8195
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Един професор много си харесал една студентка и все не й давал изпита. Явява се тя втори, трети път – пак същото. – Колежке, не разбрахте ли че докато не ми пуснете няма да ви дам изпита? – казал професорът. – Готово. – отвърнала студентката. Като свършили професорът рекъл: – Колежке, ако знаех че сте девствена никога нямаше да настоявам. – Професоре, ако знаех че ще ви стане щях да си сваля чорапогащника.
Човек влиза в аптеката и пита: – Имате ли презервативи? – Да. – Дайте един. Абе ще може ли още един, защото и сестра й е много хубава. Направо ми дайте три, защото и майка й е много хубава. Вечерта мъжът отива в дома на приятелката си и по време на вечерята седи мълчаливо и нищо не яде. Приятелката го пита: – Какво ти има скъпи? Храната ли не ти харесва? – Защо не ми каза, че баща ти е аптекар?
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика: – Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам. – А, не не мога, уморена съм. – Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500. – А не,… е добре хайде. И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5. Дошъл неиния ред: – Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три? Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500. Дошъл негов ред: – Добре де, какво е? – Ами, и аз не знам – казала тя и му дала $5.
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…