4678
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!
Говорят си двама наркомани: – Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона… – Ами много хубаво. На другия ден оня пак разправя: – Ау, с друга мадама се запознах, и на нея й взех телефона… И така няколко дена, докато другия не издържал и казал: – За какво ти са толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
– Келнер, една бира ако обичате! И имайте предвид, че чакам една дама. – Светла или тъмна, господине? – Теб какво те интересува?
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.