11393
– Е, скъпа, попита ли родителите си дали ще ти позволят да се ожениш за мен? – Да. – И какво решиха? – Не знам още. – Как така? – Ами баща ми още мълчи, а майка ми го чака да каже нещо, за да каже тя точно обратното.
Умира DOOM-ър. В ковчега, вместо цветя, слагат бяла тога и арфа, ако попадне в рая и моторен трион, ако попадне в ада.
Една жена забременяла и преди да роди отишла на врачка да й каже какви ще бъдат бебетата. Още преди жената да каже за какво идва врачката й казала, че ще роди близнаци гангстери и още с раждането да ги опандизват.Настапил дългоочакваният ден и цялата болница била евакуирана от ченгета.Показало се едното бебе и казало: – Ей, пич. Тука е фрашкано с ченгета. Давай през задният изход.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.