Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
– Ало? – Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е? – Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк. След кратка пауза Татко казва: – Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко! – О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента! – Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън. – Добре Татко. След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона. – Добре Тате, направих каквото ми каза! – И какво стана?- попита той. – Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейни, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва! – Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк? – Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна….но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв. ***дълга пауза*** Тогава таткото казва: – Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!
