794
– Кажи ми Стефчо, какво е деятелен и страдателен залог? – пита учителката по български. Без да се замисля Стефчо веднага отговаря: – Деятелен залог, е когато заложиш 100 лв. на Еврофутбол, а страдателен, е когато ги изгубиш.
Заклет пушач отива на лекар, влиза в кабинета, затваря вратата, изведнъж се сепва за секунда, после вади цигара, пали я и мощно дърпа.. Лакарят: – Ама моля Ви се господине, тук не се пуши. – Ми тогава кой идиот е написал на вратата "Дръпни"!
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва: – Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е. Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал: – Така… За първо имаме супа от пиле и таратор – за мене таратор, а за второ имаме… пържола и гювеч. Бих искал гювеч. Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно. На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила… На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал : – Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.