Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение: – По телефона казахте, че тука няма да има никакви деца…. Управителят: – Че това деца ли са? Изроди….
Питат радио Ереван: – Що е кръст върху кръст? Радиото отговорило: – Поп върху медицинска сестра!
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
