2268
Кинозвезда се заяжда с писател: – Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал? – Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?
Кинозвезда се заяжда с писател: – Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал? – Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
Наемен убиец влиза в магазин за оръжие. – Извинете, бихте ли ми предложили най-хубавата си пушка? – Да, разбира се. – отговорил продавача. Еето вижте тази, това е последния модел който сме получили. Убиецът започва да разглежда пушката но не му харесва и продавачът започва да му предлага други. След дълги обяснения продавачът вади една пушка и му казва: – Ето виж – с оптически мерник и т.н., улучва на два километра, ако не вярваш виж сам: там на хълма живеем аз и жена ми, като погледна през мерника ще я видя. Наемният убиец погледнал и казал: – Абе ти знаеш ли, че жена ти е гола с някакъв мъж? Продавачът погледнал и видял че наистина е така. Споразумели се така: той дава два куршума на убиеца – с единия да улучи жена му в главата и да я отнесе, а с другия да отнесе на мъжа члена. Убиецът дигнал пушката, гръмнал веднъж и казал: – Минах с един куршум.
Мъж влиза в банка и вика: – Всички на земята, това е обир. След малко: – Всички ли сте на земята, защото съм си забравил очилата?
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.