9307
Луд умора няма,само се поти!
Решили да съкратят конната полиция в София. Вместо коне за икономия на двама полицаи дали по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие. В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли в една закусвалня. Закусили, излизат и гледат пет – шест камили на камиловръза. – Как ще си познаем нашата камила? – попитал единият. – Не се бой. – отвърнал другият и взел да им надига опашките. – Тази сутрин като минавахме по булеварда един вика: "гледайте една камила с две путки минава".
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
Поликлиника. Кабинет по вътрешни болести. По средата стои доктор със свален панталон, а млада пациентка му прави свирка. Свършват, пациентката преглъща и тревожно пита: – Е, какво? Доктора със замислено изражение отговаря: – Да мила, наистина страдаш от сливици!