Две блондинки си говорят. Първата: – Миличка, вчера имах ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила със шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник се възползва от положението ми… – Муцка, тоя да не те изнасили?! – Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга!
Мъж казва на жена си: – Скъпа, хайде днес да опитаме една нова поза: "Салтото на тигъра". Ти се съблечи и легни на леглото, а аз ще се кача на гардероба и ще скоча. Скочил мъжът, но не преценил разстоянието – ударил се в стената и започнал да пъшка. Жената възнегодувала: – Не ми харесва тая поза, само ти си правиш кефа!
Влиза една мадама в бара. Отива до бармана и поръчва: – Една голяма водка. Изпива водката, поръчва още една и така докато припаднала на масата. Посетителите от мъжки пол забелязали в какво състояние е мацката и й се изредили отзад. На другия ден същата мадама влиза в бара отива при бармана и поръчва: – Един голям коняк. – Но вие пиете водка, възкликва бармана. – Абе спирам с водката, от нея нещо ме боли задника!
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
