Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Двама строители: -Дай вар! -К`во? -Дай вар! -К`во? -Мамицата ти дай вар! -И аэ мамицата ти к`во?
Фризьор към клиента: – Казахте, че искате да запазите къдрицата отпред, нали? – Да, ако обичате! – Ето, отрязвам я и сега ще ви я опаковам…
След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: – Ти знаеш ли какво ги правят тея дето много лъжат? – Да, правят ги или депутати, или министри…
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…
При зъболекар. – Какво Ви дължa за ваденето на зъбът ми? – пита пациентът – 30 лв – отговаря докторът. – Как 30 лв, за една секунда работа – възмущава се пациентът. – Е, щом настоявате, мога да го вадя и по-бавно… – усмихва се зъболекарят.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
