– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Две приятелки си говорят: – Знаеш ли какво ми се случи миналата седмица, когато мъжът ми замина в командировка… Отидох на фризьор, направиха ми хубава прическа, маникюр, педикюр… След това си купих хубава рокля, вечерта отидох на ресторант.. с един страхотен мъж. Вечеря на свещи, цветя, романтика, музиката свири само за нас… След това в скъп хотел правихме секс цялата нощ до сутринта… По-красива нощ не съм имала през живота си и… и… и…! – И какво, какво стана после? – И какво, нищо. Прибра се мъжът ми от командировка и ме прееба по своему…
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
