Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Един човек отишъл на ресторант и питал: – Имате ли студено кафе? – Да господине, имаме. – Тогава ми стоплете едно.
На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Щирлиц чете вестник и стига до обява: "Поп-група търси пианистка". – Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! – мисли си Щирлиц.
Попитали Радио Ереван: – Как ще се нарича следващия президент на България? – Президент-цар. Щом като през 1990г. имахте президент-председател.
Отива един скелет на зъболекар. След прегледа пита: – Е, как е? – Абе, зъбите са ви добре, но венците…
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Мъж се прибира от гостуване във Франция. – Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка… – Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика… – Когато бях в Париж при мадам Мишел… – Виж сега – казала жената – ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо – неговият ей с толкова е по-голям от твоя – нищо не е, ама голям кеф!
