6326
Скоростта, с която се движи моята жена из магазините, е 200 лева в час.
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай: – Дай си книжката за проверка! Студентът казал: – Нямам, господине – аз съм беден студент и уча… – Какво учиш? – Логика, господине. – Какво е това бе? – Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит? – Да. – Значи пушите? – Да. – Значи пиете? – Да. – Значи ходите по заведения? – Да. – Значи обичате жените? – Да. – Значи не сте обратен? – Не! – Ами ето това е логика… мога ли да си ходя? – Да! На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си: – Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика! – Я, покажи ми какво е т"ва! – Ами значи… имате ли кибрит? – Не. – Значи сте обратен.
– Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.