. На сутринта руснака плаща, качва се в колата и тръгва. Запорожеца се движи 100 метра, спира и тръгва назад. Отново се движи 100 метра, спира и пак тръгва напред. След като това се повторило няколко пъти руснака отишъл в сервиза и попитал какво става. Излязъл механика и казал: – Виж какво, всъщност ние му сложихме двигател от чистачките на Кадилак…
-
8328
Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа – бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас: "Айде бе, влез за малко, пийни едно – нищо няма да ти стане!" – Не! – категорично си казва мъжът. Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас: "Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!" – Не. Четвърти бар. Вътрешния глас: "Абе не знам за тебе, ама аз влизам…"
-
-
2239
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
-
-
-
-
-
6079
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
-
1434
Бисери от Военната академия: 1. И не ми правете такива умни физиономии – не забравяйте че сте бъдещи офицери! 2. Тук не е Англия – копайте по-дълбоко! 3. Командата "Ходом – марш" се изпълнява на бегом! 4. Взимате устава и го преписвате наизуст! 5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли..
-
-
2130
Един мъж си карал москвето. Изведнъж се блъснал в някакъв мерцедес.От него изскачат четири борчета. – Леле, счупи колата, леле утепахме те! – Ама моля ви се, не е честно – вие сте четирима, а аз съм един. – Добре бе, пич, двама да минат от него. – Ама, разбирате ли, пак не е честно – вие сте двама, а ние сме трима. – Оф! Добре бе, айде ходи си, а ние ще се оправим…
-
1040
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-