Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
Срещат се двама приятели – единият много кахърен. – Какво става бе, защо си толкова угрижен? – Абе остави… Оня ден се поскарахме малко с тъщата и… – Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. – Не е там работата… Сега се чудя – да скрия някъде тялото или да ида да се предам?
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита: – Абе, идиот с идиот, кажи как върви училището? – Ами тате, то … – Кажи бе! – Мииии … Имам седем двойки за годината … – КОЛКО ?!?! – Седем … Бащата адски сърдит : – И по какво ти е първата двойка ? – Ами по френски … – Абе, тъпанар с тъпанар, – защо имаш двойка по френски ? – Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод. И аз пиша : “ 1. Госпожата по френски ходи с господина по български. 2. Г-жата по френски ходи с господина по математика. 3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика. 4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо. “ Бащата казал : – Сине, тя е курва ! – Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка. – Айде , прощавам ти за тази двойка.По какво е следващата ? – Амиии по математика … – Що имаш двойка по математика, бе ? – Тате, оная вика:“ Колко е 5 по 6 ?“ и аз викам : “ 30 „.“Ами колко е 6 по 5 ?“ Бащата казал : – Сине, тя си прави ташаци с тебе ! – И аз така и казах и тя ми написа двойка. – И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата ? – По география. – Как така бе? – Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе ? – Еба ли я? – Ами и аз така й казах и тя ми написа двойка. – Добре – прощавам ти. По какво е следващата ? – По биология. – Идиот !!! Как успя бе ? – Тате, даскалицата ни наредила в две редици – едната момичета, а другата момчета. Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата – мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика :“Муха“ и аз викам:“Мухоебец“ и даскалката ми написа двойка … – Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие.Казвай за следващата. – По ЗИП-а по география. Оная вика :“Благоевград, град ли е?“ и аз викам :“Не е – село е !“ „Е как ще е село, като завършва на -град ?“ „Ами госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?“ и тя ми написа двойка. – Както и да е сине . Нататък? – По физическо. Тати оня вика :“Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак …“ „Еее, господине, аз на какво да се крепя?“ и той ми написа двойка. – А последната? – По музика. Бащата : – И по музика ли бе дебил !!!! Иванчо сърдит : – Тате след шест двойки как се пее, бе
Бивш служител в ресторант за бърза закуска работи в аптека: – Касата е свободна, следващият.Клиентът казва: – Един пакет презервативи. – За тук или за в къщи?
Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: – Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: – Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: – Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
