Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Учителката излиза за пет минути от стаята. Като се връща гледа бюрото цялото в надписи Prodigy и един надпис Metallica. Отива тя при Иванчо и го пита: – Ти ли написа Metallica на чина? – Не, госпожо. – Не ти вярвам! – Госпожо, ама аз слушам Prodigy!
Едно борче излиза от кафенето и вижда как врабче му се изхожда върху предния капак на белия мерцедес. Опитва да го хване, но птичето излита. Борчето сяда намусено в колата и минаващ човек, видял всичко, му подава кърпичка и казва: – На – избърши го. – Да бе, ей сега, веднага ще тръгна да го гоня.
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
