2970
Обява във вестник гласи: "27 годишен, снажен, здрав, с ведър и дружелюбен характер, с добро чувство за хумор, материално и умствено осигурен – търси да закупи трактор с редосеялка …"
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
3831
Мутра, шеф на голяма компания се обръща към новия си заместник: – Едва преди година, вие, дойдохте при нас в качеството си на прост инженер. Два месеца по-късно станахте шеф на плановия отдел, след още два се превърнахте във финансов мениджър, а сега аз ви назначавам за свой заместник. Какво ще кажете за това? – Благодаря…тате.
-
-
-
2536
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
-
-
-
-
-
7110
Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: – Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: – Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: – Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: – Гарго, що тичат тия като луди бе? – Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
11692
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
-
-