Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Дъщеря казва на майка си:– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото….– Дъще, таткото ти ще се прибере довечера и на вечеря ще разкажеш всичко какво е правил – прекъсва я майката.Сядат да вечерят. Дъщерята:– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото, свали и гащите и си мушна това дето чичо Иван ти беше пъхнал в устата онзи ден.
Пациент в поликлиниката: – Искам час или при очен лекар, или при уролог! – Как така или очен лекар, или уролог? Какъв ви е проблема? – Ами или пикая в синьо, или съм далтонист.
– Иванчо, как се намира лицето на пирамида? – Госпожо, по-добре ми пишете двойка – с мафията не искам да се занимавам!
Питат радио Ереван: – Как се казва Централният затвор в Белград? – Югославски бизнес център.
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
