– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.
