1694
Връща се мъж от командировка и заварва жената с любовник. – Здравейте, аз съм Иван Петров, генерален директор, а и съпруг на тази дама. – Здравейте, а аз съм изпълняващ длъжността генерален директор.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
Учител диктува задача на учениците: – Две групи работници слагат плочи на тротоар, дълъг двеста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с два метра, а втората – с три. След колко време ще се срещнат двете групи? – След половин час в най-близката кръчма! – отговаря компетентно един от учениците.
Майката казва на Иванчо: – Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! – Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.