Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
