1644
– Ало, може ли да ме запишете във вечерната гимназия? – Кой се обажда? – Един второкласник, на който много му се спи сутрин.
На един мъж жена му била фригидна. И отишъл при сексолог и му казал за проблема. Докторът му написал рецепта и го посъветвал да добави лекарството към чая преди лягане. Така и направил, и си помислил: " Добре де, а аз ако не заискам" и си сипал остатъка от лекарството на себе си. Легнали си. По едно време жена му: – Как ми се иска мъж! Мъжа: – Млъкни глупачко, и на мен ми се иска…
На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата… В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва: – От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме! След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия "пекар" е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили. – Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! – разкрещял се вождът. – Не може, шефе – отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал – краде от картофите!
Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа – бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас: "Айде бе, влез за малко, пийни едно – нищо няма да ти стане!" – Не! – категорично си казва мъжът. Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас: "Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!" – Не. Четвърти бар. Вътрешния глас: "Абе не знам за тебе, ама аз влизам…"
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Няколко милицонери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм. – Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи! – Не съм го купил, подарък ми е. – И кой ти е подарил такова нещо? – Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята…
Хирург се обръща към медицинската сестра: – Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. – Каква да бъде – импортна или българска? – Хайде българска, че е по евтина. Сестрата запява: – Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"…