Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Един алпинист тръгнал да изкачва една много стръмна, почти отвесна скала. Изкачил я той едва-едва и на върха видял един йога, който висял с една ръка от ръба, а с другата държал книга, която четял. Алпинистът го попитал: – Абе казват, че вие йогите можете всичко. Вярно ли е? Йогата се пуснал от скалата, прелистил следващата страница, хванал се пак и казал: – Лъжат бе!
Едно момче се прибира вкъщи и баба му го попитала: – Каде беше, баба? – Ами ходих в Интернет. – отговорило момчето – И си ходил там така облечен! – казала очудено бабата
Санаториум за алкохолици. Провежда се лекция за вредата от алкохола. За да подкрепи нагледно думите си лектора изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира. – Е, каква е поуката? – пита лекторът. От задния ред се чува глас: – Че алкохолиците нямат глисти.
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
