7580
Тъмна нощ. Селска къща. На вратата се чука… – Извинете, дърва трябват ли ви? – Не, благодаря. И на сутринта дървата ги нямало.
Степени на пиянството: Първа степен – Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш: – Аз тебе те познавам от някъде. Втора степен – Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш: – Жена, хайде да ходим по курви. Трета степен – Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш: – Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея. Четвърта степен – Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита: – На къде, господине? – Тебе пък какво те интересува на къде. Пета степен – Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш: – Към къщи. Шеста степен – Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата. Седма степен – Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш: – Келнер донеси вратата, че искам да си ходя!
Мъж отива на лекар и казва: – Докторе, помогни ми – глътнах часовник… – И как си сега, боли ли те? – Абе… само когато го навивам!
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
– Редник Иванов, защо не си сложил противогаза? – Имам хрема, господин старшина, и без противогаз нищо няма да помириша!