1947
Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си… Учител по математика
Един мъж се връща от командировка. Направо влиза в спалнята. Лампата е загасена и той ляга в леглото… свършва си работата и отива до банята. Там гледа жена си да се мие. Влиза обратно в спалнята, святка лампата и гледа тъща си: – Защо не се обаждаш, че си ти? – Ами нали сме скарани и не си говорим…
Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
Трима наркомани, яко надрусани вървят по пътя. Единият казва: – Пичове, да вземем едно такси, а? Останалите двама се замислили и отговарят: – Става… Само че, за да не ни усети шофьорът, че сме надрусани, ще седнем и ще стоим тихичко. Спрели те едно такси и се качили. Сядат и мълчат. След пет минути шофьорът пита: – Момчета, вие кво, да не сте се надрусали? – Как разбра? – Ми как, седите ми тука тримата на предната седалка и си мълчите…
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.