Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
– Келнер, сигурен съм, че готвачът на вашия ресторант няма да може да яде това ядене! – Господине, готвачът ни е тук за да готви, а не да кисне по болниците!
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
Илюзионист споделя със свой приятел: – Имах един сензационен номер – разрязвах жена си на две. Няколко пъти. Но скоро след това се разделихме… – И къде е тя сега? – пита приятелят. – В Париж и в Рим.
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ами ще легна бе, тате, пари са това. Бащата пита Иванчо: – Разбра ли, бе? Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ще легна, бе тате, пари са това. Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението. – Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три курви вкъщи.
