Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 8953

    По време на разходка мисионер в Африка срещнал лъв и веднага паднал на колене и започнал да се моли. За голямо учудване, лъвът направил същото. – Но, как, и Вие ли сте християнин? – попитал недоумяващият мисионер. – Не, просто благадаря за добрия обяд.

  • 10589

    В една адвокатска кантора се провежда следният разговор: Клиентът: – Извинете, може ли да ви попитам колко ще струва, ако ви задам един въпрос? – 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?

  • 9619

    Царят ще каже само две думи – преди и след изборите. Преди: "Вервайте ми", а след: "Чекай, чекай малко!" Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 10363

    Някакъв човек отишъл да лови риба, и в храстите до реката намерил запечатана бутилка. Отворил я, а оттам излязъл един джин и му казал: – Затова, че ме освободи, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш. – Искам всичките полицаи в тая страна да са умрели, и да ги видят как плават в ковчези по реката! – Ама защо така, някои от тях може да са хубави хора. – Добре тогава, нека добрите да са в хубави ковчези!

  • 2432

    Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 3967

    Баба и внуче си говорят.Детето пита бабата: -Бабо, какво е любовник? Бабата се плесва по челото,отваря гардероба и от там изпада един скелет.

  • 1445

    Жената мие пода с парцал, а мъжът се е опънал на креслото и чете вестник. Жената му казва: – Мръдни си малко краката да измия тука. Мъжът мрънка: – Ей, нищо не можете да свършите без мен в тая къща…

  • 1315

    – Що е тъщата и има ли почва у нас? – Има много почва за тъщите у нас!

  • 2278

    Аз винаги много съм се гордеела с вас, но ми е много мъчно, когато вие не познавате изотопите на водорода – протий, деутерий и тритий. Евгения Лачкова, учителка по физика в 91 НЕГ, София

  • 6471

    Колежке, флейтата е нежен инструмент,изисква специално отношение! Диригент към оркестрантка

  • 7801

    – Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!

  • 11157

    Един мъж не издържал на страстните денонощни набези на пламенната си съпруга. Една вечер изморен й подметнал: – Не съм срещал през живота си жена с по-гореща кръв от твоята! Но да знаеш, когато умреш ще заповядам да издълбаят на паметната ти плоча: Най-после студена! – Аз пък ще накарам да издълбаят на твоята плоча: Най-после вдървен! – отговорила му тя.

  • 9142

    В час. Учителката пита:– Деца, искате ли да ви кажa как се е появил първият човек?Отзад Иванчо се обажда:– Госпожо, нас по ни интересува как се е появил третия!

  • 9250

    Професорът пита студент: – Кой е любимият израз на студентите? – Не знам. – Правилно.