10359
Елисавета-героиня от "Крадецът на праскови" е жертва на една изкуствена любов.
Министърът на финансите се загледал в една витрина: – Я, колко евтино сако! А само се оплакват от високите цени! – Господин министре, това е ателие за химическо чистене…
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Артист ще се снима в опасен епизод без дубльор. Притеснено пита режисьора: – Ами ако онова въже се скъса? – Ей, знаеш ли че това е много добра идея!
Един борец и някакъв друг мъж били влюбени в една и съща жена обаче жената не обичала бореца, а другия. Бореца много се натъжил и отишъл в църквата. Молил се на Бог: – Боже, моля те направи така, че аз да застана между тях двамата! Молил се половин – един час, па на Бог му писнало и го превърнал в презерватив.
Лекар отива при свети Петър и му казва: – Моля ти се, свети Петре, пусни ме в рая! – Какъв си бил на земята? – Лекар. – Оо, ти си бил наш човек. Наш доставчик. Влизай!
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: – Какво имаше? – Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: – И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев… – Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.