Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 7894

    За социално гърчавите – да си извадят бележника, защото ще им разтърся молекулите! Учителка по физика

  • 11055

    Галилей беше този, който за пръв път опетни Слънцето. Учителски

  • 1236

    Умряли в един ден един поп и един шофьор, качили се заедно при Свети Петър, за да влезнат в рая… – Накъде бе попе, ти си за ада бе, само шофьорчето е за тука! – казал Свети Петър. – Ама, аз такова нали съм божи служител, аз нали таковата се молих… – заоправдавал се попа. – Знам те аз тебе, докато в твоята църква всички спяха, в неговия рейс всички горко се молеха…

  • 7962

    Борисе, отвори си краката да ти видя пищова. Учителка

  • 2046

    Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 11740

    Авторът представя баба Илийца като кокалеста и мъжкарана.

  • 2968

    Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…

  • 8463

    – Вие искате да работите като кондуктор на автобус? А какво сте работили досега? – Опаковах консерви, господине. – Подходящ сте. Ще ви приемем.

  • 3324

    Една мутра влязла в бар, забелязала две блондинки да стоят в ъгъла и да си говорят. Зачудил се как да ги заговори, отишъл до тях, извадил пистолет и застрелял едната от тях в главата. Докато тя се свличала на земята казал на другата: – Тази вечер ми изглеждаш доста самотна…

  • 407

    На един мъж жена му била фригидна. И отишъл при сексолог и му казал за проблема. Докторът му написал рецепта и го посъветвал да добави лекарството към чая преди лягане. Така и направил, и си помислил: " Добре де, а аз ако не заискам" и си сипал остатъка от лекарството на себе си. Легнали си. По едно време жена му: – Как ми се иска мъж! Мъжа: – Млъкни глупачко, и на мен ми се иска…

  • 11983

    Едно коте си седяло на пътя.Минавала една крава. Кравата вика. Колко си малко па имаш мостаци. А котето му вика. Ти колко си голема па без сотиен одиш.

  • 3363

    Кметска чиновничка благослови протест със свирки Заглавие във вестник

  • 11651

    Който има пари е доволен, който има хубаво момиче е щастлив, а който няма нито едното може да спи спокойно.

  • 2052

    Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. Из ученическо съчинение

  • 11439

    Януари. Студ, виелица, сняг. На автобусна спирка седи ученик, ръцете му пъхнати в джобовете, целият посинял, трепери от студ. Към него се приближава възрастен мъж и пита: – Какво, замръзна ли, малкият? – Не! Аз замръзнах, а малкият си го грея с ръцете….