1042
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Вчера през нощта в Перник е бил откраднат „Вартбург“. В тъмното крадците са го взели за автомобил.