2372
То, колежке, има много средни неща, на които е хубаво да им обърнем внимание! Доцент в УНСС
Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Каква е разликата между военния и цивилния инженер? Единият прави оръдия, а другият строи мишени.
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…