7047
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
– Кажи ми, гадателко, каква ще бъде съдбата ми? – Кажи си ip-адреса.
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
Млада сервитьорка блондинка отива на работа, а работодателят й забелязал че изглежда зле. Отшъл при нея и я попитал:– Какво се е случило?– Ами току що разбрах от леля ми, ча майка е починала – казала през сълзи тя.Човекът проявил разбиране и й казал, ча може да си вземе почивен ден, но тя отказала:– Не, благодаря ви, работата ме разсейва.И тя останала на работното си място, но след известно време работодателят забелязал, че момичето отново е разстроена и я попитал сега какво е станало. А тя разплакна отвърнала:– Това трябва да е най-ужасният ден в живота ми! Сестра ми току що ми се обади и каза, че нейната майка също е починала…
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
Между драматурзи: – Щом пуснаха завесата след премиерата на новата ми пиеса и залата гръмна от аплодисменти! – И какво беше нарисувано на завесата?