В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Час по английски: – Думата always говори ли ви нещо? Момичета, свалете ръце!
Подходящи реплики за стресови ситуации: 1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам! 2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч… 3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление… 4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си избери! 5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам… 6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам… 7. На твойта планета млъквате ли понякога? 8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата! 9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих… 10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви… 11. Момент, опитвам се да си те представя като личност… 12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента? 13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи… 14. Надървянето не се брои като личностно израстване… 15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона?
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
