Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Жена се прибира в къщи и вижда полугола жена, която с писък минава покрай нея и бяга към стълбището. Стресната, жената пита мъжа си: – Какво беше това? – Призрък, скъпа. На следващия ден мъжът се прибира и заварва жена си с друг мъж. – Кой е този – пита ядосан съпругът? – Ловец на духове, скъпи.
Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност. Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС. Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа. Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали: – Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.
Фризьор към клиента: – Казахте, че искате да запазите къдрицата отпред, нали? – Да, ако обичате! – Ето, отрязвам я и сега ще ви я опаковам…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал: "Дайте ми една торта с моркови!" "Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно. На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат. И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!" На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?" "Не." "Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
