Катаджия спира някаква кола и като отваря багажника, к"во да види, целия пълен с ножове. – Леле, какво е това? За какво са ти тия ножове? – Господин полицай, не е това което си мислите. Аз работя в цирк и с това се прехранвам. Мятам ножове. – Абе я ми покажи колко си добър. През това време минал тираджия и като видял полицая застанал до един знак и другия да мята ножове по него си казал: – Слава богу, че отказах пиенето че каквито тестове са измислили…
Английски лорд със съпругата си е на посещение в зоопарк. Приближават клетката на лъва и съпругата пита стоящ наблизо пазач от зоопарка: – Извинете господине, колко пъти лъвът прави любов с лъвицата? – Ами пет до шест пъти дневно. Дамата поглежда с укор мъжа си и отбелязва: – Поучете се от лъва, милорд! Приближават клетката с елените и лорда се обръща към стоящ наблизо пазач: – Извинете, колко пъти го прави еленът със сърната? – Два до три пъти в годината, господине. Лордът се обръща с триумфална усмивка към съпругата си: – Поучете се от сърната, милейди… – Е да, но вижте от друга страна какви огромни, красиви рога има еленът, милорд…
– Старшина, кой е дежурен по рота? – Хвърчипушков. – Веднага да се яви. – Не може, изхвърчал е.
– Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? – Още не съм я обличала.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си. – Това се случи в една арабска страна. Реших да напиша сценарий за реклама на една разхладителна напитка, която се състоеше от три части. В първата част сложих снимка на човек в пустинята, който умира от жажда. Във втората – същия този човек пиещ тази напитка и в третата той щастлив и доволен се усмихва. Но забравих едно: арабите четат отдясно наляво.
Две врачки се срещат и едната пита другата: – Кво става ма? Другата й дава ръка с дланта нагоре: – Познай.
