Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 508

    – Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!

  • 5640

    Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край. Бургазлията донесъл паламуд. Горнооряховецът донесъл суджук. Софиянецът донесъл печено пиле. Троянецът донесъл сливова. Разградчанинът донесъл кисело мляко. Габровецът довел брат си.

  • 5291

    Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал: – Момче, аз искам… Студентът го прекъснал – Знам какво искаш. Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал: – Абе момче, аз искам… Студентът пак го прекъснал: – Знам какво искаш. Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл: – Мммомчее, азз иссскам… Студентът отново го прекъснал: – Не ми казвай, аз знам. Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори: – Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ. Момчето се надигнало и рекло: – Еее, яка е дрогата, нали, яка е!

  • 4710

    ВСЯКА ТОПЛА СУТРИН СУПА Оформление на витрина на столична кръчма

  • 9150

    Аптекарят се обръща към дете: – Ето лекарството за баща ти. Но запомни, преди да го вземе, трябва здравата да го раздрусаш. – Не мога – заеква малкият. – Баща ми тежи деветдесет килограма!

  • 4930

    Искам едно млеканче кисело бурко. В магазин

  • 11316

    Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?

  • 9060

    Правим обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие

  • 1049

    Правим шкафове за подмивки. реклама

  • 6662

    В разказа "По жицата" се споменава за човек, в който се оглеждат всички човешки ценни качества. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 900

    Разбира се, че щастието не е в парите. Но по-добре да плачеш в лимузината, отколкото в градския транспорт.

  • 1314

    Млад лъв излиза за пръв път на цирковата арена и уплашено пита баща си: – Тате, кои са тези, които седят наоколо? – Не се страхувай, сине, те са зад решетките!

  • 12014

    Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!

  • 10639

    – Вярно ли е, че пак ще се жениш? – Да. – Но ти си на седемдесет и пет, а тя е на осемнайсет! – Не обичам да променям навиците си. Когато първата ми жена се омъжи за мен, тя също беше на осемнайсет.

  • 481

    Назубрили сте текста, като коне с капаци! А.Н. учителка от 33ЕГ

  • 2283

    – Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…