1467
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…
– Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш. – Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!