Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
При фризьора: – Да мина ли с машинката и отзад? – Не, благодаря, но може да минете тила.
Смяна на караула през ноща. – Стой! Kой идва? – Снежанка и седемте джуджта. – Снежанка при мен, останалите на място! От близките храсти се чува гласа на дебнещия дежурен офицер: – На джуджетата три, а на Снежанка пет денонощия арест!
Слезнал Исус Христос на земята да опита от тамошните удоволствия и седнал на една пейка при един наркоман, който си свивал джойнт. Започнали да пушат и когато вече тревата свършила Исус Христос казал: – Ти знаеш ли кой съм аз? – Кой си? – попитал наркоманът. – Аз съм Исус Христос. – Аз ти казах, че тревата е силна, ама ти не ми вярваш!
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Двама затворници разговарят: – За какво си тук? – Ами намерих нещо, което никой не беше изгубил.
– Тате, защо моите приятели са вече в седми клас, а аз все стоя в първи? – Стига си се занимавал с глупости бе, сядай да пием!
